13-годишните „се развиват по-бързо“? Учителят е в ареста, но обще...
По данни на прокуратурата, обвиненият е имал полови контакти с малолетната ученичка през юни и юли тази година в хостел в столицата. Законът е безапелационен: дете под 14 години не може да даде годно единодушие за сходни връзки. Наказателният кодекс планува от 2 до 8 години затвор.
Въпреки това юристът на учителя изрази пред медиите позиция, че „ 13-годишните се развиват по-бързо “ и „ самодейността била на детето “. Подобна изразителност, която трансферира виновността върху жертвата, провокира остра реакция измежду адвокати, психолози и обществото.
Въпреки това юристът на учителя изрази пред медиите позиция, че „ 13-годишните се развиват по-бързо “ и „ самодейността била на детето “. В обществените мрежи се популяризира и информация, че обвиненият е някогашен футболист на „ Литекс “ – факт, който притегли повече внимание към самоличността му, само че не и към същинския проблем: че става дума за тежко закононарушение против дете.
Защо „ тя е желала “ не е мотив
Правото и интернационалните стандарти за отбрана на детето са ясни: единодушието на малолетно лице няма правна стойност. Причината е елементарна – детето може да бъде манипулирано, подведено или подложено на психическо въздействие от възрастен, изключително когато той е в позиция на власт и доверие, какъвто е казусът с преподавател.
Как е в други страни
Съединени американски щати: В множеството щати има специфични текстове, забраняващи всевъзможни интимни връзки сред преподавател и възпитаник – даже в случай че ученикът е навършил възраст за единодушие. В щата Вашингтон учителката Мери Кей Летърно бе наказана за „ обезчестяване на дете “ за връзка с 13-годишен възпитаник. В Тексас законът планува до 20 години затвор за сходни закононарушения.
Франция: От 2021 година полови контакти с лица под 15 години са автоматизирано закононарушение. Освен това за възпитаници до 18 година се ползва по-тежка отговорност, в случай че причинителят е в позиция на власт – да вземем за пример преподавател.
Дания: Възрастта за единодушие е 15 години, само че законът не разрешава интимни връзки с възпитаници до 18 година, в случай че те са поверени на причинителя за образование или образование.
Във всички тези страни законодателството признава голямата разлика във властовите позиции и уязвимостта на децата, и третира сходни случаи като тежки закононарушения, а не „ сантиментални връзки “.
Мълчанието възстановява сходни случаи
Да се оправдава преподавател с аргумента, че „ детето е желало “, е не просто правно несъстоятелно, а и морално недопустимо. Това е форма на обвинение на жертвата и омаловажаване на закононарушение против дете. Отговорността е напълно на възрастния, който е бил задължен да пази, а не да злоупотреби с доверието.
Случаят слага и въпроса за реакцията на институциите – за какво сигналът е подаден късно, откакто съгласно информацията в учебното заведение са били наясно със обстановката. Забавената интервенция е равносилна на безмълвно съучастничество.
Истинската полемика не е дали едно дете е било „ според “. Истинската полемика е по какъв начин като общество ще подсигуряваме, че сходни случаи няма да се повтарят.
Тишината към моралната страна на случая е най-тревожният сигнал. Вместо социална непоносимост и мощна реакция, виждаме ефектен интерес, който оставя на назад във времето главното – че става дума за закононарушение против дете. Ако липсва явен публичен напън, рискът е такива случаи да се възприемат като „ частни истории “, а не като проблем, който визира всички и изисква по-строга предварителна защита, по-бърза институционална интервенция и безапелационна нулева приемливост.
Мълчанието възстановява сходни случаи и оставя чувството, че те са персонални истории, а не съществени закононарушения, които разрушават доверието в учебното заведение като безвредно място за децата.
Случаят не би трябвало да завърши единствено с присъда за един човек. Той е предизвестие, че системата има пропуски – учебни заведения, които мълчат прекомерно дълго; родители, които не знаят какво се случва; общество, което реагира повече на сензация, в сравнение с същността.
Истинският въпрос не е кой е обвиненият и какво е предишното му, а по какъв начин да подсигуряваме, че всяко дете е предпазено – в учебно заведение, вкъщи и в обществото. Защото в случай че мълчим, позволяваме похищението да се повтаря. А когато става дума за деца, мълчанието е най-голямото съучастничество.
Въпреки това юристът на учителя изрази пред медиите позиция, че „ 13-годишните се развиват по-бързо “ и „ самодейността била на детето “. Подобна изразителност, която трансферира виновността върху жертвата, провокира остра реакция измежду адвокати, психолози и обществото.
Въпреки това юристът на учителя изрази пред медиите позиция, че „ 13-годишните се развиват по-бързо “ и „ самодейността била на детето “. В обществените мрежи се популяризира и информация, че обвиненият е някогашен футболист на „ Литекс “ – факт, който притегли повече внимание към самоличността му, само че не и към същинския проблем: че става дума за тежко закононарушение против дете.
Защо „ тя е желала “ не е мотив
Правото и интернационалните стандарти за отбрана на детето са ясни: единодушието на малолетно лице няма правна стойност. Причината е елементарна – детето може да бъде манипулирано, подведено или подложено на психическо въздействие от възрастен, изключително когато той е в позиция на власт и доверие, какъвто е казусът с преподавател.
Как е в други страни
Съединени американски щати: В множеството щати има специфични текстове, забраняващи всевъзможни интимни връзки сред преподавател и възпитаник – даже в случай че ученикът е навършил възраст за единодушие. В щата Вашингтон учителката Мери Кей Летърно бе наказана за „ обезчестяване на дете “ за връзка с 13-годишен възпитаник. В Тексас законът планува до 20 години затвор за сходни закононарушения.
Франция: От 2021 година полови контакти с лица под 15 години са автоматизирано закононарушение. Освен това за възпитаници до 18 година се ползва по-тежка отговорност, в случай че причинителят е в позиция на власт – да вземем за пример преподавател.
Дания: Възрастта за единодушие е 15 години, само че законът не разрешава интимни връзки с възпитаници до 18 година, в случай че те са поверени на причинителя за образование или образование.
Във всички тези страни законодателството признава голямата разлика във властовите позиции и уязвимостта на децата, и третира сходни случаи като тежки закононарушения, а не „ сантиментални връзки “.
Мълчанието възстановява сходни случаи
Да се оправдава преподавател с аргумента, че „ детето е желало “, е не просто правно несъстоятелно, а и морално недопустимо. Това е форма на обвинение на жертвата и омаловажаване на закононарушение против дете. Отговорността е напълно на възрастния, който е бил задължен да пази, а не да злоупотреби с доверието.
Случаят слага и въпроса за реакцията на институциите – за какво сигналът е подаден късно, откакто съгласно информацията в учебното заведение са били наясно със обстановката. Забавената интервенция е равносилна на безмълвно съучастничество.
Истинската полемика не е дали едно дете е било „ според “. Истинската полемика е по какъв начин като общество ще подсигуряваме, че сходни случаи няма да се повтарят.
Тишината към моралната страна на случая е най-тревожният сигнал. Вместо социална непоносимост и мощна реакция, виждаме ефектен интерес, който оставя на назад във времето главното – че става дума за закононарушение против дете. Ако липсва явен публичен напън, рискът е такива случаи да се възприемат като „ частни истории “, а не като проблем, който визира всички и изисква по-строга предварителна защита, по-бърза институционална интервенция и безапелационна нулева приемливост.
Мълчанието възстановява сходни случаи и оставя чувството, че те са персонални истории, а не съществени закононарушения, които разрушават доверието в учебното заведение като безвредно място за децата.
Случаят не би трябвало да завърши единствено с присъда за един човек. Той е предизвестие, че системата има пропуски – учебни заведения, които мълчат прекомерно дълго; родители, които не знаят какво се случва; общество, което реагира повече на сензация, в сравнение с същността.
Истинският въпрос не е кой е обвиненият и какво е предишното му, а по какъв начин да подсигуряваме, че всяко дете е предпазено – в учебно заведение, вкъщи и в обществото. Защото в случай че мълчим, позволяваме похищението да се повтаря. А когато става дума за деца, мълчанието е най-голямото съучастничество.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ