Да не живеем в страх. Шествие поиска край на насилието срещу жени
По хлъзгавия бул. „ Витоша “ в София минава непретенциозно шествие под надпис „ Нито една повече “. Участниците в него са се скрили от студа под огромни палта и чадъри, натежали от първия сняг. Гласовете им обаче се чуват мощно.
„ Жени, живот, независимост “, „ Сексизмът убива, властта прикрива “, „ Долу патриархата “. Тези оглушителни викания притеглят погледите на хората в близките заведения. Сигурно се чудят за какво някой ще излезе на митинг в събота вечер - и то при този сняг.
Причината е Международният ден за елиминиране на насилието против дами, който се отбелязва на 25 ноември .
Всяка година на този ден хора в целия свят излизат на улицата, с цел да покажат взаимност с дамите жертви на принуждение и да изискат ограничения за справяне с този проблем. В България с изключение на в столицата шествия се организираха и в Пловдив, Варна и Велико Търново.
Близо 89 000 дами по света по данни на Организация на обединените нации. Убитите дами в България до момента през 2023 година са 20 съгласно неофициални данни, събирани от неправителствени организации по изявления в медиите. Заподозрените насилници са техни някогашни или сегашни сътрудници, както и близки родственици.
Преди да тръгне шествието в София, хората се събират пред Съдебната палата. Много от тях носят плакати с надписи - „ Спрете да биете дамите си “, „ И една е доста “, „ Няма да мълчим, няма да поносим “.
„ Искаме непрекъсната публичност на казуса и политики за предварителна защита на насилието, а освен санкции за към този момент осъществените закононарушения “, споделят уредниците от колектива „ Феминистки мобилизации “ пред събралите се хора. И прибавят:
„ Искаме правдивост, права и заслужен живот за всяка една жена. “
„ Трябва да се приказва “
„ Тук съм през днешния ден, с цел да поддържа безусловно всички жертви на принуждение, било то физическо, или психическо “, споделя 38-годишната Мария Матева за Свободна Европа.
Тя желае дамите, които стават жертви на принуждение, да знаят, че не са сами и могат да потърсят помощ. За техните насилници Мария желае „ по-адекватни и навременни санкции “.
„ Тук съм и като майка на двама синове, с цел да помнят моето обръщение, че в случай че в миналото си разрешат да ударят или тормозят жена, все едно за тормозили майка си “, прибавя Мария.
Психологът Денис Никифоров се включва в шествието, тъй като счита, че „ би трябвало да се постави завършек на насилието във всяка една форма “.
„ По никакъв метод то не би трябвало да се толерира. Много е хубаво, че даже в същото време има толкоз доста хора, които са съпричастни и знаят, че от нас зависи да спрем насилието “, прибавя Денис.
Малко по-встрани от тълпата е и Александра Камбурова с кучето си Квестор. Александра е стажантка в Българския фонд за дамите, който също поддържа шествието.
Затова тя доста се вълнува да бъде тук и има вяра, че всеки човек би трябвало да адресира казуса с насилието против дами. „ Трябва да се приказва, да не се мълчи, да не се крием. Дори когато се плашим или натъжаваме “, прибавя Александра.
Междувременно на стълбите пред Съдебната палата няколко души държат речи.
Сред тях е Габриела Банкова , която в събота постави завършек на. На 13 ноември Габриела на същите тези стълби - поради неналичието на опция транс хората като нея да трансформират юридическия си пол.
На шествието Габриела прикани хората да не мълчат, когато стават очевидци на принуждение. И добави, че в България насилието не е единствено против дамите или ЛГБТ хората, а против всички жители на страната.
Какво се промени през последната година
За България 2023 година е знакова във връзка с казуса с насилието против дами. През юли стана известна историята на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, която с макетен нож. Обвиняем е.
Този случай, които излязоха на всеобщи митинги допълнително от 45 града.
Малко преди да се разбере за случая на Дебора, в Закона за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН). С тях беше продължен срокът за подаване на молба за отбрана след претърпян акт на принуждение.
Заложи се и основаването на Национален съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение към Министерския съвет, както и на Национална осведомителна система , в която би трябвало да се събират данни за случаите на домашно принуждение в страната.
В измененията в ЗЗДН обаче имаше значим пропуск - те защитаваха единствено хората, които имат брак, роднинска връзка или живеят във фактическо съпружеско общуване със своя принудител. Извън отбраната на закона оставаха жертвите на принуждение, които са в интимна връзка с колегата си.
След случая на Дебора и това се промени. Под мощния публичен напън, с които към този момент се планува право на отбрана на хора, претърпели принуждение. Това обаче важи единствено за връзки сред мъж и жена, които не престават повече от 60 дни.
„ При законодателството измененията към момента не са задоволителни, само че най-малко тази тематика към този момент не е табу “, споделя Мария Матева. „ Вече е обикновено човек да показа за претърпяно принуждение, към този момент хората знаят, че виновността за това не е в жертвата. “
„ Малко по малко потърпевшите от принуждение дами откриват една по-комфортна среда, в която могат да опишат случилото се, колкото и да е тежко. И по този начин да дадат вяра на някого, който още няма тази храброст “, прибавя Александра.
Какво още има да се трансформира
Според участниците в шествието са нужни още доста промени, с цел да се спре насилието против дами в България.
На първо място, ЗЗДН би трябвало да пази всяка жертва на домашно принуждение, без значение от половата ориентировка и продължителността на връзката, споделят от „ Феминистки мобилизации “.
Те упорстват да има задоволително спешни и консултативни центрове за потърпевши от принуждение, както и да се вкара правна рамка за психическото, икономическото и така нататък принуждение, което не е наложително физическо.
„ Трябва да има по-добра нормативна уредба, по-силни закони и повече акции “, споделя Денис.
„ И най-важното - да не живеем в боязън. “
Над София продължава да вали сняг, когато хората от шествието се разотиват. На оградата пред Съдебната палата остават няколко лилави плетени рози.
Те символизират дамите в България, убити от свои сътрудници и родственици през годината. От всяка роза виси записка с думите, които протестиращите няма да се уморят да повтарят:
„ Нито една повече “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
„ Жени, живот, независимост “, „ Сексизмът убива, властта прикрива “, „ Долу патриархата “. Тези оглушителни викания притеглят погледите на хората в близките заведения. Сигурно се чудят за какво някой ще излезе на митинг в събота вечер - и то при този сняг.
Причината е Международният ден за елиминиране на насилието против дами, който се отбелязва на 25 ноември .
Всяка година на този ден хора в целия свят излизат на улицата, с цел да покажат взаимност с дамите жертви на принуждение и да изискат ограничения за справяне с този проблем. В България с изключение на в столицата шествия се организираха и в Пловдив, Варна и Велико Търново.
Близо 89 000 дами по света по данни на Организация на обединените нации. Убитите дами в България до момента през 2023 година са 20 съгласно неофициални данни, събирани от неправителствени организации по изявления в медиите. Заподозрените насилници са техни някогашни или сегашни сътрудници, както и близки родственици.
Преди да тръгне шествието в София, хората се събират пред Съдебната палата. Много от тях носят плакати с надписи - „ Спрете да биете дамите си “, „ И една е доста “, „ Няма да мълчим, няма да поносим “.
„ Искаме непрекъсната публичност на казуса и политики за предварителна защита на насилието, а освен санкции за към този момент осъществените закононарушения “, споделят уредниците от колектива „ Феминистки мобилизации “ пред събралите се хора. И прибавят:
„ Искаме правдивост, права и заслужен живот за всяка една жена. “
„ Трябва да се приказва “
„ Тук съм през днешния ден, с цел да поддържа безусловно всички жертви на принуждение, било то физическо, или психическо “, споделя 38-годишната Мария Матева за Свободна Европа.
Тя желае дамите, които стават жертви на принуждение, да знаят, че не са сами и могат да потърсят помощ. За техните насилници Мария желае „ по-адекватни и навременни санкции “.
„ Тук съм и като майка на двама синове, с цел да помнят моето обръщение, че в случай че в миналото си разрешат да ударят или тормозят жена, все едно за тормозили майка си “, прибавя Мария.
Психологът Денис Никифоров се включва в шествието, тъй като счита, че „ би трябвало да се постави завършек на насилието във всяка една форма “.
„ По никакъв метод то не би трябвало да се толерира. Много е хубаво, че даже в същото време има толкоз доста хора, които са съпричастни и знаят, че от нас зависи да спрем насилието “, прибавя Денис.
Малко по-встрани от тълпата е и Александра Камбурова с кучето си Квестор. Александра е стажантка в Българския фонд за дамите, който също поддържа шествието.
Затова тя доста се вълнува да бъде тук и има вяра, че всеки човек би трябвало да адресира казуса с насилието против дами. „ Трябва да се приказва, да не се мълчи, да не се крием. Дори когато се плашим или натъжаваме “, прибавя Александра.
Междувременно на стълбите пред Съдебната палата няколко души държат речи.
Сред тях е Габриела Банкова , която в събота постави завършек на. На 13 ноември Габриела на същите тези стълби - поради неналичието на опция транс хората като нея да трансформират юридическия си пол.
На шествието Габриела прикани хората да не мълчат, когато стават очевидци на принуждение. И добави, че в България насилието не е единствено против дамите или ЛГБТ хората, а против всички жители на страната.
Какво се промени през последната година
За България 2023 година е знакова във връзка с казуса с насилието против дами. През юли стана известна историята на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, която с макетен нож. Обвиняем е.
Този случай, които излязоха на всеобщи митинги допълнително от 45 града.
Малко преди да се разбере за случая на Дебора, в Закона за отбрана от домашното принуждение (ЗЗДН). С тях беше продължен срокът за подаване на молба за отбрана след претърпян акт на принуждение.
Заложи се и основаването на Национален съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение към Министерския съвет, както и на Национална осведомителна система , в която би трябвало да се събират данни за случаите на домашно принуждение в страната.
В измененията в ЗЗДН обаче имаше значим пропуск - те защитаваха единствено хората, които имат брак, роднинска връзка или живеят във фактическо съпружеско общуване със своя принудител. Извън отбраната на закона оставаха жертвите на принуждение, които са в интимна връзка с колегата си.
След случая на Дебора и това се промени. Под мощния публичен напън, с които към този момент се планува право на отбрана на хора, претърпели принуждение. Това обаче важи единствено за връзки сред мъж и жена, които не престават повече от 60 дни.
„ При законодателството измененията към момента не са задоволителни, само че най-малко тази тематика към този момент не е табу “, споделя Мария Матева. „ Вече е обикновено човек да показа за претърпяно принуждение, към този момент хората знаят, че виновността за това не е в жертвата. “
„ Малко по малко потърпевшите от принуждение дами откриват една по-комфортна среда, в която могат да опишат случилото се, колкото и да е тежко. И по този начин да дадат вяра на някого, който още няма тази храброст “, прибавя Александра.
Какво още има да се трансформира
Според участниците в шествието са нужни още доста промени, с цел да се спре насилието против дами в България.
На първо място, ЗЗДН би трябвало да пази всяка жертва на домашно принуждение, без значение от половата ориентировка и продължителността на връзката, споделят от „ Феминистки мобилизации “.
Те упорстват да има задоволително спешни и консултативни центрове за потърпевши от принуждение, както и да се вкара правна рамка за психическото, икономическото и така нататък принуждение, което не е наложително физическо.
„ Трябва да има по-добра нормативна уредба, по-силни закони и повече акции “, споделя Денис.
„ И най-важното - да не живеем в боязън. “
Над София продължава да вали сняг, когато хората от шествието се разотиват. На оградата пред Съдебната палата остават няколко лилави плетени рози.
Те символизират дамите в България, убити от свои сътрудници и родственици през годината. От всяка роза виси записка с думите, които протестиращите няма да се уморят да повтарят:
„ Нито една повече “.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ