Х. Мутафчиев: В моноспектакъла актьорът може да се изразява различно и да покаже своите възможности
По-големият брой на поставените у нас моноспектакли се изяснява с желанието на актьорите да се показват по друг метод, да се отделят от общата група и да покажат своите благоприятни условия, счита артистът Христо Мутафчиев, който гостува на театралния фестивал „ Варненско лято “ с постановката „ Боже мой “ от Теа Денолюбова, с режисьор Стоян Радев. Мутафчиев счита, че друга причина за съществуването на повече независими изяви на българските актьори в последно време е появяването на хубави текстове.
Пиесата „ Боже мой “ е написана от Денолюбова по романа „ Жажда “ на Амели Нотомб. Предложение за акомодацията дава самият артист, който е доста впечатлен от книгата. Възлагат режисурата на Стоян Радев, с който Мутафчиев прави и „ Плач на ангел “.
Решението им за постановката е героят, който се показва за Исус Христос, да не бъде дидактичен и моралистичен в изразяването, а да бъде прям и да провокира диалог с публиката. Според артиста това е реализирано, тъй като след представленията фенове споделят чувство за непосредственост с героя. Действието се развива в бар, което в допълнение съкратява дистанцията сред тях и персонажа. Според Мутафчиев не мястото обаче има значение, тъй като Христос може да е на всички места, а какво той желае да каже на хората.
Специално подчертана в пиесата е връзката сред Христос и Юда, която съгласно актьора е другарска, а не просто отношение сред преподавател и възпитаник. От такава позиция, когато простиш измяната на другар, това значи, че си направил нещо, което те удовлетворява, нещо значимо и значимо, счита той.
Пиесата е дебют в театъра за младата авторка Теа Денолюбова, която познава Христо Мутафчиев от дете. Тя издава първата си стихосбирка -„ Сложи ме на пауза “, когато е на 16 година, а малко по-късно разгласява и „ Боян “. Казва, че писането е било за нея стълба за избавление.
Режисьорът Стоян Радев я предизвиква да интерпретира напълно свободно романа „ Жажда “ и да сътвори драматургия, в която да каже това което самата тя желае. Авторката признава, че в никакъв случай преди този момент не е писала текст, в чиято основа стоят мислите на различен човек и това за нея е било „ упражнение по его “. С „ Боже мой “ е трябвало да се научи да разрешава на другите да играят с нейните думи, да ги включат в техния живот, споделя тя и прибавя, че писането е било улеснено поради това, че е имала поради съответен артист, който да изиграе ролята. По думите й драмата за героя е, че е бил лишен от това да усети величието на всичко земно, което ние с неуважение назоваваме всекидневие.
Тази вечер спектакълът „ Боже мой “ има второ зрелище във Фестивалния и конгресен център във Варна.
Идточник: Българска телеграфна агенция
