По-голямата част от музеите в страната се ръководят от общините

По-голямата част от музеите в страната се управляват от общините и въпреки да нямат средства за „ обикновени неща “, парите в обектите се харчат „ безмилостно за други работи “.

Това съобщи заместник-министърът на културата доцент Тодор Чобанов по време на туристическа конференция в София в четвъртък, представен от Българска телеграфна агенция.

Ние държим единствено 5% от музеите, останалите се управляват от общините и тук-там има повече от спорни практики “, сподели Чобанов.

Той акцентира, че рекламата на културния туризъм в България би трябвало да стъпва на обекти, които могат да бъдат посетени. Реалността обаче се оказва друга.

Имаме доста атрактивни обекти, само че няма по какъв начин да ги популяризираме, тъй като не са подготвени за посещаване “, добави той.
Календар на културните събития… само че за следващата година
За да спомогне развиването на културния туризъм в страната, отрасловото министерство приготвя Национален културен календар. Той обаче е очакван за 2026 година, а новината за него заяви културният министър Мариан Бачев.

Процедурите към този момент са в ход и в средата на годината се чака календарът да бъде утвърден от Министерския съвет “, сподели Бачев.

По думите му това е стратегически инструмент, който ще обезпечи дълготрайна предвидимост във връзка с идните събития.

Той изрази убеденост, че календарът ще ускори интереса към разнообразни обекти и събития, а това щяло да спомогне и регионите и общините. „ Музеите и галериите в България имат централна роля за изглаждането на един жив, динамичен, наличен културен туризъм и те би трябвало да бъдат освен пазители на паметта, само че и пространства за взаимоотношение, прекарване и модерно интерпретиране на историята “, добави Бачев.
Една пита самун
Проф. доктор Бони Петрунова, шеф на Националния исторически музей, изясни, че различен проблем е на дневен ред пред музеите, а точно – неналичието на фрагменти.

В момента в някои райони към този момент нямаме нумизмати, нямаме епиграфи. Разполагаме с единици експерти, които могат да основат качествени, научнообосновани тематики, които да бъдат употребявани в туристически направления. А един подобен специалист не се основава за ден – нужни са години, “ сподели тя.

Акад. Пламен Карталов, шеф на Софийската опера и балет, е на мнение, че всичко правено досега – фестивали, спектакли и прочие – е било „ персонална самодейност и привличане на съидейници и съидейници “.

Кметовете чакат да лъскат своя авторитет, а тези спектакли са доста скъпи, те желаят доста финансови старания, само че когато няма инфраструктура, път, хотели... “, изясни Карталов.

Той посочи, че всичко, правено през годините, е като събирането на зрънца, с цел да се направи „ пита от самун, с която да се храни духът на фена “.

„ Много огромна част от проблемите са свързани с поддръжката на музея и на експозициите “, сподели и доцент доктор Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. Той изясни, че без структурирана поддръжка и ресурсно обезпечаване, напъните на хората, които работят върху експозициите, остават незадоволителни.

Доц. Попов обърна внимание, че липсва и добра реклама за българските експонати измежду българските туристи. Според него в такива диалози би трябвало да вземат участие и представители на Министерството на образованието и науката, които да загатнат присъединяване на възпитаници в проявлението на българските артефакти.
културен туризъм музеи музей Министерство на туризма Министерство на културата