50 години безхаберие – 50 години суша в Омуртаг
По прилика с девиз от соца, трансформирал се във анекдот „ 45 години национална власт - 45 години цирк ”, е горното заглавие, което ми хрумна във връзка продължаващи проблеми в Омуртаг с водоснабдяването.
Бързам да уточня, че това не е единственото населено място в татковината, което страда от безводие, както е известно. Но обстановката в Омуртаг граничи с цялостно безсрамие, казано ясно и тъкмо. В 21 век в страна членка на Европейски Съюз и НАТО, съизмерваща се от време на време по неразбираеми критерии с цивилизацията, хората в този регион употребяват вода по 1 час на 10 дни безводие!
Проблемът датира от има-няма 5 десетилетия насам, още близо 30 обитаеми места в региона страдат от него, само че най-драстично е ситуацията на хората в Омуртаг. Според кмета им Ешреф Ешрефов, не стига, че няма вода в централния им водоизточник, само че и
загубите по издънената водопронесна мрежа са над 80 на 100.
От години с водоноски се цялостни водоема за централно доставяне, само че водата след това се разпилява през скапаната мрежа. Като различен вид се сочи язовир Ястребино, само че от него водата е за поливане.
Изумителното обаче е в това, че от 5 десетилетия насам по какъв начин пък не се откри един виновен във властта – държавната и общинската, който да съжали тези хора и да им помогне! А те са съзнателни, работливи жители на страната, които способстват за добруването на единици. Потресена съм и нееднократно съм писала по въпроса, но „ кучетата си лаят, а кърванът си върви ”...
Към днешна дата по калкулации на Министерство на регионалното развитие за главните поправки на мрежата и централния захранващ източник в региона, са нужни близо 20 милиона лв..
Пак по самопризнания на кмета, локалната община има единствено 2 млн.лв. за финансови разноски. В годините обратно са заделяни доста средства, които наподобява сушата е попила, тъй като резултат – йок! Няма по какъв начин водата да ги е отнесла, тъй като по тези места няма живителна течност.
Отчаяни, локалните хора се проведоха преди време и сами си направиха съдружие „ Вода за Омуртаг ”, което моли за оповестяване на бедствено състояние в района. Как тъкмо това ще помогне за решаването на казуса, не е ясно, само че най-малко е демонстрация на някаква гражданска позиция на хора, сложени в беззащитност и обезсърчение.
За експертен коментар по тематиката потърсих Инж. Иван Иванов, ръководител на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ) от 2012 година Председател е на УС на Фондация „ Европейско съдействие за бенчмаркинг “ (EBC Foundation) за 2018 година Той е приключил Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализирал е във Висшия народен институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в региона на водния бранш и ВиК бранша от 1999 година.11 години беше основен секретар и пълномощник в „ Софийска вода ” АД.
„ Основната причина за този дълготраен проблем е, че водоизточникът, който зарежда Омурнаг има дребни количества вода, които могат да се черпят от там. Така е от години, известно е, че той не е резистентен, не може да обезпечава непрестанно водоснабдяване, изключително в комбиниране със остарялата и амортизирана водопреносна мрежа в града. Това значи да се обезпечават по-големи количества вода, в сравнение с потребителите употребяват. Има различно решение от язовир Ястребино да се употребява вода, само че опитът преди време да се направи тръбопровод от там се оказа несполучлив. Въпреки, че бяха дадени много средства по тази причина. В момента се вършат районни изследвания - прединвестиционни за целия район. Или би трябвало да се върнат към потребление на язовира, или да се рехабилитира напълно водопроводната мрежа на Омуртаг, тъй че водата да не изтича и да е задоволително. Всичко това изисква доста пари, само че те могат да се обезпечат по плана „ Околна среда ”.
Досега казусът там не е решен и оправданията постоянно са, че трябват доста средства.
Само че преди десетина години пари са открити, само че както се случва, за жалост, в България изпълнителят на плана не се е справил и дори не носи отговорност, че финансите са изхарчени, само че резултат няма.
Безводието не е проблем единствено в България, изключително с промените на климата през последните години. Има го по целия свят, само че това не би трябвало да ни успокоява, а да стремим да решаваме бързо тези трудности за хората. Загубите на вода приблизително за страната са доста огромни – приблизително 60 на 100. Необходимо е стратегически да се търсят различни водоизточници и да се вършат вложения в сферата. За водоснабдяването на Пловдивско също се приказва от дълго време, само че нищо не се прави. Ние би трябвало да се приспособяваме към климатичните промени, те към нас няма по какъв начин да стане. Безводие ще има и отсега нататък, само че ръководещите, които и да се те, би трябвало да вземат ограничения за ограничение на въздействието и резултата му. Държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие са виновни за политиката и вложенията в тази област.
Бих си разрешил да дам съвет на хората, наранени от безводие в страната – да дават публичност на своите проблеми постоянно и непрестанно, с цел да подтикват институциите към решеването на проблемите им. ”
На целия този декор, за мен е абсурд, че преди три години 12 строителни компании от района бяха отличени с наградата „ Колоната на хан Омуртаг ” за празника на строителите. От думите на инж. Иванов пък стигам да извода, че парите за водата, комай са хвърлени напразно.
И защото евентуално за всичките тези безобразия няма да има никакви последици, не ни остава друго с изключение на да пием по една студена бутилирана вода.
Бързам да уточня, че това не е единственото населено място в татковината, което страда от безводие, както е известно. Но обстановката в Омуртаг граничи с цялостно безсрамие, казано ясно и тъкмо. В 21 век в страна членка на Европейски Съюз и НАТО, съизмерваща се от време на време по неразбираеми критерии с цивилизацията, хората в този регион употребяват вода по 1 час на 10 дни безводие!
Проблемът датира от има-няма 5 десетилетия насам, още близо 30 обитаеми места в региона страдат от него, само че най-драстично е ситуацията на хората в Омуртаг. Според кмета им Ешреф Ешрефов, не стига, че няма вода в централния им водоизточник, само че и
загубите по издънената водопронесна мрежа са над 80 на 100.
От години с водоноски се цялостни водоема за централно доставяне, само че водата след това се разпилява през скапаната мрежа. Като различен вид се сочи язовир Ястребино, само че от него водата е за поливане.
Изумителното обаче е в това, че от 5 десетилетия насам по какъв начин пък не се откри един виновен във властта – държавната и общинската, който да съжали тези хора и да им помогне! А те са съзнателни, работливи жители на страната, които способстват за добруването на единици. Потресена съм и нееднократно съм писала по въпроса, но „ кучетата си лаят, а кърванът си върви ”...
Към днешна дата по калкулации на Министерство на регионалното развитие за главните поправки на мрежата и централния захранващ източник в региона, са нужни близо 20 милиона лв..
Пак по самопризнания на кмета, локалната община има единствено 2 млн.лв. за финансови разноски. В годините обратно са заделяни доста средства, които наподобява сушата е попила, тъй като резултат – йок! Няма по какъв начин водата да ги е отнесла, тъй като по тези места няма живителна течност.
Отчаяни, локалните хора се проведоха преди време и сами си направиха съдружие „ Вода за Омуртаг ”, което моли за оповестяване на бедствено състояние в района. Как тъкмо това ще помогне за решаването на казуса, не е ясно, само че най-малко е демонстрация на някаква гражданска позиция на хора, сложени в беззащитност и обезсърчение.
За експертен коментар по тематиката потърсих Инж. Иван Иванов, ръководител на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ) от 2012 година Председател е на УС на Фондация „ Европейско съдействие за бенчмаркинг “ (EBC Foundation) за 2018 година Той е приключил Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализирал е във Висшия народен институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в региона на водния бранш и ВиК бранша от 1999 година.11 години беше основен секретар и пълномощник в „ Софийска вода ” АД.
„ Основната причина за този дълготраен проблем е, че водоизточникът, който зарежда Омурнаг има дребни количества вода, които могат да се черпят от там. Така е от години, известно е, че той не е резистентен, не може да обезпечава непрестанно водоснабдяване, изключително в комбиниране със остарялата и амортизирана водопреносна мрежа в града. Това значи да се обезпечават по-големи количества вода, в сравнение с потребителите употребяват. Има различно решение от язовир Ястребино да се употребява вода, само че опитът преди време да се направи тръбопровод от там се оказа несполучлив. Въпреки, че бяха дадени много средства по тази причина. В момента се вършат районни изследвания - прединвестиционни за целия район. Или би трябвало да се върнат към потребление на язовира, или да се рехабилитира напълно водопроводната мрежа на Омуртаг, тъй че водата да не изтича и да е задоволително. Всичко това изисква доста пари, само че те могат да се обезпечат по плана „ Околна среда ”.
Досега казусът там не е решен и оправданията постоянно са, че трябват доста средства.
Само че преди десетина години пари са открити, само че както се случва, за жалост, в България изпълнителят на плана не се е справил и дори не носи отговорност, че финансите са изхарчени, само че резултат няма.
Безводието не е проблем единствено в България, изключително с промените на климата през последните години. Има го по целия свят, само че това не би трябвало да ни успокоява, а да стремим да решаваме бързо тези трудности за хората. Загубите на вода приблизително за страната са доста огромни – приблизително 60 на 100. Необходимо е стратегически да се търсят различни водоизточници и да се вършат вложения в сферата. За водоснабдяването на Пловдивско също се приказва от дълго време, само че нищо не се прави. Ние би трябвало да се приспособяваме към климатичните промени, те към нас няма по какъв начин да стане. Безводие ще има и отсега нататък, само че ръководещите, които и да се те, би трябвало да вземат ограничения за ограничение на въздействието и резултата му. Държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие са виновни за политиката и вложенията в тази област.
Бих си разрешил да дам съвет на хората, наранени от безводие в страната – да дават публичност на своите проблеми постоянно и непрестанно, с цел да подтикват институциите към решеването на проблемите им. ”
На целия този декор, за мен е абсурд, че преди три години 12 строителни компании от района бяха отличени с наградата „ Колоната на хан Омуртаг ” за празника на строителите. От думите на инж. Иванов пък стигам да извода, че парите за водата, комай са хвърлени напразно.
И защото евентуално за всичките тези безобразия няма да има никакви последици, не ни остава друго с изключение на да пием по една студена бутилирана вода.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ