Voyager 1 улавя слабото бръмчене на плазмени вълни в междузвездната среда
По-голямата част от най-интересните планове на НАСА са свежи и нови, като марсоходът Perseverance и хеликоптерът Ingenuity. С напредването на технологиите НАСА може да прави все по-интересни и революционни неща, само че от време на време старите десетилетия технологии към момента могат да дават на учените нови прозрения, изключително когато тази технология е изстреляна в космоса с единствената цел да се отдалечи толкоз надалеч от Земята, колкото и може.
Понастоящем галактическият транспортен съд Voyager 1 на НАСА се намира на повече от 22 милиарда км от Земята. Движи се със скорост почти 60 000 км в час и наскоро мина през границата на нашата Слънчева система с междузвездното пространство.
Въпреки това необикновено разстояние галактическият транспортен съд към момента може да предава данни назад на Земята и към момента се вършат нови открития. В нова публикация, оповестена в Nature Astronomy, откриватели, учещи данните на галактическия транспортен съд, разкриват, че Voyager 1 към този момент може да чува нещо в междузвездното пространство и те мислят, че знаят какво е това.
Звукът не минава през вакуума на пространството. Звукът се движи във въздуха като талази и в случай че няма въздух, който да работи като среда за прекосяване на тези талази, звукът не се движи. Междузвездното пространство е значително вакуум, само че там към момента може да съществува газ, даже в области, които наподобяват изцяло празни. В случая с Voyager 1 той улавя слабото бръмчене на плазмени талази в междузвездната среда.
Плазмата, с която се сблъсква Voyager 1, е създадена от нашето Слънце, споделят откривателите. Слънчевият вятър, който придвижва газове в продължение на милиарди км, е задоволително мощен, с цел да докара до изхвърлянето на плазмата от нашата слънчева система. Когато Слънцето издуха върха си и се появи слънчева стихия, плазмата може да скочи, само че даже когато нашата звезда не изхвърля огромни потоци плазма, към момента има отмерено количество плазма, която тече в космоса. Това е забавна находка, която откривателите не са очаквали.
„ Никога не сме имали опция да го оценим. Сега знаем, че не се нуждаем от инцидентно събитие, обвързвано със слънцето, с цел да измерваме междузвездната плазма “, сподели в изказване Шами Чатърджи, съавтор на новия документ. „ Независимо какво прави слънцето,„ Вояджър “изпраща назад детайлности. Апаратът оповестява: „ Ето плътността, през която плавам сега. И ето го в този момент. И ето го в този момент. И ето го в този момент. ’Voyager е много далечен и ще прави това непрестанно. “
Ако се интересувате да следите галактическия транспортен съд Voyager 1 и неговия близнак Voyager 2, лабораторията за реактивно задвижване на НАСА поддържа доста потребен уеб страница, който предлага данни в действително време за скоростта, дистанцията от Земята и други забавни статистически данни. Можете даже да видите какви научни принадлежности към момента работят върху всяка от сондите.
