Истинският проблем на света: Неравенството във времето, а не Неравенството в доходите
По данни на Организация на обединените нации раждането на осеммилиардния човек се е случило на 15 ноември 2022 година. Трябва ли да честваме или да скърбим за този крайъгълен камък в човешката демографска история? Или дали светът не е заплашен от привършване на ресурсите?
В това есе, оповестено от , икономистите Мариан Тупи и Гейл Пули показват тематиката на новата си книга " Изобилие: Богатството и неравенството би трябвало да се схващат от позиция на времето, а не на парите ". Авторите оптимистично настояват, че повишаването на популацията на света не е злополука.
Мнозина считат, че увеличението на човечеството е огромен проблем. Както мислителите (от Томас Малтус до Пол Ерлих), по този начин и звездите (от Бил Махер до Тъкър Карлсън) имат вяра, че повишаването на популацията ще изчерпи ресурсите на планетата до краен лимит. И по какъв начин да не си спомняме за Танос, суперзлодея от " Отмъстителите ", с известната си забележка: " Тази галактика е последна, ресурсите й са лимитирани. Ако животът не бъде спрян, той ще престане да съществува. Това би трябвало да се оправи. "
Не сме съгласни
През 1800 година на планетата са живели единствено един милиард души, а междинната дълготрайност на живота е била 28,5 години. Днес тя е към 73 години: 71 години - за мъжете, 75 - за дамите. За разлика от нашите предшественици, ние имаме 45 години живот повече. И това е доста.
Ако ресурсите са " лимитирани ", по какъв начин става по този начин, че продължителността на живота се е нараснала със 156 %, а популацията със 700 %? Просто Танос е единствено отчасти прав. Въпреки че, нагледно казано, броят на атомите на нашата планета е стеснен, цената, получена с тяхна помощ, е евентуално неограничена. Разликата сред крайните атоми и безкрайната стойност се крие в човешкото знание. Знанието е това, което прави комбинацията и рекомбинацията на атомите още по-ценни. И знанието не е лимитирано от законите на физиката. На процедура е безпределно.
Американският икономист Томас Соуел отбелязва, че " пещерните хора са имали разполагаем същите естествени запаси, както и ние през днешния ден, а разликата сред техния стандарт на живот и нашия е разликата сред знанията, които биха могли да приложат, с цел да употребяват тези запаси, и знанията, прилагани през днешния ден ". Ако Танос разбираше, че човешкият разцвет е обвързван със знанието, а не с атомите, и че хората са източник на ново познание, той би употребявал камъните на безкрайността, с цел да сътвори живот, а не да го унищожи.
Цената на парите против цената на времето
Как измерваме растежа на знанието? Можете да употребявате времето. Купуваме неща за пари, само че плащаме за тях с времето. Това значи, че има две цени - пари и време. Паричната цена се показва в долари и центове. Цената на времето се мери в часове и минути и тя е равна на цената в пари, разграничена на почасовия приход по време на покупката.
Ако пицата коства 20 $ и печелите същата сума на час, цената ще бъде един час или 60 минути. Ако цената стигне до 25 $, а приходите до 30 $ на час, цената пада до 50 минути. Сега можете да получите 20% повече пици за същото време. Един специалист означи, че " в случай че можете да произведете същото количество за половината от времето, вие сте два пъти по-умни; Вашето познание се е удвоило. " Цените на времето са елегантни, интуитивни и елементарни. Те в действителност са същинските цени, които плащаме за нещата, които купуваме в живота.
Защо цената на времето е по-добра от цената на парите
Цените на времето имат смисъл най-малко по пет аргументи.
Първо, цените на времето съдържат повече информация, в сравнение с цените на парите. Тъй като нововъведенията намаляват цените и усилват заплатите, цените на времето по-пълно улавят изгодите за скъпите от нови познания. Да гледаш единствено цените, без да гледаш и заплатите, споделя единствено половината история. Цените на времето улесняват визията на цялата картина.
Второ, цените на времето надвишават всички затруднения, свързани с опита за конвертиране на номиналните цени в действителни цени. Цените на времето заобикалят субективните и оспорвани корекции като показателя на потребителските цени (CPI), дефлатора на Брутният вътрешен продукт или имплицитния ценови дефлатор (IPD), показателя на цените на разноските за персонално ползване (PCE) и паритета на покупателната дарба (PPP). Цените на времето употребяват номиналната цена и номиналния почасов приход във всеки един миг, тъй че не са нужни корекции на инфлацията.
Трето, цените за време могат да бъдат изчислени за всеки артикул с всяка валута когато и да е и на всяко място. Това значи, че можете да сравните времевата цена на хляба във Франция и Съединени американски щати (Изчисляването на това какъв брой минути французите и американците би трябвало да работят, с цел да си купят самун, ви споделя кой е по-добре.) Или можете да сравните времевата цена на хляба в Съединени американски щати през 1850 и 2022 година, която ви споделя какъв брой днешните американци са по-добре спрямо техните предшественици.
Четвърто, времето е непрекъсната и самостоятелна променлива. Международната система единици (SI) е открила седем основни индикатора. От тези седем индикатора шест са лимитирани по един или различен метод от хода на времето. Времето не може да бъде повишено или фалшифицирано.
Пето, всеки има съвършено тъждество във времето с 24 часа в денонощието. Това ни разрешава да съпоставим стандарта на живот на богатите и бедните.
Изобилието на запаси, измерено по време
Ние твърдим, че стопанската система може да бъде доста по-осветляваща, като отиде оттатък парите и атомите до знанието и времето. Използвайки цените на времето, разработихме аналитична рамка за премерване на изобилието на запаси на персонално и световно равнище. Именно смяната в цените във времето с течение на времето разкрива какъв брой по-добре сме.
Установихме, че времевата цена на 50 съществени артикули, като нефт и пшеница, дървен материал и желязна руда, е спаднала приблизително със 75,2% от 1980 до 2020 година Това значи, че за времето, належащо за печелене на пари, с цел да купите една единица в нашата кошница от 50 съществени артикули през 1980 година, ще получите 4,03 през 2020 година Това е нарастване с 303% за 40 години. Изобилието на персонални запаси се усилва с 3,55% смесен годишен ритъм, удвоявайки се на всеки 20 години. За същия интервал международното население се е нараснало със 75,8%. Като се има поради, че световното обилие на запаси е равно на изобилието на персонални запаси, умножено по население, установихме, че световното обилие на запаси се е нараснало с 608%. За всеки 1% нарастване на популацията изобилието на персонални запаси се усилва с 4%, а световното обилие на запаси се усилва с 8%.
За да създадем тази голяма агресия на благосъстоянието по-разбираема за нашата американска публика, разгледахме интервал сред 1850 и 2018 година. Открихме, че характерен служащ в Съединени американски щати е видял спад на цените на времето на 26 съществени артикули приблизително с 98,3%. За времето, належащо за печелене на пари, с цел да се купи една единица в нашата кошница от 26 артикули през 1850 година, служащите със сини якички ще получат 58,62 единици през 2018 година През цялото време популацията на Съединени американски щати нараства с коефициент 14,22. Това допуска, че изобилието на запаси се е нараснало с над 83 000% на равнище население на Съединени американски щати. Всеки 1% нарастване на популацията на Съединени американски щати подхожда на 63% нарастване на изобилието от запаси на популацията.
Времевото неравноправие е същинското неравноправие
Мнозина са загрижени за неравенството в приходите. Тъй като всички имаме тъкмо 24 часа в денонощието, евентуално е по-добре да дефинираме неравенството с времето, а не с парите.
Вземете Раджа от Индия и Рей от Индиана. Да предположим, че през 1960 година Радж прекарва седем часа дневно, печелейки пари от ориз за храна. (В доста бедните страни това не е извънредно даже и през днешния ден.) До 2018 г. цената на ориза е спаднала с 86,2%. Днес внукът на Раджа работи единствено 58 минути, с цел да си купи личен ориз и има още шест часа и две минути, с цел да направи нещо друго.
Рей през 1960 година прекарва не повече от час дневно, с цел да печели пшеница за храна. До 2018 година цената на пшеницата е спаднала с 87,5%. Сега внукът на Рей работи по-малко от осем минути, с цел да купи пшеницата. Внукът на Рей завоюва 52 минути, а внукът на Раджа 363. През 1960 година времевото неравноправие е 360 минути, а до 2018 година е спаднало до 50 минути.
Неограничени познания, безкрайно благосъстояние
Растежът на знанието е стеснен единствено от броя на хората, които са свободни да осъществят концепциите си, с цел да основат стойност. Икономиката е просвета за това по какъв начин хората основават стойност един за различен, като вършат значими открития и ги споделят на свободните пазари.
Някои считат, че нашата цел би трябвало да бъде непоклатимост, само че стабилността е мисленето с крайни атоми. Иновацията е мислене със познание. Не можем да създадем повече атоми, само че можем да създадем повече познания и затова повече благосъстояние за всички на планетата. Точно както няма ограничаване за броя на песните, които можете да композирате с 88-те клавиша на пианото, няма ограничаване за растежа на знанията, които могат да комбинират и рекомбинират съществуващите атоми.
Гледайки на света от вероятността на времето и растежа на знанието, човек може единствено да се усеща надълбоко признателен за милиардите, които са минали преди нас и които са работили, разкрили, основали и споделили своите хрумвания, тъй че нашият живот да бъде доста по-добър от техния. Нека отпразнуваме и приветстваме осеммилиардното допълнение към нашето към нашето семейство от основатели на обилие.
В това есе, оповестено от , икономистите Мариан Тупи и Гейл Пули показват тематиката на новата си книга " Изобилие: Богатството и неравенството би трябвало да се схващат от позиция на времето, а не на парите ". Авторите оптимистично настояват, че повишаването на популацията на света не е злополука.
Мнозина считат, че увеличението на човечеството е огромен проблем. Както мислителите (от Томас Малтус до Пол Ерлих), по този начин и звездите (от Бил Махер до Тъкър Карлсън) имат вяра, че повишаването на популацията ще изчерпи ресурсите на планетата до краен лимит. И по какъв начин да не си спомняме за Танос, суперзлодея от " Отмъстителите ", с известната си забележка: " Тази галактика е последна, ресурсите й са лимитирани. Ако животът не бъде спрян, той ще престане да съществува. Това би трябвало да се оправи. "
Не сме съгласни
През 1800 година на планетата са живели единствено един милиард души, а междинната дълготрайност на живота е била 28,5 години. Днес тя е към 73 години: 71 години - за мъжете, 75 - за дамите. За разлика от нашите предшественици, ние имаме 45 години живот повече. И това е доста.
Ако ресурсите са " лимитирани ", по какъв начин става по този начин, че продължителността на живота се е нараснала със 156 %, а популацията със 700 %? Просто Танос е единствено отчасти прав. Въпреки че, нагледно казано, броят на атомите на нашата планета е стеснен, цената, получена с тяхна помощ, е евентуално неограничена. Разликата сред крайните атоми и безкрайната стойност се крие в човешкото знание. Знанието е това, което прави комбинацията и рекомбинацията на атомите още по-ценни. И знанието не е лимитирано от законите на физиката. На процедура е безпределно.
Американският икономист Томас Соуел отбелязва, че " пещерните хора са имали разполагаем същите естествени запаси, както и ние през днешния ден, а разликата сред техния стандарт на живот и нашия е разликата сред знанията, които биха могли да приложат, с цел да употребяват тези запаси, и знанията, прилагани през днешния ден ". Ако Танос разбираше, че човешкият разцвет е обвързван със знанието, а не с атомите, и че хората са източник на ново познание, той би употребявал камъните на безкрайността, с цел да сътвори живот, а не да го унищожи.
Цената на парите против цената на времето
Как измерваме растежа на знанието? Можете да употребявате времето. Купуваме неща за пари, само че плащаме за тях с времето. Това значи, че има две цени - пари и време. Паричната цена се показва в долари и центове. Цената на времето се мери в часове и минути и тя е равна на цената в пари, разграничена на почасовия приход по време на покупката.
Ако пицата коства 20 $ и печелите същата сума на час, цената ще бъде един час или 60 минути. Ако цената стигне до 25 $, а приходите до 30 $ на час, цената пада до 50 минути. Сега можете да получите 20% повече пици за същото време. Един специалист означи, че " в случай че можете да произведете същото количество за половината от времето, вие сте два пъти по-умни; Вашето познание се е удвоило. " Цените на времето са елегантни, интуитивни и елементарни. Те в действителност са същинските цени, които плащаме за нещата, които купуваме в живота.
Защо цената на времето е по-добра от цената на парите
Цените на времето имат смисъл най-малко по пет аргументи.
Първо, цените на времето съдържат повече информация, в сравнение с цените на парите. Тъй като нововъведенията намаляват цените и усилват заплатите, цените на времето по-пълно улавят изгодите за скъпите от нови познания. Да гледаш единствено цените, без да гледаш и заплатите, споделя единствено половината история. Цените на времето улесняват визията на цялата картина.
Второ, цените на времето надвишават всички затруднения, свързани с опита за конвертиране на номиналните цени в действителни цени. Цените на времето заобикалят субективните и оспорвани корекции като показателя на потребителските цени (CPI), дефлатора на Брутният вътрешен продукт или имплицитния ценови дефлатор (IPD), показателя на цените на разноските за персонално ползване (PCE) и паритета на покупателната дарба (PPP). Цените на времето употребяват номиналната цена и номиналния почасов приход във всеки един миг, тъй че не са нужни корекции на инфлацията.
Трето, цените за време могат да бъдат изчислени за всеки артикул с всяка валута когато и да е и на всяко място. Това значи, че можете да сравните времевата цена на хляба във Франция и Съединени американски щати (Изчисляването на това какъв брой минути французите и американците би трябвало да работят, с цел да си купят самун, ви споделя кой е по-добре.) Или можете да сравните времевата цена на хляба в Съединени американски щати през 1850 и 2022 година, която ви споделя какъв брой днешните американци са по-добре спрямо техните предшественици.
Четвърто, времето е непрекъсната и самостоятелна променлива. Международната система единици (SI) е открила седем основни индикатора. От тези седем индикатора шест са лимитирани по един или различен метод от хода на времето. Времето не може да бъде повишено или фалшифицирано.
Пето, всеки има съвършено тъждество във времето с 24 часа в денонощието. Това ни разрешава да съпоставим стандарта на живот на богатите и бедните.
Изобилието на запаси, измерено по време
Ние твърдим, че стопанската система може да бъде доста по-осветляваща, като отиде оттатък парите и атомите до знанието и времето. Използвайки цените на времето, разработихме аналитична рамка за премерване на изобилието на запаси на персонално и световно равнище. Именно смяната в цените във времето с течение на времето разкрива какъв брой по-добре сме.
Установихме, че времевата цена на 50 съществени артикули, като нефт и пшеница, дървен материал и желязна руда, е спаднала приблизително със 75,2% от 1980 до 2020 година Това значи, че за времето, належащо за печелене на пари, с цел да купите една единица в нашата кошница от 50 съществени артикули през 1980 година, ще получите 4,03 през 2020 година Това е нарастване с 303% за 40 години. Изобилието на персонални запаси се усилва с 3,55% смесен годишен ритъм, удвоявайки се на всеки 20 години. За същия интервал международното население се е нараснало със 75,8%. Като се има поради, че световното обилие на запаси е равно на изобилието на персонални запаси, умножено по население, установихме, че световното обилие на запаси се е нараснало с 608%. За всеки 1% нарастване на популацията изобилието на персонални запаси се усилва с 4%, а световното обилие на запаси се усилва с 8%.
За да създадем тази голяма агресия на благосъстоянието по-разбираема за нашата американска публика, разгледахме интервал сред 1850 и 2018 година. Открихме, че характерен служащ в Съединени американски щати е видял спад на цените на времето на 26 съществени артикули приблизително с 98,3%. За времето, належащо за печелене на пари, с цел да се купи една единица в нашата кошница от 26 артикули през 1850 година, служащите със сини якички ще получат 58,62 единици през 2018 година През цялото време популацията на Съединени американски щати нараства с коефициент 14,22. Това допуска, че изобилието на запаси се е нараснало с над 83 000% на равнище население на Съединени американски щати. Всеки 1% нарастване на популацията на Съединени американски щати подхожда на 63% нарастване на изобилието от запаси на популацията.
Времевото неравноправие е същинското неравноправие
Мнозина са загрижени за неравенството в приходите. Тъй като всички имаме тъкмо 24 часа в денонощието, евентуално е по-добре да дефинираме неравенството с времето, а не с парите.
Вземете Раджа от Индия и Рей от Индиана. Да предположим, че през 1960 година Радж прекарва седем часа дневно, печелейки пари от ориз за храна. (В доста бедните страни това не е извънредно даже и през днешния ден.) До 2018 г. цената на ориза е спаднала с 86,2%. Днес внукът на Раджа работи единствено 58 минути, с цел да си купи личен ориз и има още шест часа и две минути, с цел да направи нещо друго.
Рей през 1960 година прекарва не повече от час дневно, с цел да печели пшеница за храна. До 2018 година цената на пшеницата е спаднала с 87,5%. Сега внукът на Рей работи по-малко от осем минути, с цел да купи пшеницата. Внукът на Рей завоюва 52 минути, а внукът на Раджа 363. През 1960 година времевото неравноправие е 360 минути, а до 2018 година е спаднало до 50 минути.
Неограничени познания, безкрайно благосъстояние
Растежът на знанието е стеснен единствено от броя на хората, които са свободни да осъществят концепциите си, с цел да основат стойност. Икономиката е просвета за това по какъв начин хората основават стойност един за различен, като вършат значими открития и ги споделят на свободните пазари.
Някои считат, че нашата цел би трябвало да бъде непоклатимост, само че стабилността е мисленето с крайни атоми. Иновацията е мислене със познание. Не можем да създадем повече атоми, само че можем да създадем повече познания и затова повече благосъстояние за всички на планетата. Точно както няма ограничаване за броя на песните, които можете да композирате с 88-те клавиша на пианото, няма ограничаване за растежа на знанията, които могат да комбинират и рекомбинират съществуващите атоми.
Гледайки на света от вероятността на времето и растежа на знанието, човек може единствено да се усеща надълбоко признателен за милиардите, които са минали преди нас и които са работили, разкрили, основали и споделили своите хрумвания, тъй че нашият живот да бъде доста по-добър от техния. Нека отпразнуваме и приветстваме осеммилиардното допълнение към нашето към нашето семейство от основатели на обилие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ