Нашите пълководци: кап. Георги Радков
По думите на Наполеон ¾ от успеха зависи от духа на сражаващите се. Капитан Георги Радков е блестящо удостоверение на този принцип. Неговият облик е във фокуса на деветия епизод на поредицата „ Нашите пълководци “ на ЗАД „ Армеец “ и съдружие „ Българска история “. В рамките на общо 10 късометражни филми тя показва някои от най-паметните български военачалници, които са знак на извънреден подвиг и патриотичност. Радков е един от тях. Под негово управление българското флотско командване съумява да отбрани от морски офанзиви от страна на Русия значимият зърнопроизводителен център Балчик.
Действието се развива през есента на 1916 година, когато за малко време Трета българска войска съумява да освободи цяла Добруджа и то макар помощта, която оказва на Румъния нейният съдружник Русия. От самото начало на Първата международна война съветският военноморски флот обстрелва българското черноморие - за съветските военни България е изменник на славянството и ударите против нея са акт на заслужено отмъщение. Първите удари българското командване съумява да отбие като нарежда към града батарея с две 100-мм морски оръдия и персонален състав от 37 души. Успехът не е по никакъв начин дребен, а на всичко от горната страна и като се вземе поради, че Георги Радков до момента не е командвал полева батарея и не е изучавал морски пердах, който има своя специфичност.
Той е роден през 1889 година в Разград в семейство на офицер. Той приключва Военното учебно заведение в София, а натрупва и богат военен опит като артилерист във към този момент трета война. Капитанът обаче е командвал полева батарея и въобще не е изучавал морския пердах, който си има своя специфичност. Въпреки това Радков е трансфериран в бреговата артилерия, където се сблъсква с мощта на съветския военноморски флот.
Третото следващо съветско нахлуване против Балчик носи белезите на наказателна акция за да се нанесат оптимални провали върху цивилни обекти. На 13 декември 1916 година съветският крайцер „ Памят Меркурия “ и два ескадрени миноносеца, под командването на един от най-опитните и решителни офицери от съветския черноморски флот, се появяват пред Балчик.
Срещу съветските военни кораби застава една батарея, чийто персонален състав в никакъв случай не е взел участие в морски пердах. При това оръдията са неподвижни и един път разкрили позицията си се трансформират в статична цел, до момента в който съперникът може да маневрира.
Всички осъзнават, че е задоволителен един прецизен залп на крайцера, с цел да унищожи българските артилеристи.
Въпреки, че възможностите са на страната на съперника, батареята самоуверено влиза в артилерийски дуел, който трае съвсем час и половина. Капитан Радков остава невъзмутим пред опасността хората му да унищожени във всеки миг, а бреговите артилеристи са мощно стимулирани да отмъстят поради разрушенията в Балчик. Техните оръдия означават сред три и пет попадения в съветския крайцер.
В борбата се включват български и немски водосамолети, които на три пъти уцелват с бомби „ Памят Меркурия “. Опасността от единствената българската подводница в допълнение отклонява вниманието на съперника.
Разклонявайки обстрела си върху доста обекти, съветските кораби на процедура са възпрепятствани в главната си задача. Руските снаряди убиват четирима цивилни в Балчик и нанасят обилни материални вреди. Но те щяха да бъдат доста по-големи, без героичния отпор на батареята на капитан Радков. Българските попадения в „ Памят Меркурия “ принуждават съветската ескадра да се отдръпна.
По този метод една българска брегова батарея се опълчва на цялостен отряд вражески бойни кораби, които неведнъж я превъзхождат по брой оръдия, далекобойност, скорострелност и тегло на снарядите. В резултат на паметния артилерийски дуел съветският флот прекратява обстрелването на Балчик и Каварна. След този незабравим триумф, какъв е пътят на капитан Радков, вижте в деветия епизод на „ Нашите пълководци “:
Действието се развива през есента на 1916 година, когато за малко време Трета българска войска съумява да освободи цяла Добруджа и то макар помощта, която оказва на Румъния нейният съдружник Русия. От самото начало на Първата международна война съветският военноморски флот обстрелва българското черноморие - за съветските военни България е изменник на славянството и ударите против нея са акт на заслужено отмъщение. Първите удари българското командване съумява да отбие като нарежда към града батарея с две 100-мм морски оръдия и персонален състав от 37 души. Успехът не е по никакъв начин дребен, а на всичко от горната страна и като се вземе поради, че Георги Радков до момента не е командвал полева батарея и не е изучавал морски пердах, който има своя специфичност.
Той е роден през 1889 година в Разград в семейство на офицер. Той приключва Военното учебно заведение в София, а натрупва и богат военен опит като артилерист във към този момент трета война. Капитанът обаче е командвал полева батарея и въобще не е изучавал морския пердах, който си има своя специфичност. Въпреки това Радков е трансфериран в бреговата артилерия, където се сблъсква с мощта на съветския военноморски флот.
Третото следващо съветско нахлуване против Балчик носи белезите на наказателна акция за да се нанесат оптимални провали върху цивилни обекти. На 13 декември 1916 година съветският крайцер „ Памят Меркурия “ и два ескадрени миноносеца, под командването на един от най-опитните и решителни офицери от съветския черноморски флот, се появяват пред Балчик.
Срещу съветските военни кораби застава една батарея, чийто персонален състав в никакъв случай не е взел участие в морски пердах. При това оръдията са неподвижни и един път разкрили позицията си се трансформират в статична цел, до момента в който съперникът може да маневрира.
Всички осъзнават, че е задоволителен един прецизен залп на крайцера, с цел да унищожи българските артилеристи.
Въпреки, че възможностите са на страната на съперника, батареята самоуверено влиза в артилерийски дуел, който трае съвсем час и половина. Капитан Радков остава невъзмутим пред опасността хората му да унищожени във всеки миг, а бреговите артилеристи са мощно стимулирани да отмъстят поради разрушенията в Балчик. Техните оръдия означават сред три и пет попадения в съветския крайцер.
В борбата се включват български и немски водосамолети, които на три пъти уцелват с бомби „ Памят Меркурия “. Опасността от единствената българската подводница в допълнение отклонява вниманието на съперника.
Разклонявайки обстрела си върху доста обекти, съветските кораби на процедура са възпрепятствани в главната си задача. Руските снаряди убиват четирима цивилни в Балчик и нанасят обилни материални вреди. Но те щяха да бъдат доста по-големи, без героичния отпор на батареята на капитан Радков. Българските попадения в „ Памят Меркурия “ принуждават съветската ескадра да се отдръпна.
По този метод една българска брегова батарея се опълчва на цялостен отряд вражески бойни кораби, които неведнъж я превъзхождат по брой оръдия, далекобойност, скорострелност и тегло на снарядите. В резултат на паметния артилерийски дуел съветският флот прекратява обстрелването на Балчик и Каварна. След този незабравим триумф, какъв е пътят на капитан Радков, вижте в деветия епизод на „ Нашите пълководци “:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ