По-добре да отида в затвора, отколкото в армията. Живея близо

„ По-добре да отида в пандиза, в сравнение с в армията. Живея покрай гробището и то става все по-голямо. Виждам хора без крайници и ръце “. Това сподели за btvnovinite.bg украинец, останал в страната си от началото на войната до момента.

За опитите му да влезе в армията, за разочарованието и внезапната смяна в отношението му към войната и ръководещите - вижте историята на един „ елементарен очевидец ” в част I на   „ (Не)чутите гласове на войната ” на Златина Младенова .

Разговаряхме с едно съветско семейство, което живее в непрекъснат боязън от незнайното

Името му е Тарас. От съображения за неговата сигурност крием семейството му. През целия си живот до момента той живее в Лвов. След съветската инвазия на 24 февруари 2022 година той се оказва на опашката за влизане в украинската войска по свое предпочитание.

Като физиологична реакция на организма - по този начин разказва мотивацията си.

„ Нападнат си и отиваш в армията, с цел да се въоръжиш, да се обучиш “, споделя Тарас.

Сирените в Киев са се присъединили 5 мин. след новогодишната тирада на Володимир Зеленски

Въпреки опитите Тарас не е признат в редиците, а година и няколко месеца по-късно позицията му по въпроса звучи по този начин:

„ По-добре да отида в пандиза, в сравнение с в армията “.

Макар и не на бойното поле, Тарас преживява войната по собствен метод. Преди нея той е патриотично надъхан, по-наивен и утопичен, а днешният Тарас е по-прагматичен и даже безсрамен. 

Една жена просто си отвори вратата на къщата и се оказа, че тя е взривена, описа репортерът Стоян Георгиев

„ Живея покрай болница, виждам хора без крайници и ръце. Също по този начин от мои близки слушам доста неща за армията и за това какво се случва там. За отношението, че хората не са ценени и че животът не значи нищо . Живея покрай гробището и то става все по-голямо “, споделя мъжът. 

Във видеото Тарас разказва за почти принудителната военна готовност на мъжете, обвързвана със възбраната им да напущат страната. Той е отчаян и даже сърдит от дейностите на някои политици в Украйна. 

То е съвсем унищожено при съветска офанзива

„ Не съм склонен с това една група от хора да взима решения за цялото население. Те са представяни за икони и герои в медиите, само че в действителност са ужасни хора “, споделя той.

Докторантурата, която учи, се явява неговият избавителен пояс и го пази от това да бъде изпратен на бойното поле. След като приключи обаче, Тарас също ще бъде заплашен от военна готовност. Затова предишното лято той пробва да напусне страната и да продължи да учи в чужбина. Правителството обаче поставя възбрана и той остава Украйна. 

По думите му Евгений Пригожин ръководи подчинените си с желязна ръка

„ Надявам се, че ще намеря метод да напусна страната, като платя подкупи или потърся други разновидности. Не мисля, че войната ще завърши скоро. Не виждам оптимистичен сюжет, само че се надявам, че най-сетне ще спрат да умират толкоз доста хора “, споделя мъжът.

Какво още описа Тарас - гледайте във видеото.