Истински истории за срещи със свръхестествени създания, които приличат на малки хора – феите
По-долу Ви представяме няколко истории за срещи с феи, случили се през XIX и XX век. Феите са свръхестествени създания, които наподобяват на дребни хора. Повечето от тези истории са се случили в Обединеното кралство, Ирландия и Съединени американски щати. Самодивите ще я вземат завинаги През 1853 година, в деня на лятното слънцестоене, в графство Донигал, Ирландия, Нийл Колтън, дружно със сестра си и братовчед си, берат горски плодове в гората покрай къщата им. Изведнъж тримата чуват прелестен тон. Заобикаляйки няколко огромни камъка, децата виждат група от шест – осем човечета, танцуващи в кръг. Щом човечетата виждат децата, една „ жена “ в алена рокля се отделя от тях, изтичва до децата и ударя сестрата на Нийл в лицето със зелена пръчка. Децата се изплашват и хукват към къщи, само че щом стигат до дома, момичето пада на земята като умряла. След като чува за нападението на феите бащата на Нийл незабавно вика духовник, който четейки псалми съумява да избави момичето от положението, сходно на гибел. Свещеникът споделя, че „ в случай че момичето още веднъж попадне в гората и момчетата избягат без нея, тогава самодивите ще я вземат вечно “. Танцуващите фигурки През август 1862 година двамата служащи Дейвид Еванс и Еван Луис се връщат от Брекън, Уелс, с товар дървен материал. Те пътуват за Ню Куей и стопират да починат покрай дребна плантация. Наблюдавайки жътварите, работещи на полето, Еванс вижда редица от към 50 фигурки, изкачващи се по ската на към 370 метра. Когато показва групата на Луис, първата от фигурите стига до върха на хълма и незабавно стартира да танцува. Скоро всички фигури стигнат върха и стартират да танцуват дружно в огромен кръг. Докато Еванс и Луис ги следят, фигурите танцуват все по-близо и по-близо до центъра на кръга, движейки се в серпантина. Когато всяка фигура доближава центъра на кръга, тя незабавно изчезва! След като всички човечета изчезват по този метод, те се появяват още веднъж в кръга един по един и вършат още един кръг, преди да изчезнат назад по същия метод, само че повече не се появяват. Еванс и Луис споделят на първия срещнат човек на пътя, възрастен мъж, какво са видели и го питат дали знае кои може да са танцьорите. Самият той няма визия, само че загатва, че дядо му разказвал, че в покрайнината танцуват самодиви. Феите и пощенската каруца През 1887 година фолклористът Уилям Мартин е на отмора на остров Ман, намиращ се в Ирландско море. Когато среща файтонджия на пощенска каруца, той му споделя любопитна преживелица, случила се с него през лятото на 1884 година Онази вечер лидерът на пощенската каруца отива, с цел да вземе пощенските торби от квартала и да се върне в събирателния център. След като събира пощата кочияшът се връща и единствено на 10 километра от края на пътуването си се натъква на група феи, облечени в алено и носещи фенери. Феите стопират коня и каруцата, хвърлят пощенските торби на пътя и стартират да танцуват към торбите. Кочияшът се пробва да събере торбите, само че щом съумява да постави една от тях в каруцата, дребните човечета в червени плебеи я изхвърлят още веднъж и още веднъж. Това продължава до зори, когато феите най-сетне си потеглят, а лидерът на пощенската каруца идва на местоназначението си с няколко часа забавяне и необикновено нервиран от случая.
Инциденти в Дартмур В изданието от 1928 година на Proceedings of the Devonshire Association е оповестено писмо от госпожа Г. Хърбърт, което споделя за два странни случая, които тя е претърпяла, и които съгласно нея свидетелстват за съществуването на феи. През 1897 година, в Дартмур, Англия, когато Хърбърт е на седем години, тя излиза на следобедна разходка. Забелязва малко дребосъче – единствено 45 сантиметра високо, под щръкнал камък. Има набръчкано лице, на главата си островърха шапка, леко наведена напред и носи дребни къси панталони. Изведнъж то изчезва. Уплашеното момиче бяга до у дома и споделя на майка си какво е видяло, само че тя се изсмива и я назовава „ лъжкиня “. 28 години по-късно, през 1925 година, в един безоблачен следобяд 35-годишната Хърбърт язди кон през блатата на Дартмур. Тя познава тези мочурища като петте си пръста и познава добре региона, само че внезапно необяснимо се изгубва. Осъзнавайки, че евентуално е объркана от феите, които си играят с нея, Хърбърт подхваща дейности, като обръща джобовете на облеклата си наобратно като мощно средство против приказна магия. Това прави работа … Всичко към нея още веднъж става познато и тя съумява да се прибере безвредно. Кучета раздират дребен човек на парчета През май 1913 година младите братя Силби, Сид и Клайд Латем, събират памук в фамилната плантация покрай Фармърсвил, Тексас, когато кучетата им стартират да лаят неистово. Момчетата отиват да ревизират и откриват, че двете кучета лаят гневно дребосъче, високо към 45 сантиметра, облечено със зелени облекла и зелена шапка. Ръцете му висят смешно в профил, като че ли са закачени за тялото, а зеленият костюм е по-скоро като гащеризон, който покрива цялото му тяло. Това е всичко, което момчетата имат време да видят, тъй като кучетата наподобяват ужасени и не на себе си. Нахвърлят се върху дребния човек, като го раздират на части, разпръсквайки кръв и органи. Децата са шокирани, само че се връщат към работата си, без да знаят какво да мислят. Кучетата ги последват и остават с тях до края на деня, като че ли се опасяват да се отдалечат от хората. Няколко пъти братята се доближават до останките на дребния човек, с цел да се уверят, че те в действителност са същински. Когато вечерта описват на родителите си за случая, те не им имат вяра, а на сутринта на мястото няма нищо – останките и следите от кръв са изчезнали.
Четете още: Мистериозната история на швейцарски фермер похитен от феи Оплетен в косите През 1937 година Английското общество за проучване на феи получава писмо от млада жена, която е имала доста странна среща в остаряла къща в Глостър. Къщата е с градина, а в съседство има гора от букови дървета. Един ден откакто измива косата си, младата жена отива в градината, с цел да остави косата си да изсъхне и да се наслаждения на пейзажа. Щом идва там тя усеща нещо необичайно да я дърпа за косата. Момичето вижда мъж, висок към 23 сантиметра, извънредно противен и сбърчен. Той се е вкопчил в дългите й коси и като че ли се е оплел в тях. Кожата му е с цвета на падналите есенни листа, приказва бързо с висок и креслив глас, че тя няма право да идва там. Тя го откача от косата си и той изчезва в гората. Малък мъж излиза от къпиновия храст През 1948 година 10-годишното момче Ейдриан Рейнолдс е на отмора със фамилията си в град Хоршъм, Англия. През една лунна нощ той излиза да сложи клопки за зайци и приклеква наоколо, с цел да види дали може да хване нещо. След малко безшумно очакване вижда мъж висок 45 сантиметра да излиза от къпиновия шубрак до него. Това необичайно творение наподобява не знае, че наоколо има човек, тъй че Ейдриан го огледжа добре. Лицето му е без брада и има подострен нос, ръцете му са по-дълги по отношение на тялото. След известно време странното дребосъче изчезва в храстите, а момчето побягва допустимо най-бързо. На идната заран той споделя всичко на родителите си, само че те му се изсмиват. Няколко дни по-късно момчето пътува с двуетажен рейс през града и още веднъж вижда дребен окосмен мъж да се скита из градската градина, този път измежду бял ден. Малък мъж с лопата край пътя На 30 април 1973 година английската писателка Мери Трейдголд, създател на детски книги, пътува с рейс на остров Мъл, когато рейсът стопира, с цел да пропусне идваща кола. Когато Трейдголд поглежда в профил на пътя по време на тази маневра, тя вижда мъж с лопата, който копае дупка. Той е извънредно малък мъж, не повече от 45 см. Носи наследник комбинезон и бяла риза, която като че ли свети, с набрани ръкави, косата му е къдрава и кестенява, наподобява много млад. На земята до него лежи чувал. Мери се взира в този дребен мъж за към четири секунди, задоволително дълго, с цел да се увери, че гледа същинско живо създание, а не някаква скулптура. След това рейсът потегля. Тя се пробва да се обърне, с цел да огледа дребното дребосъче, само че не съумява да го зърне повече.
Фея в цветето В броя от май 1977 година на американското списание FATE, отдадено на истории за странни събития, е отпечатано писмо от Синтия Монтефиоре, описващо две странни неща, които е видяла в къщата на майка си в Съмърсет, Англия. Един ден Монтефиоре е в градината с майка си, която й демонстрира по какъв начин да реже палисандрово дърво. Те стоят от двете страни на дървото, когато майка й внезапно поставя пръст на устните си, показвайки, че би трябвало да мълчат. След това тя показва едно от цветята. Там, вътре, седи жена висока два пръста, с красиви криле като на водно конче. Тя е бледорозова на цвят с дълга сребриста коса и насочва дребна пръчка със светещ връх към центъра на цветето. Двете дами следят тази дребна жена към две минути. След това тя размахва криле бързо като на колибри и продължава да насочва пръчката си към цветето. И внезапно просто изчезва …
По-късно, Монтефиоре седи под дърво в градината и чете книга, когато вижда някакво придвижване пред себе си. Тя поглежда нагоре и вижда нещо, което наподобява като човешка дрънкулка в кафяв костюм, тичаща от моравата към млад смърч, където изчезва. Фигурката е висока към 45 сантиметра. Монтефиоре отива и поглежда зад дървото, само че не може да открие нищо извънредно. Фея на терасата В една лятна вечер през 2005 година мъж и приятелката му си почиват в къщата на техен другар в Чикора, Пенсилвания. Къщата се намира в гъста гора и те се любуват на залеза от задната тераса. Говорят си, а нощта става все по-тъмна и прохладна. Терасата, цялостна със саксии с цветя, е осветена от една единствена лампа. Тогава чуват чудноват звук в саксиите с растения доста покрай лампата. Обръщат се в тази посока тъкмо в точния момент, с цел да видят по какъв начин някакво необичайно творение бързо се „ изстрелва във въздуха “ от саксията. Съществото е високо към 30 сантиметра. Има човешка глава с дълги заострени уши и нещо, увито към тялото му. То замръзва във въздуха за момент, а по-късно крилата му се разтварят, разгъвайки се към тялото му и то замязва на женско. Крилата не са като тези на пеперуда, а по-скоро като на прилеп. Изглеждат от мембрана, разпростряла се от пръстите на ръцете до пръстите на краката, и там, където свети лампата, се виждат вени в мембраната. Цялото малко създание свети леко със зеленикава светлина. След като увисва във въздуха още момент, дребното творение прелита през терасата и изчезва в тъмната гора. Единствената дума, с която очевидците разказват видяното е „ самодива “.
Инциденти в Дартмур В изданието от 1928 година на Proceedings of the Devonshire Association е оповестено писмо от госпожа Г. Хърбърт, което споделя за два странни случая, които тя е претърпяла, и които съгласно нея свидетелстват за съществуването на феи. През 1897 година, в Дартмур, Англия, когато Хърбърт е на седем години, тя излиза на следобедна разходка. Забелязва малко дребосъче – единствено 45 сантиметра високо, под щръкнал камък. Има набръчкано лице, на главата си островърха шапка, леко наведена напред и носи дребни къси панталони. Изведнъж то изчезва. Уплашеното момиче бяга до у дома и споделя на майка си какво е видяло, само че тя се изсмива и я назовава „ лъжкиня “. 28 години по-късно, през 1925 година, в един безоблачен следобяд 35-годишната Хърбърт язди кон през блатата на Дартмур. Тя познава тези мочурища като петте си пръста и познава добре региона, само че внезапно необяснимо се изгубва. Осъзнавайки, че евентуално е объркана от феите, които си играят с нея, Хърбърт подхваща дейности, като обръща джобовете на облеклата си наобратно като мощно средство против приказна магия. Това прави работа … Всичко към нея още веднъж става познато и тя съумява да се прибере безвредно. Кучета раздират дребен човек на парчета През май 1913 година младите братя Силби, Сид и Клайд Латем, събират памук в фамилната плантация покрай Фармърсвил, Тексас, когато кучетата им стартират да лаят неистово. Момчетата отиват да ревизират и откриват, че двете кучета лаят гневно дребосъче, високо към 45 сантиметра, облечено със зелени облекла и зелена шапка. Ръцете му висят смешно в профил, като че ли са закачени за тялото, а зеленият костюм е по-скоро като гащеризон, който покрива цялото му тяло. Това е всичко, което момчетата имат време да видят, тъй като кучетата наподобяват ужасени и не на себе си. Нахвърлят се върху дребния човек, като го раздират на части, разпръсквайки кръв и органи. Децата са шокирани, само че се връщат към работата си, без да знаят какво да мислят. Кучетата ги последват и остават с тях до края на деня, като че ли се опасяват да се отдалечат от хората. Няколко пъти братята се доближават до останките на дребния човек, с цел да се уверят, че те в действителност са същински. Когато вечерта описват на родителите си за случая, те не им имат вяра, а на сутринта на мястото няма нищо – останките и следите от кръв са изчезнали.
Четете още: Мистериозната история на швейцарски фермер похитен от феи Оплетен в косите През 1937 година Английското общество за проучване на феи получава писмо от млада жена, която е имала доста странна среща в остаряла къща в Глостър. Къщата е с градина, а в съседство има гора от букови дървета. Един ден откакто измива косата си, младата жена отива в градината, с цел да остави косата си да изсъхне и да се наслаждения на пейзажа. Щом идва там тя усеща нещо необичайно да я дърпа за косата. Момичето вижда мъж, висок към 23 сантиметра, извънредно противен и сбърчен. Той се е вкопчил в дългите й коси и като че ли се е оплел в тях. Кожата му е с цвета на падналите есенни листа, приказва бързо с висок и креслив глас, че тя няма право да идва там. Тя го откача от косата си и той изчезва в гората. Малък мъж излиза от къпиновия храст През 1948 година 10-годишното момче Ейдриан Рейнолдс е на отмора със фамилията си в град Хоршъм, Англия. През една лунна нощ той излиза да сложи клопки за зайци и приклеква наоколо, с цел да види дали може да хване нещо. След малко безшумно очакване вижда мъж висок 45 сантиметра да излиза от къпиновия шубрак до него. Това необичайно творение наподобява не знае, че наоколо има човек, тъй че Ейдриан го огледжа добре. Лицето му е без брада и има подострен нос, ръцете му са по-дълги по отношение на тялото. След известно време странното дребосъче изчезва в храстите, а момчето побягва допустимо най-бързо. На идната заран той споделя всичко на родителите си, само че те му се изсмиват. Няколко дни по-късно момчето пътува с двуетажен рейс през града и още веднъж вижда дребен окосмен мъж да се скита из градската градина, този път измежду бял ден. Малък мъж с лопата край пътя На 30 април 1973 година английската писателка Мери Трейдголд, създател на детски книги, пътува с рейс на остров Мъл, когато рейсът стопира, с цел да пропусне идваща кола. Когато Трейдголд поглежда в профил на пътя по време на тази маневра, тя вижда мъж с лопата, който копае дупка. Той е извънредно малък мъж, не повече от 45 см. Носи наследник комбинезон и бяла риза, която като че ли свети, с набрани ръкави, косата му е къдрава и кестенява, наподобява много млад. На земята до него лежи чувал. Мери се взира в този дребен мъж за към четири секунди, задоволително дълго, с цел да се увери, че гледа същинско живо създание, а не някаква скулптура. След това рейсът потегля. Тя се пробва да се обърне, с цел да огледа дребното дребосъче, само че не съумява да го зърне повече.
Фея в цветето В броя от май 1977 година на американското списание FATE, отдадено на истории за странни събития, е отпечатано писмо от Синтия Монтефиоре, описващо две странни неща, които е видяла в къщата на майка си в Съмърсет, Англия. Един ден Монтефиоре е в градината с майка си, която й демонстрира по какъв начин да реже палисандрово дърво. Те стоят от двете страни на дървото, когато майка й внезапно поставя пръст на устните си, показвайки, че би трябвало да мълчат. След това тя показва едно от цветята. Там, вътре, седи жена висока два пръста, с красиви криле като на водно конче. Тя е бледорозова на цвят с дълга сребриста коса и насочва дребна пръчка със светещ връх към центъра на цветето. Двете дами следят тази дребна жена към две минути. След това тя размахва криле бързо като на колибри и продължава да насочва пръчката си към цветето. И внезапно просто изчезва …
По-късно, Монтефиоре седи под дърво в градината и чете книга, когато вижда някакво придвижване пред себе си. Тя поглежда нагоре и вижда нещо, което наподобява като човешка дрънкулка в кафяв костюм, тичаща от моравата към млад смърч, където изчезва. Фигурката е висока към 45 сантиметра. Монтефиоре отива и поглежда зад дървото, само че не може да открие нищо извънредно. Фея на терасата В една лятна вечер през 2005 година мъж и приятелката му си почиват в къщата на техен другар в Чикора, Пенсилвания. Къщата се намира в гъста гора и те се любуват на залеза от задната тераса. Говорят си, а нощта става все по-тъмна и прохладна. Терасата, цялостна със саксии с цветя, е осветена от една единствена лампа. Тогава чуват чудноват звук в саксиите с растения доста покрай лампата. Обръщат се в тази посока тъкмо в точния момент, с цел да видят по какъв начин някакво необичайно творение бързо се „ изстрелва във въздуха “ от саксията. Съществото е високо към 30 сантиметра. Има човешка глава с дълги заострени уши и нещо, увито към тялото му. То замръзва във въздуха за момент, а по-късно крилата му се разтварят, разгъвайки се към тялото му и то замязва на женско. Крилата не са като тези на пеперуда, а по-скоро като на прилеп. Изглеждат от мембрана, разпростряла се от пръстите на ръцете до пръстите на краката, и там, където свети лампата, се виждат вени в мембраната. Цялото малко създание свети леко със зеленикава светлина. След като увисва във въздуха още момент, дребното творение прелита през терасата и изчезва в тъмната гора. Единствената дума, с която очевидците разказват видяното е „ самодива “.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ