Истината, която звучи като шега - жилищата поевтиняват спрямо доходите
По-богати или по-бедни бяхме преди 15 години? Ето какво демонстрират действителните данни
Покупателната дарба на българина в последните 15 години се е повишила съвсем три пъти, а достъпността на жилищата се е трансформирала в позитивна посока. Тези изненадващи за мнозина изказвания се оказват добре подкрепени със статистически данни в исторически проект и евентуално доста хора ще са шокирани да открият, че сега е по-лесно да се купи жилище, в сравнение с през 2010 година, когато цените в евро за квадратен метър бяха повече от 3 пъти по-ниски. Математиката от време на време е странна, само че постоянно точна просвета.
Съпоставяйки цените на парцели в евро за квадратен метър и минималната работна заплата, откриваме забавна взаимозависимост - колкото повече се доближаваме до 2025 година, толкоз по-малко минимални работни заплати са нужни за закупуването на 1 кв.м. Изследването на интервала 2010-2025 година разкрива забавна наклонност - макар забележителното повишаване на парцелите, българските приходи порастват по-бързо. Ето и малко сурови данни:
Според данните на и , през 2010 година междинната цена на жилище е към 650 евро за квадратен метър, до момента в който минималната работна заплата е почти 123 евро. Това значи, че тогава за закупуването на 1 кв.м жилище са били нужни към 5,3 минимални заплати.
Петнадесет години по-късно, през 2025 година, цената на квадратен метър доближава приблизително 1900 евро, а минималната заплата - 551 евро.
Така индикаторът се усъвършенства до 3,45 минимални заплати за квадратен метър. Предстои да забележим и по какъв начин ще се промени статистиката през актуалната година, защото упованията са имотният пазар да се стабилизира, до момента в който минималната работна заплата от 1 януари 2026 година към този момент е в размер на 620 евро. Разбира се, тук приказваме за междинни стойности на цените и за минималния приход, избран от страната.
Промяната за интервала 2010-2025 година обаче въпреки всичко значи, че макар съвсем тройното повишаване на междинните цени, минималната заплата се е нараснала над четири пъти . А това приказва за действително усъвършенстване на покупателната дарба на семействата и изключително на тези с по-ниски приходи. След 2015 година, най-малко по публични данни, българската стопанска система навлезе в резистентен напредък, който бе съпроводен с повишение на заетостта, растеж на износа и вътрешно търсене, което оказа напън върху имотния пазар, само че и подтиква приходите.
Космически звучат суми от 1900-2000 евро за квадратен метър, само че действително в този момент излиза, че това е по-евтино, в сравнение с преди 15 години
Периодът 2010-2014 година може да се характеризира с относителна непоклатимост и ниски цени на парцелите след международната финансова рецесия от 2008 година, която безусловно унищожи пазара. Годините сред 2015-2019 пък бяха белязани от стабилно повишаване на цените, съпроводено с бърз растеж на минималната заплата - от към 184 евро през 2015 година до 286 евро през 2019 година Тогава достъпността на жилищата последователно стартира да се усъвършенства.
Пандемичните години (2020-2022) донесоха предстоящи краткотрайни съмнения - цените се усилиха заради ниските лихви и търсенето на по-просторни жилища, до момента в който растежът на минималната заплата бе по-бавен, защото приоритет в бюджета бе опазването на здравето. През 2023-2025 година обаче държавната политика и натискът на пазара на труда доведоха до ново ускоряване на приходите, до момента в който цените на парцелите се стабилизираха относително след инфлационния пик от 2022 година
По данни на (2025) междинната цена на жилище в София варира сред 1800 и 2100 евро в столицата. В същото време минималната работна заплата в България за предходната година беше 551 евро, което е исторически най-много, помрачен от новите стойности след 1 януари 2026 година
И по този начин, макар че България остава измежду страните в Европейски Съюз с най-ниски заплати, растежът им изпреварва този на цените на парцелите, което е позитивен сигнал за общата икономическа обстановка. Подобряването на достъпността се дължи освен на растежа на приходите, само че и на релативно постоянните ипотечни лихви и разширеното предложение в огромните градове.
В дълготраен проект, в случай че наклонността се резервира, съотношението сред минималната заплата и цената на квадратен метър може да спадне под 3,0 към 2027 година Това би означавало, че жилищата стават по-достъпни, въпреки и в подтекста на продължаващо обществено неравноправие сред районите.
Данните удостоверяват недвусмислено, че покупателната дарба на българските семейства се е подобрила доста през последните петнадесет години . Въпреки това, разликата сред заплатите и цените в София и останалата част на страната продължава да бъде предизвикателство за уравновесено развиване на пазара.
Покупателната дарба на българина в последните 15 години се е повишила съвсем три пъти, а достъпността на жилищата се е трансформирала в позитивна посока. Тези изненадващи за мнозина изказвания се оказват добре подкрепени със статистически данни в исторически проект и евентуално доста хора ще са шокирани да открият, че сега е по-лесно да се купи жилище, в сравнение с през 2010 година, когато цените в евро за квадратен метър бяха повече от 3 пъти по-ниски. Математиката от време на време е странна, само че постоянно точна просвета.
Съпоставяйки цените на парцели в евро за квадратен метър и минималната работна заплата, откриваме забавна взаимозависимост - колкото повече се доближаваме до 2025 година, толкоз по-малко минимални работни заплати са нужни за закупуването на 1 кв.м. Изследването на интервала 2010-2025 година разкрива забавна наклонност - макар забележителното повишаване на парцелите, българските приходи порастват по-бързо. Ето и малко сурови данни:
Според данните на и , през 2010 година междинната цена на жилище е към 650 евро за квадратен метър, до момента в който минималната работна заплата е почти 123 евро. Това значи, че тогава за закупуването на 1 кв.м жилище са били нужни към 5,3 минимални заплати.
Петнадесет години по-късно, през 2025 година, цената на квадратен метър доближава приблизително 1900 евро, а минималната заплата - 551 евро.
Така индикаторът се усъвършенства до 3,45 минимални заплати за квадратен метър. Предстои да забележим и по какъв начин ще се промени статистиката през актуалната година, защото упованията са имотният пазар да се стабилизира, до момента в който минималната работна заплата от 1 януари 2026 година към този момент е в размер на 620 евро. Разбира се, тук приказваме за междинни стойности на цените и за минималния приход, избран от страната.
Промяната за интервала 2010-2025 година обаче въпреки всичко значи, че макар съвсем тройното повишаване на междинните цени, минималната заплата се е нараснала над четири пъти . А това приказва за действително усъвършенстване на покупателната дарба на семействата и изключително на тези с по-ниски приходи. След 2015 година, най-малко по публични данни, българската стопанска система навлезе в резистентен напредък, който бе съпроводен с повишение на заетостта, растеж на износа и вътрешно търсене, което оказа напън върху имотния пазар, само че и подтиква приходите.
Космически звучат суми от 1900-2000 евро за квадратен метър, само че действително в този момент излиза, че това е по-евтино, в сравнение с преди 15 години Периодът 2010-2014 година може да се характеризира с относителна непоклатимост и ниски цени на парцелите след международната финансова рецесия от 2008 година, която безусловно унищожи пазара. Годините сред 2015-2019 пък бяха белязани от стабилно повишаване на цените, съпроводено с бърз растеж на минималната заплата - от към 184 евро през 2015 година до 286 евро през 2019 година Тогава достъпността на жилищата последователно стартира да се усъвършенства.
Пандемичните години (2020-2022) донесоха предстоящи краткотрайни съмнения - цените се усилиха заради ниските лихви и търсенето на по-просторни жилища, до момента в който растежът на минималната заплата бе по-бавен, защото приоритет в бюджета бе опазването на здравето. През 2023-2025 година обаче държавната политика и натискът на пазара на труда доведоха до ново ускоряване на приходите, до момента в който цените на парцелите се стабилизираха относително след инфлационния пик от 2022 година
По данни на (2025) междинната цена на жилище в София варира сред 1800 и 2100 евро в столицата. В същото време минималната работна заплата в България за предходната година беше 551 евро, което е исторически най-много, помрачен от новите стойности след 1 януари 2026 година
И по този начин, макар че България остава измежду страните в Европейски Съюз с най-ниски заплати, растежът им изпреварва този на цените на парцелите, което е позитивен сигнал за общата икономическа обстановка. Подобряването на достъпността се дължи освен на растежа на приходите, само че и на релативно постоянните ипотечни лихви и разширеното предложение в огромните градове.
В дълготраен проект, в случай че наклонността се резервира, съотношението сред минималната заплата и цената на квадратен метър може да спадне под 3,0 към 2027 година Това би означавало, че жилищата стават по-достъпни, въпреки и в подтекста на продължаващо обществено неравноправие сред районите.
Данните удостоверяват недвусмислено, че покупателната дарба на българските семейства се е подобрила доста през последните петнадесет години . Въпреки това, разликата сред заплатите и цените в София и останалата част на страната продължава да бъде предизвикателство за уравновесено развиване на пазара.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ