Банките закриват банкомати. Каква е целта?
По данни на Българска народна банка общият брой на банкоматите в България понижава. Статистиката сочи спад сред 1 и 5 % всяка година, като в интервала 2019 и 2020 година разликата е най-голяма.
Тази наклонност не е нова, общият брой банкомати постепенно понижава от пика им през 2016 година, когато има над 5750 такива дейни устройства в България. През последните две години обаче, резултатът на пандемията ускорява процеса на унищожаване на АТМ машини, както и на банковите клонове в страната. Така през 2021 година е регистриран най-ниският брой банкомати на територията на България за последните 10 години, настояват от компания, предоставяща финансови услуги.
При спад от над 400 дейни АТМ устройства в страната през последните пет години, би трябвало да се огледа за какво се случва този феномен, къде и кои региони визира най-силно и по какъв начин тази смяна афектира популацията на България. Над 400 банкомата е фрапантен и стеснителен спад, който се реализира за извънредно къс интервал от време.
Въпреки растежа на заплащанията с карта от началото на пандемията, в България към момента кешовите заплащания са желан способ на разплащане. Затова е тревожна новината, че почти 10% от българските банкомати излизат от приложимост през последните 5 години. АТМ устройствата също по този начин се отстраняват основно от нисконаселени места, изолирани местоположения и труднодостъпни райони и това затруднява всекидневието и финансовите благоприятни условия на доста българи, поданици и гости на тези региони. Възрастните хора мъчно получават достъп до пенсиите си, би трябвало да плануват спомагателни разноски за превоз и да отделят особено време, с цел да вървят до банкомат отвън обитаемото си място. При сегашните епидемиологични условия това става все по-голям проблем и лимитира солидна част от българското население.
Липсата на достъп до банкомати води до редица проблеми, които засягат нисконаселените места в България. Например, от началото на пандемията села като Острица, Каран Върбовка и Кацелово нямат публичен превоз, лекарска помощ, аптека и банкомат. Липсата на банкомат и достъп до финансови услуги носи със себе си съществени второстепенни последствия, които могат да афектират локалната стопанска система, население и опазване на здравето. Обикновено в един нисконаселен район или населено място е конфигуриран един банкомат, а от време на време, в редки случаи участва и банков клон.
Сред отстранените 400 АТМ устройства през последните години доминират демонтираните банкомати в отдалечени региони като Острица и Кацелово, които са труднодостъпни и с изчезнал публичен превоз. Така хората са принудени да отделят време и да провеждат пътешестване, единствено и само с цел да изтеглят пари, част от които би трябвало да отделят за превоз и разходи, до момента в който стигнат до въпросния банкомат.
От петте най-големи банки в България през последните години три записват годишен спад в броя на лични банкомати и банкови клонове. Тъй като банкоматите са напълно поддържани от банките, чието име носят, това е огромна финансова отговорност за тях. И около ниската им приложимост през последните години, наличието на АТМ устройства в България понижава, като на избрани места изчезва изцяло. На банките не им е преференциално да поддържат лични банкомати с невисок % на приложимост, на труднодостъпни места, без контрол и механически сертифицирани лица за поддръжка.
Само за последната година една от банките с най-вече физически клонове в България е понижила броя на локациите си с 21, а банкоматите си редуцира с 40, което в проценти е към 7% спад на банковите клонове и 5% спад в броя на АТМ устройства. Много други водещи банки също следват образеца и понижават своето наличие на десетки места с сходни проценти. Затова в България, както и на други места по света, има нужда от самостоятелни оператори на банкоматни мрежи, които да конфигурират и поддържат АТМ устройства, изключително в изолирани и труднодостъпни места.
Тази наклонност не е нова, общият брой банкомати постепенно понижава от пика им през 2016 година, когато има над 5750 такива дейни устройства в България. През последните две години обаче, резултатът на пандемията ускорява процеса на унищожаване на АТМ машини, както и на банковите клонове в страната. Така през 2021 година е регистриран най-ниският брой банкомати на територията на България за последните 10 години, настояват от компания, предоставяща финансови услуги.
При спад от над 400 дейни АТМ устройства в страната през последните пет години, би трябвало да се огледа за какво се случва този феномен, къде и кои региони визира най-силно и по какъв начин тази смяна афектира популацията на България. Над 400 банкомата е фрапантен и стеснителен спад, който се реализира за извънредно къс интервал от време.
Въпреки растежа на заплащанията с карта от началото на пандемията, в България към момента кешовите заплащания са желан способ на разплащане. Затова е тревожна новината, че почти 10% от българските банкомати излизат от приложимост през последните 5 години. АТМ устройствата също по този начин се отстраняват основно от нисконаселени места, изолирани местоположения и труднодостъпни райони и това затруднява всекидневието и финансовите благоприятни условия на доста българи, поданици и гости на тези региони. Възрастните хора мъчно получават достъп до пенсиите си, би трябвало да плануват спомагателни разноски за превоз и да отделят особено време, с цел да вървят до банкомат отвън обитаемото си място. При сегашните епидемиологични условия това става все по-голям проблем и лимитира солидна част от българското население.
Липсата на достъп до банкомати води до редица проблеми, които засягат нисконаселените места в България. Например, от началото на пандемията села като Острица, Каран Върбовка и Кацелово нямат публичен превоз, лекарска помощ, аптека и банкомат. Липсата на банкомат и достъп до финансови услуги носи със себе си съществени второстепенни последствия, които могат да афектират локалната стопанска система, население и опазване на здравето. Обикновено в един нисконаселен район или населено място е конфигуриран един банкомат, а от време на време, в редки случаи участва и банков клон.
Сред отстранените 400 АТМ устройства през последните години доминират демонтираните банкомати в отдалечени региони като Острица и Кацелово, които са труднодостъпни и с изчезнал публичен превоз. Така хората са принудени да отделят време и да провеждат пътешестване, единствено и само с цел да изтеглят пари, част от които би трябвало да отделят за превоз и разходи, до момента в който стигнат до въпросния банкомат.
От петте най-големи банки в България през последните години три записват годишен спад в броя на лични банкомати и банкови клонове. Тъй като банкоматите са напълно поддържани от банките, чието име носят, това е огромна финансова отговорност за тях. И около ниската им приложимост през последните години, наличието на АТМ устройства в България понижава, като на избрани места изчезва изцяло. На банките не им е преференциално да поддържат лични банкомати с невисок % на приложимост, на труднодостъпни места, без контрол и механически сертифицирани лица за поддръжка.
Само за последната година една от банките с най-вече физически клонове в България е понижила броя на локациите си с 21, а банкоматите си редуцира с 40, което в проценти е към 7% спад на банковите клонове и 5% спад в броя на АТМ устройства. Много други водещи банки също следват образеца и понижават своето наличие на десетки места с сходни проценти. Затова в България, както и на други места по света, има нужда от самостоятелни оператори на банкоматни мрежи, които да конфигурират и поддържат АТМ устройства, изключително в изолирани и труднодостъпни места.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ