Емилия Милкова: Ще извървим докрай пътя, за да има модерна библиотека в морската столица
По самодейност на варненския депутат от ГЕРБ Емилия Милкова стартира поредност от срещи сред библиотечната общественост и отрасловите парламентарни комисии. Ето какво показа за Varna24.bg г-жа Милкова.
- Г-жо Милкова, какви вероятности открива бюджет 2018 в региона на културата?
- Осигуреното държавно финансиране е с 30 млн. лева повече. С растеж от 11,38% или 18 млн. лева на процедура Министерството на културата се подрежда на трето място по нарастване на средствата във ведомствата - след министерствата на образованието и на финансите. Сумата, която страната отпуска на общините за културни действия също се усилва с 12 млн. лева - от 97,2 до 109,3 млн. лева За запазване на културното завещание са планувани с милион повече. Това ще разреши завършването на към този момент стартирани реставрационни планове и ще даде опция да се отделят средства за спешна консервация на културни полезности като Солниците в Провадия да вземем за пример, които са обект от национално значение. Праисторическият солодобивен център е бил "монетният двор " на Европа, а откритите находки потвърждават, че най-древната цивилизация се е зародила точно по нашите земи, и имат капацитет да притеглят туристи от целия свят.
Освен това, на конкурсен принцип посредством народен фонд "Култура " следва да бъдат финансирани планове на обща стойност 500 млн. лева Тези стратегии уголемяват опциите за продан и разпространяване на българска просвета и изкуство в страната и чужбина, предизвикват новаторски практики и подкрепят професионалната реализация на младите създатели.
- А какво се планува за библиотечните действия - сфера, с която като дълготраен шеф на районната библиотека "Пенчо Славейков " във Варна сте професионално и прочувствено обвързана?
-Стъпка по стъпка уговорките, декларирани по време на предизборната акция, към този момент се извършват. В новия държавен бюджет средствата за читалищните и районните библиотеки са увеличени с 14,5%. Това ще разреши от идната година да се покачат заплатите на чиновниците и да се влага в обогатяването на библиотечните фондове, в реализирането на изобретателни хрумвания.
От заложените в допълнение 10 млн. лева за публичните библиотеки 8 млн. лева са ориентирани към читалищните, а останалите 2 млн. лева - към районните библиотеки.
За 2018 година са планувани и 1 млн. лева за възобновяване на библиотечните фондове. Тези средства ще се разпределят на конкурсен принцип и макар че няма да основат финансов парадайс, ще обезпечат на сътрудниците повече благоприятни условия отвън бюджетните рамки на обособените библиотеки. И най-важното - ще има повече нови книги за читателите, които към този момент не са по този начин всеядни, а вършат добре осведомен избор въз основа не тематиките, които ги интересуват.
Безспорно акцент ще бъде поддръжката за актуалните български създатели. Радостно е, че през последните години има чудесни творби на литературния ни пазар. Книгите от български създатели са измежду най-търсените в библиотеките. Важно е да отговорим уместно на този читателски интерес, а това има и образователен резултат.
- Успяхте ли към този момент да влезете в ролята на посредник във взаимоотношенията сред библиотечната общественост и законодателната власт?
-Старая се. Проведените към този момент по моя самодейност срещи на шефовете на районните библиотеки в Народното събрание се оказаха потребни и за двете страни. Хубаво е, че точно на символичната дата 8 декември в Народното събрание се състояха полемики, отдадени на библиотечното дело, на образованието, на знанието. Искам да дадем повече публичност на положителните практики, тъй като нерядко задграничният опит, който се акцентира като образец, в действителност се ползва и у нас, въпреки и от време на време в разнообразни мащаби. Смятам, че е време библиотеките да заявят по-смело своето наличие, да приказваме по-уверено за постигнатото и за постижимото в един по-дълъг небосвод. Точно това се получи на състоялата се среща на депутатите с шефовете на районните библиотеки от цялата страна, с представители на фондация "Глобални библиотеки " и на Българската библиотечно-информационна асоциация. Благодаря на Вежди Рашидов, ръководител на комисията по културата и медиите, както и на Менда Стоянова, която оглавява парламентарната комисия по финанси и бюджет, че незабавно се отзоваха. Те управляват двете комисии, които директно вземат участие в структурирането на бюджета в областта на културата, по тази причина беше потребно дружно да дискутираме концепциите за нови, модерни библиотеки, съчетаващи обичайна библиотечна активност и опциите за друг вид срещи, за разнообразни публични начинания.
- Набелязахте ли съответни оферти?
-В диалог с Менда Стоянова да вземем за пример се обрисуваха оферти за програмен бюджет, т.е. за бюджет, основан на стратегиите, по които библиотеките да аплайват за в допълнение финансиране за действия. Председателят на финансовата комисия в Народно събрание повдигна и тематиката за дигитализацията и плановете, които по самодейност на българския еврокомисар Мария Габриел дават опция да се кандидатства за безвъзмездна Wi-Fi връзка в библиотеките. Това пък стана мотив да обърна внимание, че библиотеките към този момент имат задоволителен потенциал и опит, с цел да бъдат припознати и посредством предлаганите онлайн услуги да бъдат включени интензивно в концепцията за електронното държавно управление.
Колегите от комисията по обучение и от комисията по културата и медиите ценят високо професионализма на експертите, които работят в областта на публичните библиотеки. Акцент в срещите с тях бяха дейностите, ориентирани към младежите. Дискутирахме и ролята на читалището, на читалищната библиотека. Засегната бе и тематиката, че те не на всички места извършват 100-процентово своята задача и би трябвало да се мисли за промени в посока по-сериозен мониторинг на дейностите, които се развиват. Независимо от проблемите обаче читалищата несъмнено са значими културни средища. Неслучайно тяхната роля, потвърдена във времето, бе оценена и от Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание, който ги призна като образец за добра процедура.
- Обмисляте ли нови срещи сред библиотечната общественост и депутатите от отрасловите комисии?
-И от двете страни бе изявено предпочитание за следващи срещи следващата година, които да се проведат доста преди да стартира образуването на бюджета. Вероятно още през март ще подновим диалозите с по-голяма конкретика по отношение на търсенето на спомагателни благоприятни условия за финансиране. В този подтекст обсъждахме и стратегии на просветителното министерство, защото там има варианти за начинания, свързани с младежите.
Очаквам скъпи насоки да даде и изследването, което започнаха от Фондация "Глобални библиотеки ". Чрез анкетни карти самостоятелна социологическа организация изследва настройките на читателите и на локалните управляващи към библиотеките, а също и какво самите библиотеки виждат като вероятност за своето развиване. Очаквам резултатите да покажат най-прекия път до потребителите на библиотечните услуги. Смятам, че анализите на данните от това огромно изследване, които ще бъдат дефинитивно оповестени през идната година, ще дадат потребни насоки и за финансовите планове, и за законодателни промени. Всички сме на мнение, че е значимо да има и сериозен надзор на разходваните средства.
- А в този момент какво следва от позиция на законодателната Ви работа?
-Очаквам до Нова година на второ четене да бъдат гласувани значими ремонти в Закона за публичните библиотеки и в Закона за читалищата. Става въпрос за електронните регистри. Това е стъпка към електронното ръководство, която дава опция на всеки, който се интересува от активността на дадена библиотека или читалище, да откри нужната информация посредством уеб страницата на Министерството на културата. Регистърът е потребен, защото предлага общодостъпна информация, каквато се изисква и по отношение на кандидатстването по разнообразни стратегии.
- Говори се за дефицит на експерти в доста сфери. Има ли такива трендове в библиотеките?
-За страдание, дефицитът е реалност, само че не толкоз тъй като липсват хора с нужното обучение, а по-скоро тъй като огромна част от тях се осъществят в друго професионално направление. Това са доста положителни осведомителни експерти, които против по-високо възнаграждение заменят библиотеката с различен офис. Затова и завършващите младежи постоянно поемат по друг път от този, за който са учили.
- Обявихте построяването на новата постройка на варненската библиотека за своя персонална идея. На какъв стадий е реализацията на плана?
-Вървим решително напред. Очакваният до края на годината обстоен организационен проект към този момент е реалност. Досега напъните на холандския екип, определен след неповторим за страната ни интернационален конкурс, бяха съсредоточени върху комплектоването на нужната за строителството документи. Само преди дни Експертният съвет по Закона за устройство на територията към община Варна утвърди на свое съвещание както техническия и работен план на новата библиотека, по този начин и оферти обстоен организационен проект. Работи се и по въпросите, свързани с финансирането на постройката. Подкрепата, която получаваме от община Варна и персонално от кмета Иван Портних, ми дава убеденост, че ще извървим до дъно пътя, по който сме поели, с цел да има съвременна библиотека в морската столица.
ВИЗИТКА
Народният представител от ГЕРБ Емилия Милкова е лекар по Библиотекознание, книгопис и осведомителни науки. Под нейно управление Регионалната библиотека "Пенчо Славейков " във Варна е отличена с доста награди и е измежду първите в страната, показали каталога си в интернет. Емилия Милкова е член на Постоянната комисия "Обществени библиотеки " към Международната федерация на библиотечните асоциации и член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация. Удостоена е с премията "Носител на просветата 2016 " в състезанието на Националното посланичество на студентските препоръки.
В 44-то Народно събрание тя е член на Комисията по културата и медиите и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
- Г-жо Милкова, какви вероятности открива бюджет 2018 в региона на културата?
- Осигуреното държавно финансиране е с 30 млн. лева повече. С растеж от 11,38% или 18 млн. лева на процедура Министерството на културата се подрежда на трето място по нарастване на средствата във ведомствата - след министерствата на образованието и на финансите. Сумата, която страната отпуска на общините за културни действия също се усилва с 12 млн. лева - от 97,2 до 109,3 млн. лева За запазване на културното завещание са планувани с милион повече. Това ще разреши завършването на към този момент стартирани реставрационни планове и ще даде опция да се отделят средства за спешна консервация на културни полезности като Солниците в Провадия да вземем за пример, които са обект от национално значение. Праисторическият солодобивен център е бил "монетният двор " на Европа, а откритите находки потвърждават, че най-древната цивилизация се е зародила точно по нашите земи, и имат капацитет да притеглят туристи от целия свят.
Освен това, на конкурсен принцип посредством народен фонд "Култура " следва да бъдат финансирани планове на обща стойност 500 млн. лева Тези стратегии уголемяват опциите за продан и разпространяване на българска просвета и изкуство в страната и чужбина, предизвикват новаторски практики и подкрепят професионалната реализация на младите създатели.
- А какво се планува за библиотечните действия - сфера, с която като дълготраен шеф на районната библиотека "Пенчо Славейков " във Варна сте професионално и прочувствено обвързана?
-Стъпка по стъпка уговорките, декларирани по време на предизборната акция, към този момент се извършват. В новия държавен бюджет средствата за читалищните и районните библиотеки са увеличени с 14,5%. Това ще разреши от идната година да се покачат заплатите на чиновниците и да се влага в обогатяването на библиотечните фондове, в реализирането на изобретателни хрумвания.
От заложените в допълнение 10 млн. лева за публичните библиотеки 8 млн. лева са ориентирани към читалищните, а останалите 2 млн. лева - към районните библиотеки.
За 2018 година са планувани и 1 млн. лева за възобновяване на библиотечните фондове. Тези средства ще се разпределят на конкурсен принцип и макар че няма да основат финансов парадайс, ще обезпечат на сътрудниците повече благоприятни условия отвън бюджетните рамки на обособените библиотеки. И най-важното - ще има повече нови книги за читателите, които към този момент не са по този начин всеядни, а вършат добре осведомен избор въз основа не тематиките, които ги интересуват.
Безспорно акцент ще бъде поддръжката за актуалните български създатели. Радостно е, че през последните години има чудесни творби на литературния ни пазар. Книгите от български създатели са измежду най-търсените в библиотеките. Важно е да отговорим уместно на този читателски интерес, а това има и образователен резултат.
- Успяхте ли към този момент да влезете в ролята на посредник във взаимоотношенията сред библиотечната общественост и законодателната власт?
-Старая се. Проведените към този момент по моя самодейност срещи на шефовете на районните библиотеки в Народното събрание се оказаха потребни и за двете страни. Хубаво е, че точно на символичната дата 8 декември в Народното събрание се състояха полемики, отдадени на библиотечното дело, на образованието, на знанието. Искам да дадем повече публичност на положителните практики, тъй като нерядко задграничният опит, който се акцентира като образец, в действителност се ползва и у нас, въпреки и от време на време в разнообразни мащаби. Смятам, че е време библиотеките да заявят по-смело своето наличие, да приказваме по-уверено за постигнатото и за постижимото в един по-дълъг небосвод. Точно това се получи на състоялата се среща на депутатите с шефовете на районните библиотеки от цялата страна, с представители на фондация "Глобални библиотеки " и на Българската библиотечно-информационна асоциация. Благодаря на Вежди Рашидов, ръководител на комисията по културата и медиите, както и на Менда Стоянова, която оглавява парламентарната комисия по финанси и бюджет, че незабавно се отзоваха. Те управляват двете комисии, които директно вземат участие в структурирането на бюджета в областта на културата, по тази причина беше потребно дружно да дискутираме концепциите за нови, модерни библиотеки, съчетаващи обичайна библиотечна активност и опциите за друг вид срещи, за разнообразни публични начинания.
- Набелязахте ли съответни оферти?
-В диалог с Менда Стоянова да вземем за пример се обрисуваха оферти за програмен бюджет, т.е. за бюджет, основан на стратегиите, по които библиотеките да аплайват за в допълнение финансиране за действия. Председателят на финансовата комисия в Народно събрание повдигна и тематиката за дигитализацията и плановете, които по самодейност на българския еврокомисар Мария Габриел дават опция да се кандидатства за безвъзмездна Wi-Fi връзка в библиотеките. Това пък стана мотив да обърна внимание, че библиотеките към този момент имат задоволителен потенциал и опит, с цел да бъдат припознати и посредством предлаганите онлайн услуги да бъдат включени интензивно в концепцията за електронното държавно управление.
Колегите от комисията по обучение и от комисията по културата и медиите ценят високо професионализма на експертите, които работят в областта на публичните библиотеки. Акцент в срещите с тях бяха дейностите, ориентирани към младежите. Дискутирахме и ролята на читалището, на читалищната библиотека. Засегната бе и тематиката, че те не на всички места извършват 100-процентово своята задача и би трябвало да се мисли за промени в посока по-сериозен мониторинг на дейностите, които се развиват. Независимо от проблемите обаче читалищата несъмнено са значими културни средища. Неслучайно тяхната роля, потвърдена във времето, бе оценена и от Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание, който ги призна като образец за добра процедура.
- Обмисляте ли нови срещи сред библиотечната общественост и депутатите от отрасловите комисии?
-И от двете страни бе изявено предпочитание за следващи срещи следващата година, които да се проведат доста преди да стартира образуването на бюджета. Вероятно още през март ще подновим диалозите с по-голяма конкретика по отношение на търсенето на спомагателни благоприятни условия за финансиране. В този подтекст обсъждахме и стратегии на просветителното министерство, защото там има варианти за начинания, свързани с младежите.
Очаквам скъпи насоки да даде и изследването, което започнаха от Фондация "Глобални библиотеки ". Чрез анкетни карти самостоятелна социологическа организация изследва настройките на читателите и на локалните управляващи към библиотеките, а също и какво самите библиотеки виждат като вероятност за своето развиване. Очаквам резултатите да покажат най-прекия път до потребителите на библиотечните услуги. Смятам, че анализите на данните от това огромно изследване, които ще бъдат дефинитивно оповестени през идната година, ще дадат потребни насоки и за финансовите планове, и за законодателни промени. Всички сме на мнение, че е значимо да има и сериозен надзор на разходваните средства.
- А в този момент какво следва от позиция на законодателната Ви работа?
-Очаквам до Нова година на второ четене да бъдат гласувани значими ремонти в Закона за публичните библиотеки и в Закона за читалищата. Става въпрос за електронните регистри. Това е стъпка към електронното ръководство, която дава опция на всеки, който се интересува от активността на дадена библиотека или читалище, да откри нужната информация посредством уеб страницата на Министерството на културата. Регистърът е потребен, защото предлага общодостъпна информация, каквато се изисква и по отношение на кандидатстването по разнообразни стратегии.
- Говори се за дефицит на експерти в доста сфери. Има ли такива трендове в библиотеките?
-За страдание, дефицитът е реалност, само че не толкоз тъй като липсват хора с нужното обучение, а по-скоро тъй като огромна част от тях се осъществят в друго професионално направление. Това са доста положителни осведомителни експерти, които против по-високо възнаграждение заменят библиотеката с различен офис. Затова и завършващите младежи постоянно поемат по друг път от този, за който са учили.
- Обявихте построяването на новата постройка на варненската библиотека за своя персонална идея. На какъв стадий е реализацията на плана?
-Вървим решително напред. Очакваният до края на годината обстоен организационен проект към този момент е реалност. Досега напъните на холандския екип, определен след неповторим за страната ни интернационален конкурс, бяха съсредоточени върху комплектоването на нужната за строителството документи. Само преди дни Експертният съвет по Закона за устройство на територията към община Варна утвърди на свое съвещание както техническия и работен план на новата библиотека, по този начин и оферти обстоен организационен проект. Работи се и по въпросите, свързани с финансирането на постройката. Подкрепата, която получаваме от община Варна и персонално от кмета Иван Портних, ми дава убеденост, че ще извървим до дъно пътя, по който сме поели, с цел да има съвременна библиотека в морската столица.
ВИЗИТКА
Народният представител от ГЕРБ Емилия Милкова е лекар по Библиотекознание, книгопис и осведомителни науки. Под нейно управление Регионалната библиотека "Пенчо Славейков " във Варна е отличена с доста награди и е измежду първите в страната, показали каталога си в интернет. Емилия Милкова е член на Постоянната комисия "Обществени библиотеки " към Международната федерация на библиотечните асоциации и член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация. Удостоена е с премията "Носител на просветата 2016 " в състезанието на Националното посланичество на студентските препоръки.
В 44-то Народно събрание тя е член на Комисията по културата и медиите и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ