50% са незаетите работни места в четири сектора
По данни на Бюрото по труда в секторите машиностроене, електротехника, медицина и превоз делът на заетите позиции е 50%, а свободните работните места са над 1 400.
Данните показа заместник-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова на конференция на тематика " Професии с недостиг на фрагменти - ограничения и решения за повишение на привлекателността ".
Заместник министър Русинова удостовери, че в четирите бранша дефицитът на фрагменти е най-важен. Най-големият интерес е в търсеното на електротехници и машиностроители.
Тя изрази вяра да се разбере какви са аргументите за незапълването на работните места, с цел да се реши един от най-големите проблеми на пазара на труда, тъй като безработицата сега е към 5.5%.
Няма шеф, който да не се оплаква от неналичието на работна ръка, изрази страдание Русинова и добави, че задачата на изследването е да се ревизира заплащането и привлекателността на специалностите.
Тя посочи, че професионалната ориентировка би трябвало да стартира в най-ранна детска възраст, а увеличението на заплатите на учителите е един от тласъците, с които би трябвало да се усъвършенства качеството на обучение у нас.
" Влизайки в професионална гимназия са доста значими практическите умения, които ще се научат от едно дете ", акцентира зам.-социалния министър.
Русинова не пожела да направи параленост в едно машиностроително дружество и IT технологиите, само че по думите й за всяка една специалност си има човек, който да я практикува по отношение на качествата си.
Внасянето на работна ръка постоянно е бил един от методите, с цел да се позволи казуса с недостига на фрагменти, само че механизмът, който се търси, е по-доброто обвързване на просветителната система в системата на междинното и висше обучение, акцентира Русинова.
Предвиждат се 40 милиона лв. от Оперативна програма " Развитие на човешките запаси " за финансиране на българските работодатели, сподели още тя и уточни, че би трябвало да се работи повече с продължително безработните хора.
Относно недостига на медици и медицински сестри у нас, вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов разяснява в отговор на въпрос на News.bg, че едно фрапантно нарастване на заплатата на една здравна сестра на 1 000 лева и най-малко 1 500 лева за един доктор, би понижило емигрирането на млади експерти от общинските лечебни заведения в страната.
Синдикалистът прикани за фрапантно нарастване на заплатите, с цел да могат да се задържат младите експерти у нас. Той изрази страдание, че ниските приходи карат младежите да търсят прехранване в чужбина. Според Кокалов вносът работна ръка също не би решил казуса, тъй като приходите в другите страни са доста по-високи в сравнение с в България.
По отношение на новата здравна промяна, която оферират от Министерството на здравеопазването, Кокалов означи, че предлаганите нови модели в опазването на здравето не са верните, които да решат проблемите на хората, тъй като в случай че се прави промяна, то центърът на промяната би трябвало да бъдат пациентите, а не парите. /news.bg
Данните показа заместник-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова на конференция на тематика " Професии с недостиг на фрагменти - ограничения и решения за повишение на привлекателността ".
Заместник министър Русинова удостовери, че в четирите бранша дефицитът на фрагменти е най-важен. Най-големият интерес е в търсеното на електротехници и машиностроители.
Тя изрази вяра да се разбере какви са аргументите за незапълването на работните места, с цел да се реши един от най-големите проблеми на пазара на труда, тъй като безработицата сега е към 5.5%.
Няма шеф, който да не се оплаква от неналичието на работна ръка, изрази страдание Русинова и добави, че задачата на изследването е да се ревизира заплащането и привлекателността на специалностите.
Тя посочи, че професионалната ориентировка би трябвало да стартира в най-ранна детска възраст, а увеличението на заплатите на учителите е един от тласъците, с които би трябвало да се усъвършенства качеството на обучение у нас.
" Влизайки в професионална гимназия са доста значими практическите умения, които ще се научат от едно дете ", акцентира зам.-социалния министър.
Русинова не пожела да направи параленост в едно машиностроително дружество и IT технологиите, само че по думите й за всяка една специалност си има човек, който да я практикува по отношение на качествата си.
Внасянето на работна ръка постоянно е бил един от методите, с цел да се позволи казуса с недостига на фрагменти, само че механизмът, който се търси, е по-доброто обвързване на просветителната система в системата на междинното и висше обучение, акцентира Русинова.
Предвиждат се 40 милиона лв. от Оперативна програма " Развитие на човешките запаси " за финансиране на българските работодатели, сподели още тя и уточни, че би трябвало да се работи повече с продължително безработните хора.
Относно недостига на медици и медицински сестри у нас, вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов разяснява в отговор на въпрос на News.bg, че едно фрапантно нарастване на заплатата на една здравна сестра на 1 000 лева и най-малко 1 500 лева за един доктор, би понижило емигрирането на млади експерти от общинските лечебни заведения в страната.
Синдикалистът прикани за фрапантно нарастване на заплатите, с цел да могат да се задържат младите експерти у нас. Той изрази страдание, че ниските приходи карат младежите да търсят прехранване в чужбина. Според Кокалов вносът работна ръка също не би решил казуса, тъй като приходите в другите страни са доста по-високи в сравнение с в България.
По отношение на новата здравна промяна, която оферират от Министерството на здравеопазването, Кокалов означи, че предлаганите нови модели в опазването на здравето не са верните, които да решат проблемите на хората, тъй като в случай че се прави промяна, то центърът на промяната би трябвало да бъдат пациентите, а не парите. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ