По-голяма част от проблемите с правосъдието не са на конституционно

По-голяма част от проблемите с правораздаването не са на конституционно равнище.

Това изясни пред БНР доктор Дилян Начев, учител по Теория на страната в Юридическия факултет на СУ „ Свети Климент Охридски “.

" Те би трябвало да бъдат решени с промени в законите. Големите въпроси са за подготовката, достъпа и натовареността на магистратите, както и за механизмите на корист с пълномощия ".
Дилян Начев счита, че би трябвало да се сложи въпросът дали има потребност от промени в Конституцията.

" През последните години сме очевидци на това по какъв начин избрани политически кръгове се пробват да основават самобитна нервност към Конституцията, представяйки я за съдържаща избрани недостатъци, пречещи на измененията в областта на правораздаването и други области. Това не дава отговор на истината. Нашата Конституция е релативно съвременна и добре уравновесена. Тя е демократична и дава отговор на всички модерни стандарти ".
Предложените промени в Конституцията надали ще доведат до основна и позитивна разлика, счита той.

" Те са и много конюнктурни ".

Няма рационална причина за смяна на националния празник, уточни Начев в предаването " 12+3 ".

" Дискусията за това е обвързвана с избрани конюнктурни аргументи – с съответната конюнктура в геополитически и народен проект. Това е тематиката, която е най-достъпна за жителите. Самата дата Трети март не е проблематична. Може би това е подобаваща тематика за референдум ".

Конюнктурни детайли той откри и в измененията, ограничаващи пълномощията на президента.

" Виден е спорът сред президента и конституционното болшинство през последните месеци. Сякаш това е опит да се оправят с съответен президент, а не да се решат нещата по изчерпателен и кардинален метод ".

" Наред с въпросите за целесъобразността на тези промени, се слагат и някои съществени въпроси по отношение на тяхната конституционна допустимост. Дали е допустимо нормално Народно събрание да изменени част от текстовете, свързани с активността на основния прокурор и на президента ".

Начев регистрира като неточност даването на опция за втори мандат на основния прокурор.

" Невъзможността един орган да бъде преизбиран е гаранция за неговата самостоятелност. "

Друг спорен въпрос, съгласно Начев, е отнемането на правото на президента да издава декрет при назначението на ръководители на висшите съдилища.

" Така ще има понижаване на прозрачността на този избор ".

Извършването на тези промени е и оправдание за това конституционно болшинство, с цел да може то да оправдае своето битие, споделя преподавателят.

" Надявам се, че ще срещнат задоволителен отпор в обществото. Изобщо не се нуждаем от такива промени ".

Възможността за подаване на самостоятелна конституционна тъжба би означавала изцяло да се премисли конституционното правораздаване, уточни още той.

" Това би довело до по-голяма натовареност на Конституционния съд ".