По-голямата част от българите заявяват, че вярват в Бог, но

По-голямата част от българите декларират, че имат вяра в Бог, само че още по-голяма част не вървят на черква или влизат в храм единствено по празници. Макар че бракът към момента се смята за полезност, значим е само гражданският брак, само че не и църковния.
Също по този начин преобладаващото мнение е, че България е демократична страна, а изборите са най-хубавият механизъм за установяване на властта.
Това са единствено част от главните заключения от втората част от изследването на проучвателен център „ Тренд “, предоставено от Института за дясна политика. Изследването е извършено сред 3 и 10 октомври 2017 година измежду 1004 пълнолетни български жители по метода „ лице в лице “.
62% от всички респонденти декларират, че имат вяра в Бог . Жените са по-религиозни от мъжете, като 3/4 от интервюираните дами декларират, че имат вяра в Бог, до момента в който единствено половината от мъжете споделят същото мнение. При най-младите (18-29 г.) също личат по-ниски стойности на въпроса дали имат вяра в Бог. Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо 3/4 от тях имат вяра в Бог. В столицата дяловете на вярващите и невярващите са релативно равни.

Въпреки високите стойности на религия в Бога, повече от половината от всички интервюирани посещават религиозни храмове единствено по празници. Това затвърждава признатата у нас разлика сред набожен и набожен.

Светският темперамент на страната не се подлага на подозрение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в ръководството на страната . Една четвърт са на противоположното мнение. Тук още веднъж се регистрира динамичност при другите демографски групи, като живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните каузи, до момента в който една трета от живеещите в селата поддържат това. Въпреки разликите, във всички демографски групи доминира несъгласието църквата да играе роля в ръководството на страната.
32% от всички респонденти споделят мнението, че религията е доста значима част от живота им , а 58% са на противоположното мнение.
53% от всички интервюирани считат, че хората в България би трябвало да подписват брак, а не да живеят на фамилни начал а , до момента в който 37% са на противоположното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 година и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.
70% от хората считат, че гражданският брак е по-важният, до момента в който 14% дават преимущество на църковния.
Малко повече от половината от българските жители считат, че България е демократична страна , до момента в който 41% са на противоположното мнение. И тук се следят разлики по възраст и вид обитаемо място. Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна по отношение на общата картина, до момента в който в селата да вземем за пример доминира мнението, че България не е демократична страна.

55% от всички български жители считат, че демокрацията е добра форма на ръководство за България , до момента в който 29% са на противоположното мнение. Тук още веднъж личат сходни демографски зависимости измежду най-младите и живеещите в столицата.
Проява на либерален инстинкт са и данните по отношение на изказванието дали в България е добре всичко да се взема решение от един човек или властта би трябвало да бъде разпределена сред голям брой хора. Една трета от всички интервюирани споделят, че е най-добре отпред на страната да има един човек, който да взема решение всичко, до момента в който 54% считат, че е по-добре властта да бъде разпределена сред голям брой хора.

Данните от предходните въпроси намират и още едно удостоверение в резултатите от следното запитване „ Вие персонално смятате или не смятате, че изборите са най-хубавият механизъм за установяване на властта? “, като 67% дават отговор утвърдително, до момента в който 19% са на противоположното мнение.