29.2% от българските децата са изложени на риск от бедност
По данни на Национален статистически институт за 2017 година, 29.2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия , или с 2.7% по-малко по отношение на 2016 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12.6%.
Източник:
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата . По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2017 година всяко осмо от 10 деца (80.1%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия .
Приблизително 32 пъти по-малко, или 2.5% са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение .
Източник:
В проучването " Статистика на приходите и изискванията на живот " от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2017 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 45.6%, а за 4.3% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Повече от една трета от децата (38.6%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (36.4%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 37.3%.
За всяко едно от четири деца не може да бъде обезпечено пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата (без учебници и образователни помагала) и пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона и/или за всички сезони (31.1%). През 2017 година 42.1% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия .
Източник:
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност на респондентите. През 2017 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 16.5% от българската етническа група, 32.3% от турската етническа група, 71.6% от ромската етническа група и 34.4% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0.6% от българската етническа група, за 1.6% от турския етнос и за 16.3% от ромската група.
Около 21% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия . За останалите групи относителните дялове са следните: 45.5% за децата от турската етническа група, 85.5% - от ромската етническа група, и 5% - от различен етнос.
Важен аспект в проучването на бедността е нейното проявяване по области. При пресмятане на линията на беднотия за всяка област е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.
Източник:
През 2017 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Пазарджик - надлежно по 234 лева , а най-високата - в област София (столица) (511 лева.), следвана от областите Габрово (399 лева.) и Стара Загора (396 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8% . Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%.
Източник:
Линията на беднотия за 2017 година понижава по отношение на 2016 година в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на беднотия се дължи на намаляването на междинния размер на прихода от пенсии с 16.7% и за двете области.
Линията на беднотия за 2017 година се усилва по отношение на 2016 година във всички останали области , по-съществено в областите Кърджали (с 30.2%), Ловеч (с 30.2%), Русе (с 25.3%), Варна (с 23.4%), Габрово (с 21.5%) и Видин (с 20.6%). Водещите аргументи за нарастването са:
Увеличаване на относителния дял на заетите лица в следената цялост (със 7.1% за област Видин, с 6.0% за област Кърджали и с 5.2% за област Габрово).
Увеличаване на междинния размер на прихода от трудова активност в областите Габрово (с 64.8%), Кърджали (с 57.0%), Варна (с 40.4%), Русе (с 37.9%) и Ловеч (с 23.3%).
Намаляване на броя на безработните и други стопански неактивни лица.
Близо 2 млн. българи живеят под прага на беднотия, с 351 лева на месец
Сред бедните доминират пенсионерите
Област Благоевград е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 11.7% , а с найвисоко ниво е област Сливен - 30.1%. В област Разград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.
В областите Ямбол, Русе, Габрово, София, Смолян и Стара Загора относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете.
В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите .
Източник:
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12.6%.
Източник:
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата . По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2017 година всяко осмо от 10 деца (80.1%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия .
Приблизително 32 пъти по-малко, или 2.5% са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение .
Източник:
В проучването " Статистика на приходите и изискванията на живот " от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2017 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 45.6%, а за 4.3% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Повече от една трета от децата (38.6%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (36.4%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 37.3%.
За всяко едно от четири деца не може да бъде обезпечено пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата (без учебници и образователни помагала) и пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона и/или за всички сезони (31.1%). През 2017 година 42.1% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия .
Източник:
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност на респондентите. През 2017 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 16.5% от българската етническа група, 32.3% от турската етническа група, 71.6% от ромската етническа група и 34.4% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0.6% от българската етническа група, за 1.6% от турския етнос и за 16.3% от ромската група.
Около 21% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия . За останалите групи относителните дялове са следните: 45.5% за децата от турската етническа група, 85.5% - от ромската етническа група, и 5% - от различен етнос.
Важен аспект в проучването на бедността е нейното проявяване по области. При пресмятане на линията на беднотия за всяка област е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.
Източник:
През 2017 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Пазарджик - надлежно по 234 лева , а най-високата - в област София (столица) (511 лева.), следвана от областите Габрово (399 лева.) и Стара Загора (396 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8% . Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%.
Източник:
Линията на беднотия за 2017 година понижава по отношение на 2016 година в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на беднотия се дължи на намаляването на междинния размер на прихода от пенсии с 16.7% и за двете области.
Линията на беднотия за 2017 година се усилва по отношение на 2016 година във всички останали области , по-съществено в областите Кърджали (с 30.2%), Ловеч (с 30.2%), Русе (с 25.3%), Варна (с 23.4%), Габрово (с 21.5%) и Видин (с 20.6%). Водещите аргументи за нарастването са:
Увеличаване на относителния дял на заетите лица в следената цялост (със 7.1% за област Видин, с 6.0% за област Кърджали и с 5.2% за област Габрово).
Увеличаване на междинния размер на прихода от трудова активност в областите Габрово (с 64.8%), Кърджали (с 57.0%), Варна (с 40.4%), Русе (с 37.9%) и Ловеч (с 23.3%).
Намаляване на броя на безработните и други стопански неактивни лица.
Близо 2 млн. българи живеят под прага на беднотия, с 351 лева на месец
Сред бедните доминират пенсионерите
Област Благоевград е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 11.7% , а с найвисоко ниво е област Сливен - 30.1%. В област Разград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.
В областите Ямбол, Русе, Габрово, София, Смолян и Стара Загора относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете.
В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите .
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ