По данни на прокуратурата мъжът е нанасял удари с юмруци

По данни на прокуратурата мъжът е нанасял удари с юмруци по главата и тялото на дамата, дърпал я е за косата и е отскубвал цели сектори. По цялото ѝ тяло са открити тежки контузии – отоци, кръвонасядания, изчезнали зъби. Пострадалата е със междинна телесна щета, нанесена с особена свирепост и в изискванията на домашно принуждение.

 

Обвиняемият е арестуван за 72 часа. Той е осъждан и сега се намира в изпитателен период по предишна присъда. По искане на прокуратурата съдът му наложи непрекъсната мярка „ задържане под стража “, която може да бъде обжалвана.

Поредният случай, същият модел – дамите остават без отбрана

Този случай не е изолиран. Той е следващото доказателство, че домашното принуждение в България е рецесия, а не обособени произшествия. Жените постоянно живеят в боязън от мъже, които към този момент са били осъждани, към този момент са проявявали експанзия, към този момент са били заплашителни – и все пак системата ги оставя сами, до момента в който не стане прекомерно късно.

 

Насилието в Кубратово е копие на десетки други истории. Многократни побои, закани, ескалация, липса на своевременна отбрана, чак по-късно арест. България от години записва случаите едвам когато дамите са към този момент в болница, в безсъзнание – или в най-тежките случаи, в моргата.

 

В страната ни няма ефикасен механизъм, който да подсигурява сигурност на дами, живеещи с насилници. Ограничителните заповеди закъсняват. Контролът върху тях е слаб. Рискът за живота се подценява. А причинителите – даже осъждани – постоянно остават на независимост досега, в който атакуван още веднъж.

 

Обществото ни продължава да живее с илюзията, че домашното принуждение е „ фамилен проблем “. Но това е закононарушение – редовно, повтарящо се, предвидимо. И още по-страшното е, че огромна част от жертвите в никакъв случай не стигат до полицията, тъй като не имат вяра, че ще бъдат предпазени.

 

Този случай – както и десетките преди него – е предизвестие. Жените в България не престават да живеят в риск, тъй като страната не обезпечава съответна отбрана. А насилниците даже не мислят, че биха понесли последствия от дейностите си, тъй като знаят, че това просто няма да се случи.

 

Държавата още веднъж наподобява като „ Спящата хубавица “, единствено че тук няма кой да я разсъни в точния момент. И до момента в който институциите спят своя бездънен и комфортен сън, дамите заплащат цената.

 

Насилниците работят, тъй като знаят не просто, че системата ще закъснее, а че система въобще няма.