Харчим повече за лекарства и по-малко за превенция от средното в ЕС
По данни на Евростат разноските в България за опазване на здравето са спаднали до 7,7% от Брутният вътрешен продукт през 2022 г.* след забележителния растеж по време на пандемията. Възстановяването на общите разноски до малко над равнищата им от 2019 година се следи във всички страни от Европейски Съюз, само че България към момента изостава от междинния за съюза индикатор с към 2,7 прочие п. Все отново е значимо да се означи, че едвам 5 страни в Европейски Съюз имат по-висок дял на разноските за опазване на здравето в Брутният вътрешен продукт от междинния за съюза като цяло. В структурата на разноските прави усещане по-ниският дял на разноските за предварителна защита у нас и по-високият разход за търговия на дребно – за медикаменти и медицински произведения.
Сам по себе си, по-ниският размер на общите разноски – номинално и като дял от стопанската система, не е отрицателен факт. България харчи повече за здраве от страни като Ирландия, Полша, Хърватска и всички балтийски страни. Дали обаче получаваме сходни здравни резултати против вложените запаси?
Структурата на разноските също има значение, доколкото разпределението на средствата демонстрира целите на страната през размера и каузи на насочваните към съответния тип грижи средства. Това ориентиране има и директно въздействие върху крайните здравни индикатори и резултати, в това число в дълготраен проект.
Какво демонстрират данните на европейската статистика за структурата на здравните разноски?
Докато средствата за болнична помощ у нас са сходни като дял в границите на структурата на общите разноски за опазване на здравето с тези на Европейски Съюз, то тези за амбулаторни грижи в извънболничната помощ са два пъти по-ниски. България изостава в извеждането на услуги от по-скъпата болнична помощ в извънболничната грижа, както и в по-сериозните вложения в диагностиката и лекуването на болести на по-ранен стадий от тяхното пораждане.
Лекарствата и медицинските произведения са доста огромен дял от общите разноски (в размер на 2,51% от Брутният вътрешен продукт при 1,7% в ЕС). У нас се изразходват към два пъти повече средства за медикаменти и медицински произведения, като в огромната си част това са медикаменти, които пациентите заплащат от джоба си в аптечната мрежа.
Дългосрочните медицински грижи у нас остават по-скоро маргинална част от разноските на системата. С оглед на демографската обстановка обаче и застаряването на популацията те ще бъдат все по-значим фактор в даването на медицински услуги и следва да се отразят при образуването на бъдещите бюджети.
Разходите за превантивни грижи също са доста по-ниски у нас в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз. Още по-интересно – до момента в който след 2019 година страните в Европейски Съюз усилват отделените средства за предварителна защита към 2,5 пъти, у нас те остават на едно и също (сравнително ниско) равнище.
С други думи целите на България са да харчи доста за лекуване – дали в болница, или вкъщи за медикаменти, само че не и за предварителна защита. Дългосрочните грижи също са отвън обсега на обществената здравна политика. Тези въпроси сякаш не се разискват при образуване на бюджета на здравната каса, още повече, когато подготовката на този бюджет минава под сянката на политическите неразбирателства и разправии, както е в сегашния миг, а такава среда някак естествено обслужва само краткосрочни гилдийни ползи.
*Евростат разгласява данни за общите разноски за опазване на здравето по Системата за здравните сметки с към две години закъснение – последните налични са за календарната 2022 година.
Сам по себе си, по-ниският размер на общите разноски – номинално и като дял от стопанската система, не е отрицателен факт. България харчи повече за здраве от страни като Ирландия, Полша, Хърватска и всички балтийски страни. Дали обаче получаваме сходни здравни резултати против вложените запаси?
Структурата на разноските също има значение, доколкото разпределението на средствата демонстрира целите на страната през размера и каузи на насочваните към съответния тип грижи средства. Това ориентиране има и директно въздействие върху крайните здравни индикатори и резултати, в това число в дълготраен проект.
Какво демонстрират данните на европейската статистика за структурата на здравните разноски?
Докато средствата за болнична помощ у нас са сходни като дял в границите на структурата на общите разноски за опазване на здравето с тези на Европейски Съюз, то тези за амбулаторни грижи в извънболничната помощ са два пъти по-ниски. България изостава в извеждането на услуги от по-скъпата болнична помощ в извънболничната грижа, както и в по-сериозните вложения в диагностиката и лекуването на болести на по-ранен стадий от тяхното пораждане.
Лекарствата и медицинските произведения са доста огромен дял от общите разноски (в размер на 2,51% от Брутният вътрешен продукт при 1,7% в ЕС). У нас се изразходват към два пъти повече средства за медикаменти и медицински произведения, като в огромната си част това са медикаменти, които пациентите заплащат от джоба си в аптечната мрежа.
Дългосрочните медицински грижи у нас остават по-скоро маргинална част от разноските на системата. С оглед на демографската обстановка обаче и застаряването на популацията те ще бъдат все по-значим фактор в даването на медицински услуги и следва да се отразят при образуването на бъдещите бюджети.
Разходите за превантивни грижи също са доста по-ниски у нас в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз. Още по-интересно – до момента в който след 2019 година страните в Европейски Съюз усилват отделените средства за предварителна защита към 2,5 пъти, у нас те остават на едно и също (сравнително ниско) равнище.
С други думи целите на България са да харчи доста за лекуване – дали в болница, или вкъщи за медикаменти, само че не и за предварителна защита. Дългосрочните грижи също са отвън обсега на обществената здравна политика. Тези въпроси сякаш не се разискват при образуване на бюджета на здравната каса, още повече, когато подготовката на този бюджет минава под сянката на политическите неразбирателства и разправии, както е в сегашния миг, а такава среда някак естествено обслужва само краткосрочни гилдийни ползи.
*Евростат разгласява данни за общите разноски за опазване на здравето по Системата за здравните сметки с към две години закъснение – последните налични са за календарната 2022 година.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ