Министър Сергей Игнатов за Априлското въстание: Великата крачка, направена, за да покаже, че зависим от себе си
По думите му датата е популярен, повратен миг, в който българите са строшили робските окови на личните си подозрения и страхове
За мен Априлското въстание е оня популярен, повратен миг, в който българите са строшили робските окови на личните си подозрения и страхове. Това е границата, оттатък която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора. Това сподели министърът на образованието проф. Сергей Игнатов в студиото на NOVA, отдадено на 150-тата годишнина от Априлското въстание.
По думите му това е и първото същинско общонародно дело, което не зависи от външни сили. „ Не зависи от началниците - както през днешния ден в последно време сме привикнали да споделяме, било то от Брюксел, или преди този момент от Москва. Не. Това е българският подвиг като независимо решение ", добави той.
Министърът акцентира и саможертвата на участниците във въстанието: „ Всички те умишлено са се разпънали на кръста, с цел да възкръсне България ".
Той споделя и за визитата си в Клисура: „ Вчера бях там и цитираха думите на младежите, членове на комитетите - към 20-годишни. Те казвали: " Аз съм избраник на гибелта ". И са знаели къде отиват ".
Министърът уточни още, че за всички генерации е значимо да осмислят Априлското въстание: „ Върху нас постоянно се наслагва посредством медиите и образованието чувството, че сме дребни и незначителни, че постоянно подвластен от някого. А истината е, че подвластен от себе си. Това е великата крачка, която е направена ".
Образователният министър разяснява нуждата от по-сериозен метод към патриотичното образование в българското учебно заведение. По думите му образователното наличие е уравновесено, само че публичната настройка постоянно подценява духовното измерение на образованието за сметка на материалното развиване.
Министърът уточни, че в последните над 30 години на преход обществото е насочило напъните си към създаване на институции и веществен прогрес, като в същото време е останал на назад във времето въпросът за възпитанието на децата в патриотични полезности.
Той акцентира, че точно учебното заведение би трябвало да бъде център на духовното създаване на младежите. По думите му патриотичното образование е основен детайл, който не трябва да бъде подценяван в просветителната система.
В този подтекст министърът даде образец с начинания, свързани с отбелязването на 20 април, който е бил разгласен за неучебен, само че присъствен ден. По думите му в началото е имало опозиция от страна на шефове на учебни заведения, само че след това са осъществени над 5500 начинания в страната, свързани с историческата памет.
Той уточни още, че даже в райони без директна връзка с Априлското въстание са проведени възпоменателни събития - в това число в детски градини със специфични просветителни потребности, където децата са взели участие в тематични рецитации и възстановки.
Министърът съобщи, че се разисква 20 април да стане формален празник, като акцентира, че концепцията среща социална и политическа поддръжка. По думите му част от народните представители и представители на локалната власт към този момент са изразили позитивно отношение към предлагането.
Той посочи, че този ден не би трябвало да бъде възприеман като елементарен празник, а като ден за респект към българския подвиг и историческата памет. Според него задачата не е просто почивен ден, а опция за интензивно присъединяване на възпитаници и жители в просветителни и културни начинания.
Министърът направи паралел с предходни огромни национални празнувания, като означи, че актуалната подготовка за 150-годишнината от Априлското въстание е почнала късно. Той съобщи, че по-добра организационна просвета би изисквала обмисляне, почнало още след предишни юбилейни години.
По думите му държавното управление е подхванало дейности в къси периоди, в това число с разпореждане на Министерския съвет и обезпечено финансиране за самодейностите. В програмата са включени събития в учебни заведения, университети и културни институции, с присъединяване на учени, историци и общественици.
Министърът акцентира, че редом се организират и културни прояви в разнообразни градове в страната, проведени в къси периоди, само че с дейното присъединяване на локални институции.
Сергей Игнатов: Българите не са „ дребен и слаб народ ", а нация с исторически потвърден триумф и автономия
Служебният министър на образованието Сергей Игнатов съобщи, че българската история и национална памет постоянно са представяни в прекомерно отрицателна светлина, което съгласно него не дава отговор на историческата реалност.
По думите му още от учебно заведение и в общественото пространство на българите редовно се внушава, че са „ дребен, безпаричен и подвластен народ ", което той изрично оспори. Игнатов акцентира, че сходни изказвания не отразяват действителните исторически процеси и достижения на България.
Той даде образец с последствията от Априлското въстание и решенията на Берлинския конгрес, като уточни, че макар интернационалните ограничавания България съумява да усили територията си доста в исторически проект. По думите му това е доказателство за силата на националния дух и устойчивостта на страната.
Игнатов изрази мнение, че в границите на малко повече от столетие България е удвоила територията си, макар решенията на Великите сили, което съгласно него опровергава тезата за историческа беззащитност или взаимозависимост.
Той акцентира, че тези процеси са резултат от напъните на целия български народ, а не на външни фактори, и ги дефинира като част от по-широк исторически развой на национално създаване.
В този подтекст Игнатов направи паралел със актуалната външнополитическа ориентировка на България и участието ѝ в Европейския съюз. Според него страната би трябвало да отстоява по-ясно личните си ползи и да не възприема ролята на въздържан участник в интернационалните връзки.
Той прикани за преосмисляне на публичните настройки, свързани с така наречен „ уплахи и филии ", като съобщи, че те не способстват за развиването на страната и отклоняват вниманието от националния интерес.
Игнатов акцентира, че българската история би трябвало да се възприема като история на резистентност и триумф, а не на взаимозависимост, като главният извод, който би трябвало да се предава на младите генерации, е възприятието за национална автономия и историческа убеденост.
За мен Априлското въстание е оня популярен, повратен миг, в който българите са строшили робските окови на личните си подозрения и страхове. Това е границата, оттатък която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора. Това сподели министърът на образованието проф. Сергей Игнатов в студиото на NOVA, отдадено на 150-тата годишнина от Априлското въстание.
По думите му това е и първото същинско общонародно дело, което не зависи от външни сили. „ Не зависи от началниците - както през днешния ден в последно време сме привикнали да споделяме, било то от Брюксел, или преди този момент от Москва. Не. Това е българският подвиг като независимо решение ", добави той.
Министърът акцентира и саможертвата на участниците във въстанието: „ Всички те умишлено са се разпънали на кръста, с цел да възкръсне България ".
Той споделя и за визитата си в Клисура: „ Вчера бях там и цитираха думите на младежите, членове на комитетите - към 20-годишни. Те казвали: " Аз съм избраник на гибелта ". И са знаели къде отиват ".
Министърът уточни още, че за всички генерации е значимо да осмислят Априлското въстание: „ Върху нас постоянно се наслагва посредством медиите и образованието чувството, че сме дребни и незначителни, че постоянно подвластен от някого. А истината е, че подвластен от себе си. Това е великата крачка, която е направена ".
Образователният министър разяснява нуждата от по-сериозен метод към патриотичното образование в българското учебно заведение. По думите му образователното наличие е уравновесено, само че публичната настройка постоянно подценява духовното измерение на образованието за сметка на материалното развиване.
Министърът уточни, че в последните над 30 години на преход обществото е насочило напъните си към създаване на институции и веществен прогрес, като в същото време е останал на назад във времето въпросът за възпитанието на децата в патриотични полезности.
Той акцентира, че точно учебното заведение би трябвало да бъде център на духовното създаване на младежите. По думите му патриотичното образование е основен детайл, който не трябва да бъде подценяван в просветителната система.
В този подтекст министърът даде образец с начинания, свързани с отбелязването на 20 април, който е бил разгласен за неучебен, само че присъствен ден. По думите му в началото е имало опозиция от страна на шефове на учебни заведения, само че след това са осъществени над 5500 начинания в страната, свързани с историческата памет.
Той уточни още, че даже в райони без директна връзка с Априлското въстание са проведени възпоменателни събития - в това число в детски градини със специфични просветителни потребности, където децата са взели участие в тематични рецитации и възстановки.
Министърът съобщи, че се разисква 20 април да стане формален празник, като акцентира, че концепцията среща социална и политическа поддръжка. По думите му част от народните представители и представители на локалната власт към този момент са изразили позитивно отношение към предлагането.
Той посочи, че този ден не би трябвало да бъде възприеман като елементарен празник, а като ден за респект към българския подвиг и историческата памет. Според него задачата не е просто почивен ден, а опция за интензивно присъединяване на възпитаници и жители в просветителни и културни начинания.
Министърът направи паралел с предходни огромни национални празнувания, като означи, че актуалната подготовка за 150-годишнината от Априлското въстание е почнала късно. Той съобщи, че по-добра организационна просвета би изисквала обмисляне, почнало още след предишни юбилейни години.
По думите му държавното управление е подхванало дейности в къси периоди, в това число с разпореждане на Министерския съвет и обезпечено финансиране за самодейностите. В програмата са включени събития в учебни заведения, университети и културни институции, с присъединяване на учени, историци и общественици.
Министърът акцентира, че редом се организират и културни прояви в разнообразни градове в страната, проведени в къси периоди, само че с дейното присъединяване на локални институции.
Сергей Игнатов: Българите не са „ дребен и слаб народ ", а нация с исторически потвърден триумф и автономия
Служебният министър на образованието Сергей Игнатов съобщи, че българската история и национална памет постоянно са представяни в прекомерно отрицателна светлина, което съгласно него не дава отговор на историческата реалност.
По думите му още от учебно заведение и в общественото пространство на българите редовно се внушава, че са „ дребен, безпаричен и подвластен народ ", което той изрично оспори. Игнатов акцентира, че сходни изказвания не отразяват действителните исторически процеси и достижения на България.
Той даде образец с последствията от Априлското въстание и решенията на Берлинския конгрес, като уточни, че макар интернационалните ограничавания България съумява да усили територията си доста в исторически проект. По думите му това е доказателство за силата на националния дух и устойчивостта на страната.
Игнатов изрази мнение, че в границите на малко повече от столетие България е удвоила територията си, макар решенията на Великите сили, което съгласно него опровергава тезата за историческа беззащитност или взаимозависимост.
Той акцентира, че тези процеси са резултат от напъните на целия български народ, а не на външни фактори, и ги дефинира като част от по-широк исторически развой на национално създаване.
В този подтекст Игнатов направи паралел със актуалната външнополитическа ориентировка на България и участието ѝ в Европейския съюз. Според него страната би трябвало да отстоява по-ясно личните си ползи и да не възприема ролята на въздържан участник в интернационалните връзки.
Той прикани за преосмисляне на публичните настройки, свързани с така наречен „ уплахи и филии ", като съобщи, че те не способстват за развиването на страната и отклоняват вниманието от националния интерес.
Игнатов акцентира, че българската история би трябвало да се възприема като история на резистентност и триумф, а не на взаимозависимост, като главният извод, който би трябвало да се предава на младите генерации, е възприятието за национална автономия и историческа убеденост.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ