По-голям журналистически шанс едва ли има. Да гледаш на живо

Гордостта да си българин

По-голям журналистически късмет надали има. Да гледаш онлайн на " Парк де Пренс " една от най-великите победи в историята на българския футбол. До оня мач на 17 ноември 1993 година триумфът сигурно бе най-великият. Така и го изживяхме. После може би отстъпва на цялостния поврат за 2:1 против международния първенец Германия в четвъртфинала на Съединени американски щати 1994.

27 години по-късно спомените от " Парк де Пренс " няма по какъв начин да са избледнели. Не са изстинали и страстите. Именно под напора на вълнението връщането толкоз години обратно във времето няма да е прецизно подредено. Лентата на спомените е ярка, само че и безредна.

Бялото леке в паметта

След втория гол на Емил Костадинов в бранша с над 50-те български публицисти настана луда наслада. Няма по какъв начин да се опишат мигове, от които нямаш спомен. А и за моменти като този думите като че ли са слаби.

Пред очите на занимателен каданс минават разпилени фрагменти от щурия успех на всяко българско сърце на стадиона. Усмивките и победните жестове - и на терена, и отвън него.

Островчето на българската наслада е като оазис на лудата наслада в посърналия " Парк де Пренс ". Един сътрудник от наслада се ускори към парапета и едвам не се прекатурна надолу в триметровата височина. Друг развяваше шапка. Мнозина се прегръщаха. Някои блъскаха по банките. Щрак - мрачевина в паметта. Светлината идва несъмнено половин минута по-късно. Остра болежка в коляното, което се подува. Вероятно е от удар в някоя стена. Сълзи в очите. Сърцебиене. Малко въздух и доста горделивост.

Хубаво беше да си българин тогава на " Парк де пренс ".

Българските публицисти с Димитър Пенев след паметната победа. Стратега е повлечен на ръце от публицистите след мача

Проваленият прием

Мъртвешка тишина завладя трибуните. Трима от четирима французи плачеха. Не имаха вяра, че е истина. И на полуделите от наслада българи не им се вярваше. Оттук пристигна и челното заглавие на " Меридиан Мач " няколко дни след дуела - тогава вестникът бе седмичник и излизаше единствено в понеделник - " Истина е! ".

В коридорите на " Парк де Пренс " една голяма банкетна зала остана непипната. На почивката изтупани келнери с бели ливреи бутаха безкрайни колички със студени мезета и питиета. Френският футболен съюз се готвеше да чества охолно класирането на националния тим за международното в Съединени американски щати.

Гилотината, пусната от Костадинов, отряза с хладна жестокост настройките на домакините за ваучър. Пътят от трибуните до пресцентъра минаваше около заредената до спукване зала. Тя си остана празна.

Не беше по никакъв начин прелестно да си французин довечера на този стадион.

Обиди към България и българите

Колкото и да се надъхваха едни други, французите по това време имаха страха на българския футбол. И на българския баскетбол, както се оказа на същия 17 ноември 1993 година - победихме ги и под кошовете в европейска подготовка в Ямбол. Треньор на тима беше Петко Маринов, а целият град излезе да играе хоро на площада.

В навечерието на конфликта на " Парк де Пренс " галантните домакини напълно не помниха що е френско образование. Притеснени и несигурни за това, което ги чака. С подсилени песимистични настройки измежду изненадващия триумф на Израел две седмици по-рано посред Париж. Изнервени от разкрилия се късмет пред България, французите не се държаха по европейски.

Вестниците се надпреварваха да пишат гадни материали за България. Имаше даже въпроси от рода на: " Къде са тръгнали тези футболисти от бедна страна да играят на международно? Та единствено преди година-две в България имаше тежка зима, в която магазините бяха празни... И в този момент тимът на Димитър Пенев спи в първокласния " Трианон Палас " във Версай. Да ги изпратим бързо-бързо в България, там ще им е най-малко толкоз тежко, колкото чакаме да им бъде на " Парк де Пренс ".

Цитатът е събирателен и по памет, само че предава главните настроения във френските медии преди мача. Сякаш някой беше издал заповед - атакувайте българите, ориста им, страната им. Така ще ги бием по-лесно на футбол.

Никак не беше прелестно да си българин в Париж в дните преди мача.

Николай Кръстев на терена на " Парк де пренс " преди мача Франция - България

Когато освиркват " Мила Родино "

На път за стадиона френските ентусиасти, почерпили от наслояваните настроения в дните преди международната подготовка, типично по фенски правеха жестове с ръце към рейса с българските публицисти. И посочваха " тройки " и " петици ", с колкото ще си тръгнат националите от " Парк де Пренс ".

Силният боязън и терзание от изхода на мача у домакините мазета в изненадващо мощното освиркване на " Мила Родино ". Пуснат на арената много тихичко и съвсем заглъхнал от дюдюканията от трибуните. За разлика от " Марсилезата ", която гръмна като от топ на армията на Наполеон.

Цялостното държание на френските медии и ентусиасти преди мача нямаше по какъв начин да не провокира ориста. И тя им го върна в последния вероятен миг по най-болезнения метод.

Колко неприятно преди мача и какъв брой прелестно след мача беше да си българин.

" Меридиан Мач "

" Меридиан Спринт "

Чартър до Монако? Не, политици в студа!

След великата наслада в пресцентъра пристигна и време за работа. Химикалка и бележник, написани на ръка текстове, кряскане по единствения телефон, възложен на българските публицисти. От които най-малко десетина трябваше да предават настоящите си репортажи още същата вечер.

И в един миг из пресцентъра, където главно работеха български сътрудници, плъзна слух - чартърът за София с публицистите щял да спре в Монако. Това било решението на Валентин Михов, президент на БФС тогава. Вече била поръчана среднощна вечеря за цялата група в Монако, който желае, можело и да поиграе в известното казино. И още от слуха - Михов, прочут фен на залаганията, към този момент трансформирал разписанието за противоположния полет.

Разбира се, че това се оказа единствено слух. Дори и да е имало сходно желание, то нямаше по какъв начин да бъде осъществено най-малко по две аргументи. Чартърите не са таксита, разписанието им се прецизира доста по-рано и промени има при изключителни условия. А и в Монако, както стана ясно по-късно, шумните съветски машини " ТУ 154 " не били допускани да кацат по мрачно, тъй като смущавали съня на жителите.

Обратният полет беше единствено с един аероплан, който събра младежкия тим, играл ден по-рано, публицистите и почитатели, доближени до БФС. От играчите, спечелили популярната победа, на борда се качиха единствено двама - Златко Янков и Емил Кременлиев. Всички останали футболисти от отбора на Димитър Пенев останаха за още ден-два в Париж с половинките си и оттова отпътуваха из европейските си клубове.

Чисто по български в държавната пресслужба не бяха разбрали, че тимът, спечелил славната победа в Париж, на процедура не се прибира в родината. И в мразовитото софийско утро на 18 ноември 1993 година на летището с половинки публични обувки тропкаха от мраз министър председателят Любен Беров и ръководителят на Народното събрание Александър Йорданов. Не е по никакъв начин зле - двама висши държавници за двама футболни герои. Равен резултат.

" Здравей, победителю! ", тържествено се обърна Беров, очевидно " добре " посъветван, към сътрудника Павел Бошнаков от Българска национална телевизия. " Благодаря! Аз също се усещам победител, само че не играх на терена! ", измъкна се от обстановката Павката...

Ех, какъв брой неприятно беше да си политик на летище София в утрото на 18 ноември 1993 година

И какъв брой хубаво беше да си български ентусиаст в дните след великия мач на " Парк де Пренс "!

Р.S. Материалът е римейк на текста, излязъл в брой 13 на списание СПРИНТ през ноември 2017 година

Официалната стратегия за мача Франция - България

Независимо от илюзорните шансове за класиране, оптимистът Валентин Михов предложения публицисти от всички медии на разходи на съюза да се качат в чартъра за Париж. И се оформи многочислена група от кореспонденти. Много по-малко бяха пратениците на българските медии на квалификациите в Швеция и Тел Авив от същата акция, които имах щастието също да отбелязвам.

За някои по-приближени до БФС в този момент бяха обезпечени и нощувките в хотел във Версай. Аз разделях стая в малко и непретенциозно хотелче с Георги Атанасов под Айфеловата кула. Всъщност тъкмо Атанасов е сътрудника, който в припадък на затъмнение едвам не падна през парапета след гола на Костадинов и в случай че това беше станало можеше да има неприятни последствия. Аз се разминах единствено с подуто коляно, очевидно ударено в някакъв дувар, също в миг на " изключване ".

Пенев може би е единственият български треньор изобщо, повлечен на ръце от публицистите. Това се случи на влизане на наставника в залата за конференции, когато той непринудено беше подхванат и вдигнат във въздуха от десетина български кореспонденти.

Имах и друго вълнуващо прекарване. Като делегат на " Меридиан Спринт " и " Меридиан Мач " (тогава и двата вестника бяха седмичници - излизаха надлежно в четвъртък и понеделник) имах привилегията да диктувам финален материала си от пресцентъра. Защото " Меридиан Спринт " излизаше в четвъртък следобяд и не бях притискан от тежък график в сряда вечерта. Затова умерено написах текста, изчаках сътрудниците да диктуват и най-после пристигна моят ред. Когато свърших, а беше след 1 часа през нощта, внезапно се усетих, че в пресцентъра е необичайно безшумно и пусто. Имаше един-двама французи и нито един българин.

Оказа се, че всички родни сътрудници в това време са тръгнали с рейса за летището. А за мен обстановката беше повече от комплицирана.

Без запазен хотел (не бе необходимо), с малко пари и пред вероятността да обикалям цяла нощ из улиците и на идващия ден да диря метод да взимам постоянен полет за България (ако изобщо имаше такъв). Да припомня - по това време нямаше и помен от мобилни телефони...

Притеснението продължи десетина минути. На половина път до летището някой въпреки всичко забелязал, че ме няма. Обратен завой - върнаха се да ме приберат.

А ситуацията и в рейса, а след това и в самолета за София, беше неописуема. Такова нещо не се споделя. То единствено се изживява.

Източник:

И от екипа на ТОПСПОРТ цъщо се включихме в предизвикването на БАСЖ.

Читателите ни към този момент имаха опцията да усетят страстта на два сходни материала на сътрудници от медийната ни група.

Припомнете си ги: