Румен Радев: Позиционирането на България като дестинация за ...
По самодейност на президента се състоя полемика „ България и петата индустриална гражданска война. Възможности за привличане на стратегически вложители за създаване на заводи за изкуствен интелект и центрове за данни “
Позиционирането на България като перспективна дестинация за високотехнологични вложения в региона на изкуствения разсъдък изисква общи дейности от институциите, научните звена и бизнеса. Това съобщи президентът Румен Радев на провелата се през днешния ден по негова самодейност кръгла маса на тематика „ България и петата индустриална гражданска война. Възможности за привличане на стратегически вложители за създаване на заводи за изкуствен интелект и центрове за данни “. Форумът събра представители на изпълнителната и локалната власт, високотехнологичния бизнес, научните среди, български организации и компании. В събитието взе участие и вицепрезидентът Илияна Йотова.
В словото си Румен Радев акцентира, че в света протича конкуренция за създаване на инфраструктура и екосистеми за развиването на изкуствен интелект, което слага въпроса за мястото на България в този развой и за равнището ни на упоритости. Румен Радев подсети, че България е оповестена от Euro HPC JU като част от страните, които ще изградят една от шестте заводи за изкуствен интелект в Европа и открои напъните на Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT), на София Тех Парк и на институциите за постигането на този триумф.
Държавният глава открои разликата в мащаба, размера и функционалностите сред гигафабриките за изкуствен интелект и центровете за данни, които България се стреми да построи: предназначението на гигафабриките е да образоват комплицирани модели на изкуствен интелект, което изисква доста по-мащабна инфраструктура и връзки, в това число енергийна консумация и огромен размер водни запаси за изстудяване. България има огромни преимущества, които дават вероятност да притеглим сходен план, сподели президентът Радев и открои като такива стабилната енергийна система, която включва и нуклеарна сила, подобаващи терени, отговарящи на редица критерии, които могат да поемат сходен план. Сред другите прерогативи на страната ни Румен Радев уточни водните запаси, географското разположение, традициите на просветителната ни система, която може да развива най-важното – фрагментите.
Президентът Радев акцентира също по този начин, че идващите 2 години са решаващи за позиционирането на България в региона на изкуствения разсъдък и означи, че огромните компании в региона на осведомителните технологии в Съединени американски щати към този момент търсят благоприятни условия за следващо развиване. „ Имаме опция да притеглим вложения от напълно друго потомство, при радикално разнообразни условия. Проблемът е дали ще успеем да се организираме да го създадем “, уточни президентът. Той открои и мощния бизнес у нас, който построява огромни мощности от ВЕИ и зелена сила и дава благоприятни условия за предпазване на сила, както и наличните терени. „ Въпросът е в публично-частното партньорство и би трябвало да променим изцяло имиджа на нашата страна, тъй като тя в избрани случаи е заобикаляна заради насадена визия за страна с вихреща се корупция и политическа неустойчивост “, съобщи президентът Радев. По думите му това спъва вложенията у нас и би трябвало да се работи по този начин, че час по-скоро да излезем от този облик.
Румен Радев акцентира също по този начин, че кръглата маса не би трябвало да остава единствено формат за разискване, а да сложи задания, които с обединените старания на изпълнителна и локалната власт, президентската институция, бизнесът и образованието, да основат концептуален документ, с който се декларира волята на страната да притегли такава стратегическа инвестиция и преимуществата, с които разполага за нейната реализация и с който всички институции оттук-нататък да излизат дружно и поотделно при среща с евентуални сътрудници. „ Когато имаме този документ, в това число и бизнесът може да притегля задгранични вложители, когато знае, че страната стои зад тази концептуална концепция и ще я поддържа “, сподели още президентът. Изготвеният взаимно от изпълнителната власт, просветителните и научни институции, българския бизнес, IT бранша,INSAIT и локалната власт концептуален документ с ясни условия и параметри какво може да даде България, следва да бъде интензивно представян на вложители, страни, бизнеса.
Румен Радев акцентира също по този начин единомислието на представителите на държавни институции, локална власт, екосистемите на бизнеса и образованието за постигнатото от България досега, както и за съществуването на упоритост за неговото надграждане. По думите му въпросът оттук насетне е по какъв начин да се работи на фона на извънредно късия времеви прозорец, в който международните колоси търсят къде да основат идващите гигафабрики. Ползата, по думите на Румен Радев, е освен да притеглим многомилиардни вложения, а да изведем софтуерното развиване на България на напълно друга, доста по-висока орбита. Имаме всички условия, само че голямото предизвикателство е ще може ли нашата тежка, тромава бюрократична машина да се задвижи, с цел да притеглим една система, която се движи с хиперзвукова скорост, която не се движи от политическо его и политически ползи, а от един единствен аршин – триумф и пари. „ Тук се сблъскват две напълно разнообразни настройки за правене на бизнес. И това е огромният проблем и той може да бъде решен единствено в случай че ние поддържаме високо равнище на упоритости, имаме политическа воля, единодушие от всички играчи, “ сподели Румен Радев.
„ Там, където се изградят огромни центрове за данни, гигафабрики за изкуствен интелект – тези страни и общества ще движат развиването на човечеството, ще създават идващото потомство технологии, а другите просто ще бъдат потребители на тези технологии “, акцентира още в изявлението си държавният глава.
В рамките на форума вицепрезидентът Илияна Йотова направи изявление, отдадено на тематиката за европейските политики в региона на изкуствения разсъдък. По думите й планът за създаване на гигфабрика може да се трансформира в огромна национална концепция, към която да се обединим като общество, тъй като е извънредно значима за развиването на страната. Тази полемика е значима и тъй като нормално България е обект на европейските политики, сподели още Илияна Йотова и добави, че към момента ни липсва онази упоритост на страна членка, която да взе участие интензивно във образуването на европейските политики, а освен да ги извършва.
Вицепрезидентът Йотова изрази страдание, че Европа изостава в много области, като една от тях е и тази на развиването на изкуствения разсъдък. За сметка на това Европа създава повече регулации, в сравнение с основава бизнес и произвеждане, уточни тя и добави, че през 2023 година Европейски Съюз се е трансформирал в пионер в света в региона на регулациите за изкуствен интелект, които следва да влязат в действие през 2026 година По думите й динамичността на бранша основава опция до момента в който бъде въведено това законодателство, то да бъде безпределно остаряло. Илияна Йотова акцентира, че въпреки всичко законодателството в тази област не е лишено от смисъл. Законът за изкуствен интелект, по думите й, има за цел да се оправи с рисковете, които технологиите крият.
Илияна Йотова открои и самодейността на Европейска комисия „ гигафабрики за изкуствен интелект “ и напомни, че през февруари т.г. Европейска комисия разгласи 6 нови плана за такива заводи, в това число и в България, за които е планувано европейско и национално финансиране от 485 млн. евро. Тя обърна внимание, че тези планове ще способстват за усилване на екосистемата на изкуствения разсъдък на европейско равнище, като по едно и също време отговорят на потребностите на всяка страна членка. Илияна Йотова открои и оповестения през януари от Европейска комисия 5-годишен проект – компас за конкурентоспособност, определящ трите съществени области за деяние в идващите години – нововъведения, декарбонизация и сигурност. В региона на нововъведенията първата и основна цел е превъзмогване на изоставането, уточни тя и добави, че с цел да има триумф, Европейска комисия е предложила самодейностите „ гигафабрики за изкуствен интелект “ и „ прибавен изкуствен интелект “.
Позиционирането на България като перспективна дестинация за високотехнологични вложения в региона на изкуствения разсъдък изисква общи дейности от институциите, научните звена и бизнеса. Това съобщи президентът Румен Радев на провелата се през днешния ден по негова самодейност кръгла маса на тематика „ България и петата индустриална гражданска война. Възможности за привличане на стратегически вложители за създаване на заводи за изкуствен интелект и центрове за данни “. Форумът събра представители на изпълнителната и локалната власт, високотехнологичния бизнес, научните среди, български организации и компании. В събитието взе участие и вицепрезидентът Илияна Йотова.
В словото си Румен Радев акцентира, че в света протича конкуренция за създаване на инфраструктура и екосистеми за развиването на изкуствен интелект, което слага въпроса за мястото на България в този развой и за равнището ни на упоритости. Румен Радев подсети, че България е оповестена от Euro HPC JU като част от страните, които ще изградят една от шестте заводи за изкуствен интелект в Европа и открои напъните на Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT), на София Тех Парк и на институциите за постигането на този триумф.
Държавният глава открои разликата в мащаба, размера и функционалностите сред гигафабриките за изкуствен интелект и центровете за данни, които България се стреми да построи: предназначението на гигафабриките е да образоват комплицирани модели на изкуствен интелект, което изисква доста по-мащабна инфраструктура и връзки, в това число енергийна консумация и огромен размер водни запаси за изстудяване. България има огромни преимущества, които дават вероятност да притеглим сходен план, сподели президентът Радев и открои като такива стабилната енергийна система, която включва и нуклеарна сила, подобаващи терени, отговарящи на редица критерии, които могат да поемат сходен план. Сред другите прерогативи на страната ни Румен Радев уточни водните запаси, географското разположение, традициите на просветителната ни система, която може да развива най-важното – фрагментите.
Президентът Радев акцентира също по този начин, че идващите 2 години са решаващи за позиционирането на България в региона на изкуствения разсъдък и означи, че огромните компании в региона на осведомителните технологии в Съединени американски щати към този момент търсят благоприятни условия за следващо развиване. „ Имаме опция да притеглим вложения от напълно друго потомство, при радикално разнообразни условия. Проблемът е дали ще успеем да се организираме да го създадем “, уточни президентът. Той открои и мощния бизнес у нас, който построява огромни мощности от ВЕИ и зелена сила и дава благоприятни условия за предпазване на сила, както и наличните терени. „ Въпросът е в публично-частното партньорство и би трябвало да променим изцяло имиджа на нашата страна, тъй като тя в избрани случаи е заобикаляна заради насадена визия за страна с вихреща се корупция и политическа неустойчивост “, съобщи президентът Радев. По думите му това спъва вложенията у нас и би трябвало да се работи по този начин, че час по-скоро да излезем от този облик.
Румен Радев акцентира също по този начин, че кръглата маса не би трябвало да остава единствено формат за разискване, а да сложи задания, които с обединените старания на изпълнителна и локалната власт, президентската институция, бизнесът и образованието, да основат концептуален документ, с който се декларира волята на страната да притегли такава стратегическа инвестиция и преимуществата, с които разполага за нейната реализация и с който всички институции оттук-нататък да излизат дружно и поотделно при среща с евентуални сътрудници. „ Когато имаме този документ, в това число и бизнесът може да притегля задгранични вложители, когато знае, че страната стои зад тази концептуална концепция и ще я поддържа “, сподели още президентът. Изготвеният взаимно от изпълнителната власт, просветителните и научни институции, българския бизнес, IT бранша,INSAIT и локалната власт концептуален документ с ясни условия и параметри какво може да даде България, следва да бъде интензивно представян на вложители, страни, бизнеса.
Румен Радев акцентира също по този начин единомислието на представителите на държавни институции, локална власт, екосистемите на бизнеса и образованието за постигнатото от България досега, както и за съществуването на упоритост за неговото надграждане. По думите му въпросът оттук насетне е по какъв начин да се работи на фона на извънредно късия времеви прозорец, в който международните колоси търсят къде да основат идващите гигафабрики. Ползата, по думите на Румен Радев, е освен да притеглим многомилиардни вложения, а да изведем софтуерното развиване на България на напълно друга, доста по-висока орбита. Имаме всички условия, само че голямото предизвикателство е ще може ли нашата тежка, тромава бюрократична машина да се задвижи, с цел да притеглим една система, която се движи с хиперзвукова скорост, която не се движи от политическо его и политически ползи, а от един единствен аршин – триумф и пари. „ Тук се сблъскват две напълно разнообразни настройки за правене на бизнес. И това е огромният проблем и той може да бъде решен единствено в случай че ние поддържаме високо равнище на упоритости, имаме политическа воля, единодушие от всички играчи, “ сподели Румен Радев.
„ Там, където се изградят огромни центрове за данни, гигафабрики за изкуствен интелект – тези страни и общества ще движат развиването на човечеството, ще създават идващото потомство технологии, а другите просто ще бъдат потребители на тези технологии “, акцентира още в изявлението си държавният глава.
В рамките на форума вицепрезидентът Илияна Йотова направи изявление, отдадено на тематиката за европейските политики в региона на изкуствения разсъдък. По думите й планът за създаване на гигфабрика може да се трансформира в огромна национална концепция, към която да се обединим като общество, тъй като е извънредно значима за развиването на страната. Тази полемика е значима и тъй като нормално България е обект на европейските политики, сподели още Илияна Йотова и добави, че към момента ни липсва онази упоритост на страна членка, която да взе участие интензивно във образуването на европейските политики, а освен да ги извършва.
Вицепрезидентът Йотова изрази страдание, че Европа изостава в много области, като една от тях е и тази на развиването на изкуствения разсъдък. За сметка на това Европа създава повече регулации, в сравнение с основава бизнес и произвеждане, уточни тя и добави, че през 2023 година Европейски Съюз се е трансформирал в пионер в света в региона на регулациите за изкуствен интелект, които следва да влязат в действие през 2026 година По думите й динамичността на бранша основава опция до момента в който бъде въведено това законодателство, то да бъде безпределно остаряло. Илияна Йотова акцентира, че въпреки всичко законодателството в тази област не е лишено от смисъл. Законът за изкуствен интелект, по думите й, има за цел да се оправи с рисковете, които технологиите крият.
Илияна Йотова открои и самодейността на Европейска комисия „ гигафабрики за изкуствен интелект “ и напомни, че през февруари т.г. Европейска комисия разгласи 6 нови плана за такива заводи, в това число и в България, за които е планувано европейско и национално финансиране от 485 млн. евро. Тя обърна внимание, че тези планове ще способстват за усилване на екосистемата на изкуствения разсъдък на европейско равнище, като по едно и също време отговорят на потребностите на всяка страна членка. Илияна Йотова открои и оповестения през януари от Европейска комисия 5-годишен проект – компас за конкурентоспособност, определящ трите съществени области за деяние в идващите години – нововъведения, декарбонизация и сигурност. В региона на нововъведенията първата и основна цел е превъзмогване на изоставането, уточни тя и добави, че с цел да има триумф, Европейска комисия е предложила самодейностите „ гигафабрики за изкуствен интелект “ и „ прибавен изкуствен интелект “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ