Клети създания - в парламента и на други места
По екраните в България преди дни потегли филмът „ Клети създания “, който се обрисува като един от кинофаворитите за годината, и е история за надзор и реализиране на самостоятелност. В избора на „ клети създания “ за словосъчетанието, което дефинира и синтезира акценти от случилото се в България през третата седмица на януари, влагаме малко по-различен смисъл. Пак става въпрос за клети създания, само че на други нива – онагледяване по какъв начин лошият пример в родната политика (и не само) бързо се научава.
Ето няколко от " блестящите " изречения от седмицата, които са все под знака на „ клети създания “.
„ Избрахме най-хубавото “ – признание с нужната доза удовлетворение, произнесено от ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски, прочут като Феномена на Доган.
Под " най-хубавото " той недвусмислено има поради най-много Десислава Атанасова, известна с неналичието си на действителен юридически опит отвън Народно събрание, обезщетен от недвусмислени умения за политическо оцеляване. От позиция, в която предходни шефки на парламентарната група на ГЕРБ се изпариха в неполитическото пространство като в нищото, тя се пенсионира с почести, въпреки и ненапълно обществено неудобно - в Конституционния съд. Където НЯМА да извършва политически поръчки – само че въпреки всичко ще подвига телефона „ До този миг мисля, че съм посочила качества, че напън доста мъчно може да ми се окаже ", заявява тя при избирането си, твърдо решена да не скапва хубавата история с обстоятелства.
Доскоршната шефка на ПГ на ГЕРБ неведнъж е потвърдила склонността си към правдивост – запитана по какъв начин ще се разпределят местата в регулаторите да вземем за пример, Атанасова беше сбито правдива – по една трета – ГЕРБ, Движение за права и свободи, ПП-ДБ
Някои биха споделили, че Борисов „ разкарва “ от Народното събрание тогавашната си „ тежка артилерия “, само че това още веднъж са зложелатели, които мислят неприятното на евроатлантизма, чието най-ярко лице в последно време е…Пеевски. Така че към „ най-хубавото “ (по Пеевски) може да прибавим и още едно самопризнание (скромно) на Атанасова, откакто беше утвърдена от Народно събрание – „ градила съм облик на почтен и некорупмпиран политик “.
„ Най-доброто “ в тройната коалиция може да има и интерпретацията на водача на ДСБ Атанас Атанасов в хитовото му откровение - „ На всеки ще намерим място под слънцето “. (Дали е слънцето или Слънцето?) Древните римляни бяха споделили тук: „ Нищо ново под слънцето “.
Атанасов даде персонален образец по какъв начин се търси и намира място под слънцето - с дребен (или нетолкова малък) финт Никола Минчев няма да е ротационен ръководител на Народно събрание, както се очакваше, получава утешителна премия – в посока Брюксел, а Атанасов ще има в CV-то си и в пенсията си (според Ива Митева) – задоволство.
Обещанието за място под слънцето все по-малко наподобява да е философия единствено на Атанасов, просто той я формулира по-стегнато.
Крачка към новия стадий на мир, обич и естетика на сглобката, в който местата се разпределят по една трета – по Атанасова и за всеки под слънцето - по Атанасов, двамата водачите, които се арестуваха, изричаха мрачни обети и дори не желаеха да се погледнат – Кирил Петков и Бойко Борисов, си простиха за всичко. Дадоха образец по какъв начин се прави.
" В този комплициран развой ние всички трябваше да се променим и ние всички трябваше да преоценим своите позиции. Приемам, че ще бъдем подложени на критика и ще бъдем атакувани, само че считам, че предложенията, които сме създали, са законни. Те са късмет ние да продължим да договаряме нови условия за упражняването на власт, в това число през практиката на Конституционния съд….
" Ако успеем, това ще бъде добре за България, въпреки че ние ще си платим цената за това. Ако не успеем ще си платим персонално цената за това, само че и България ще си заплати цената за това. “
Този дълъг откъс е от изявлението на водача на „ Да, България “ Христо Иванов е завоалирано опрощение на упреците към него за какво преди три години е наричал Атанасова „ калинка “, а в този момент поддържа избора ѝ и с подписа си. Ако махнем речевите извивки и декорации, изчистено посланието си звучи ненапълно като: „ Не сме безгрешни, само че сме същински “. За фолкхит то очевидно върви, само че политически е малко тъжно и безпомощно. Може би по тази причина и в края на седмицата от „ Да, България “ се разкаяха – лицемерно съгласно зложелатели - за политическите назначения.
Пак по линията на „ политически назначения “ здравният министър, който единствен към този момент не желае да е министър – Христо Хинков, разгласи своето отчаяние под формата на закъсняло изобретение: „ Политическите назначения в опазването на здравето са огромен проблем “. Това до момента в който от „ Пирогов “ още веднъж му желаеха оставката поради случая „ Даная “ и неговото предпочитание да потърси отговори и отвъд съсловната взаимност.
Имаше и един репресиран през седмицата – какъв да е, в случай че не Васил Божков, това следващо „ клето творение “. Репресиран поради „ политическа активност “.
„ В Дубай бях недостижим, върнах се, с цел да направя нещо за вас “, разгласи той откакто бяха претърсвани негови офиси поради търсена връзка с убийството на Алексей Петров. Божков обаче нямал офиси, а единствено политическа кариера.
Случаят „ Божков “ единствено повдига един метафизичен въпрос нещо като версия на кокошката и яйцето – кои са по-опасни – тия, които желаят да създадат нещо за вас, или тия, които очевидно заявяват, че желаят да създадат нещо единствено за себе си?
И още „ клети създания “ в два образователно-народопсихологически парадокса от седмицата – всъщност с една тема. А точно - как нация, в която образованието запада „ с 200 “, в случай че цитираме един класик от Народното събрание, бълва випуски с всеобщо функционално необразовани младежи, има такава фиксация по просветни тематики?
„ В никакъв миг и под никаква форма не е обсъждана смяна в проучването на стихотворението „ Аз съм българче " от Иван Вазов. “ Позицията е на МОН и е във връзка нова доза нервност от обществените мрежи.
Докато „ най-хубавото “, политическият crème de la crème се избира взаимно, ненавижда, харесва, прости, разпределя, избавя, „ Аз съм българче “ още веднъж е в „ заплаха “. Стихотворението на Вазов е в непрекъсната нужда да бъде бранено, даже и нищо да не го заплашва. През отбраната му в обществените мрежи се водят всеобщи сеанси за придобиване и доказване на патриотичност и родолюбивост, през критикуването му се развява постоянно изсмукана от пръст „ напредничавост “. „ Аз съм българче “ е просто стихотворение, не е крайгъгълен камък, благо, скромно, родно, наивно, приповдигнато и вълнуващо, в случай че не го трансформираме в щампа, в щит, в боксова круша. А рефренът по какъв начин някой го маха от учебниците – се обрисува с положително, най-малко близко, бъдеще като стръв за наивници - чуваме го и ще го чуваме, че и се хващаме.
Друга просветителна заплаха с размерите на посегателство на националната сигурност, проект за заличаване на българите, който влиза в деяние, кражба на мозъци, национално изменничество и краен апел да се върнем към хартиения бележник, стига с тоя напредък, в който непознатите сили всичко желаят да ни откраднат, се появи с проблема „ Школо “ и персоналните данни на възпитаници и родители.
А един от основателите на просветителната платформа формулира малко „ заплахата “:
„ Никой в Англия не се интересува от тройките на Иванчо. “
Тези два някак свързани сюжета още веднъж демонстрираха: защитаваме образованието, културата, идентичността си непрекъснато от външни сили, а би трябвало да ги браним от самите себе си.
Но, както споделя класикът Пеевски: Най-хубавото следва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ето няколко от " блестящите " изречения от седмицата, които са все под знака на „ клети създания “.
„ Избрахме най-хубавото “ – признание с нужната доза удовлетворение, произнесено от ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски, прочут като Феномена на Доган.
Под " най-хубавото " той недвусмислено има поради най-много Десислава Атанасова, известна с неналичието си на действителен юридически опит отвън Народно събрание, обезщетен от недвусмислени умения за политическо оцеляване. От позиция, в която предходни шефки на парламентарната група на ГЕРБ се изпариха в неполитическото пространство като в нищото, тя се пенсионира с почести, въпреки и ненапълно обществено неудобно - в Конституционния съд. Където НЯМА да извършва политически поръчки – само че въпреки всичко ще подвига телефона „ До този миг мисля, че съм посочила качества, че напън доста мъчно може да ми се окаже ", заявява тя при избирането си, твърдо решена да не скапва хубавата история с обстоятелства.
Доскоршната шефка на ПГ на ГЕРБ неведнъж е потвърдила склонността си към правдивост – запитана по какъв начин ще се разпределят местата в регулаторите да вземем за пример, Атанасова беше сбито правдива – по една трета – ГЕРБ, Движение за права и свободи, ПП-ДБ
Някои биха споделили, че Борисов „ разкарва “ от Народното събрание тогавашната си „ тежка артилерия “, само че това още веднъж са зложелатели, които мислят неприятното на евроатлантизма, чието най-ярко лице в последно време е…Пеевски. Така че към „ най-хубавото “ (по Пеевски) може да прибавим и още едно самопризнание (скромно) на Атанасова, откакто беше утвърдена от Народно събрание – „ градила съм облик на почтен и некорупмпиран политик “.
„ Най-доброто “ в тройната коалиция може да има и интерпретацията на водача на ДСБ Атанас Атанасов в хитовото му откровение - „ На всеки ще намерим място под слънцето “. (Дали е слънцето или Слънцето?) Древните римляни бяха споделили тук: „ Нищо ново под слънцето “.
Атанасов даде персонален образец по какъв начин се търси и намира място под слънцето - с дребен (или нетолкова малък) финт Никола Минчев няма да е ротационен ръководител на Народно събрание, както се очакваше, получава утешителна премия – в посока Брюксел, а Атанасов ще има в CV-то си и в пенсията си (според Ива Митева) – задоволство.
Обещанието за място под слънцето все по-малко наподобява да е философия единствено на Атанасов, просто той я формулира по-стегнато.
Крачка към новия стадий на мир, обич и естетика на сглобката, в който местата се разпределят по една трета – по Атанасова и за всеки под слънцето - по Атанасов, двамата водачите, които се арестуваха, изричаха мрачни обети и дори не желаеха да се погледнат – Кирил Петков и Бойко Борисов, си простиха за всичко. Дадоха образец по какъв начин се прави.
" В този комплициран развой ние всички трябваше да се променим и ние всички трябваше да преоценим своите позиции. Приемам, че ще бъдем подложени на критика и ще бъдем атакувани, само че считам, че предложенията, които сме създали, са законни. Те са късмет ние да продължим да договаряме нови условия за упражняването на власт, в това число през практиката на Конституционния съд….
" Ако успеем, това ще бъде добре за България, въпреки че ние ще си платим цената за това. Ако не успеем ще си платим персонално цената за това, само че и България ще си заплати цената за това. “
Този дълъг откъс е от изявлението на водача на „ Да, България “ Христо Иванов е завоалирано опрощение на упреците към него за какво преди три години е наричал Атанасова „ калинка “, а в този момент поддържа избора ѝ и с подписа си. Ако махнем речевите извивки и декорации, изчистено посланието си звучи ненапълно като: „ Не сме безгрешни, само че сме същински “. За фолкхит то очевидно върви, само че политически е малко тъжно и безпомощно. Може би по тази причина и в края на седмицата от „ Да, България “ се разкаяха – лицемерно съгласно зложелатели - за политическите назначения.
Пак по линията на „ политически назначения “ здравният министър, който единствен към този момент не желае да е министър – Христо Хинков, разгласи своето отчаяние под формата на закъсняло изобретение: „ Политическите назначения в опазването на здравето са огромен проблем “. Това до момента в който от „ Пирогов “ още веднъж му желаеха оставката поради случая „ Даная “ и неговото предпочитание да потърси отговори и отвъд съсловната взаимност.
Имаше и един репресиран през седмицата – какъв да е, в случай че не Васил Божков, това следващо „ клето творение “. Репресиран поради „ политическа активност “.
„ В Дубай бях недостижим, върнах се, с цел да направя нещо за вас “, разгласи той откакто бяха претърсвани негови офиси поради търсена връзка с убийството на Алексей Петров. Божков обаче нямал офиси, а единствено политическа кариера.
Случаят „ Божков “ единствено повдига един метафизичен въпрос нещо като версия на кокошката и яйцето – кои са по-опасни – тия, които желаят да създадат нещо за вас, или тия, които очевидно заявяват, че желаят да създадат нещо единствено за себе си?
И още „ клети създания “ в два образователно-народопсихологически парадокса от седмицата – всъщност с една тема. А точно - как нация, в която образованието запада „ с 200 “, в случай че цитираме един класик от Народното събрание, бълва випуски с всеобщо функционално необразовани младежи, има такава фиксация по просветни тематики?
„ В никакъв миг и под никаква форма не е обсъждана смяна в проучването на стихотворението „ Аз съм българче " от Иван Вазов. “ Позицията е на МОН и е във връзка нова доза нервност от обществените мрежи.
Докато „ най-хубавото “, политическият crème de la crème се избира взаимно, ненавижда, харесва, прости, разпределя, избавя, „ Аз съм българче “ още веднъж е в „ заплаха “. Стихотворението на Вазов е в непрекъсната нужда да бъде бранено, даже и нищо да не го заплашва. През отбраната му в обществените мрежи се водят всеобщи сеанси за придобиване и доказване на патриотичност и родолюбивост, през критикуването му се развява постоянно изсмукана от пръст „ напредничавост “. „ Аз съм българче “ е просто стихотворение, не е крайгъгълен камък, благо, скромно, родно, наивно, приповдигнато и вълнуващо, в случай че не го трансформираме в щампа, в щит, в боксова круша. А рефренът по какъв начин някой го маха от учебниците – се обрисува с положително, най-малко близко, бъдеще като стръв за наивници - чуваме го и ще го чуваме, че и се хващаме.
Друга просветителна заплаха с размерите на посегателство на националната сигурност, проект за заличаване на българите, който влиза в деяние, кражба на мозъци, национално изменничество и краен апел да се върнем към хартиения бележник, стига с тоя напредък, в който непознатите сили всичко желаят да ни откраднат, се появи с проблема „ Школо “ и персоналните данни на възпитаници и родители.
А един от основателите на просветителната платформа формулира малко „ заплахата “:
„ Никой в Англия не се интересува от тройките на Иванчо. “
Тези два някак свързани сюжета още веднъж демонстрираха: защитаваме образованието, културата, идентичността си непрекъснато от външни сили, а би трябвало да ги браним от самите себе си.
Но, както споделя класикът Пеевски: Най-хубавото следва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ