По една кутия с целувки с имената на Тръмп и

По една кутия с целувки с имената на Тръмп и Путин си поръчаха служителите - тъй като в никакъв случай не знаеш накъде ще задуха вятърът на следващия ден

Беше 15:00 часа. Великото безвремие – това меко, разтегливо леке в работния ден на българския държавен чиновник, когато организмът отхвърля да симулира полза, а съзнанието се лута сред изкушението да изпиеш следващото кафе и заплахата от заспиване върху служебната клавиатура.

Георги Петров – основен специалист по административна съгласуваност (разбирай – индивидът, който най-добре знае по кое време шефът отсъства) – се беше изнесъл зад постройката на министерството и пушеше цигара с достолепието на влъхва, отчаян от живота и груповия трудов контракт. Димът мързеливо се издигаше към небето, като че ли и той бе изтощен.

– Имаш ли огънче? – чу прочут глас.

Втори специалист, сътрудник по орис и съидейник по орис – Димитър от “Вътрешен надзор и хигиена на процесите ”.

– Заповядай – въздъхна Георги и подаде запалката.

– И ти ли не можеш да заспиш след обяда? – попита прочувствено Димитър, откакто дръпна първата глътка никотин с такова облекчение, като че ли беше избегнал среща със заместник-министър.

– Най-трудната част от деня – сподели Георги. – Все се чудя с какво да запълня тези следобедни часове. Доклад не върви да стартира, шефът го няма, а от преструване на интензивност към този момент ме боли показалецът.

Двамата замълчаха, потънали в оня сладостен вакуум сред скуката и безделието, в който се раждат всички огромни хрумвания.

– А върви ли към този момент в новата сладкарничка на „ Раковски “? – поде отново Димитър, до момента в който изтръскваше пепелта. – Истинска сензация е.

– Не. Какво ѝ е специфичното?

– Не мога да го обясня... Трябва да го видиш!

– По-вкусни са тортите, по-евтини, по-голям подбор ли оферират? Каква е тайната?

– Нищо такова. Малка е, предлага единствено едно – домашни целувки.

– Целувки?

– Да, от тези, дето се вършат от разрушени яйчни белтъци и захар. Целият град се реди. Обикновено опашката е чак до аптеката.

– Не имам вяра. За едни елементарни целувки?

– Хайде да отидем. В работно време няма да има тълпа.

Георги хвърли фаса с грациозността на човек, взел съдбоносно решение.

– Да вървим. Нямам нищо значимо за правене.

Пет минути по-късно към този момент стояха пред въпросната сладкарничка – дребна, съвсем загадка, с витрина, която изглеждаше като сценография от арт-филм.

Влязоха. Вътре се носеше аромат на домашни сладки и носталгия.

– Само целувки, а? – прошепна Георги, към момента песимистичен.

– Гледай! – ухили се Димитър.

Витрината беше отрупана с целувки – бели, жълти, розови, зелени, кафяви, даже лилави. Всички с надписи.

– Тези са класическите бели – рече продавачът, сочейки табелката „ Задникът на Тръмп “. – Продаваме доста от тях. Днес народът всеобщо целува задника на Тръмп.

– Хм… – изсумтя Георги, като се чудеше дали да се смее или да се засрами, че му се прииска да опита.

– Тези с жълт нюанс са „ Задникът на Си “. С екстрат от китайски чай ги подготвяме. Екзотика. Турските са зелени, с шам фъстък – „ Задникът на Ердоган “, а най-продаваните са ей тези, капваме им в сместа за печене малко водка...

– „ Задникът на Путин “, да, виждам – кимна Георги. – Има ли въобще модел, който да не носи името на нечий геополитически гъз?

– Ето тези тук – кафявите – са какаови. „ Задникът на Шакил О’Нийл “. Много е компактен усетът.

Двамата служители поръчаха едно и също – по кутия микс от „ Задникът на Путин “ и „ Задникът на Тръмп “, тъй като човек в никакъв случай не знае накъде ще задуха на следващия ден вятърът…

– Благодаря ви и заповядайте още веднъж! – сподели общителният продавач. – Сега създаваме нова серия. Ако дойдете отново другата седмица, ще имаме и с имена на български политици.