Румен Петков и Цветан Антов сред първите дарители за изграждане паметник на Девета плевенска пехотна дивизия
По 1000 лева ще внесат през днешния ден Румен Петков и Цветан Антов за основаване дарителска сметка за построяването на монумент на Девета плевенска пехотна дивизия. Това оповестиха двамата на конференция в клуба на Българска телеграфна агенция – Плевен. Те се надяват към самодейността да се причислят общински съветници, политици, както и необятен кръг от плевенската общност. „ Особено скъпи са даренията, които ще създадат наследниците на воювалите в знаменателната борба “, акцентира Петков. Той напомни, че концепцията за построяването на подобен монумент е на 101 години. „ През 2015 година въпросът още веднъж беше издигнат, само че резултат нямаше и тогава. Надеждата е с необятната поддръжка, декларирана при учредяването на инициативния комитет в петък, най-сетне концепцията да бъде осъществена “.
Битката при Дойран на 18 и 19 септември 1918 година е най-големият воински капитал на България в международната военна история. Тактиката и тактиката, които ползва ген. Владимир Вазов в Дойранската епопея, като пълководец на „ Девета пехотна плевенска дивизия “, са оценени и изучавани във всички военни академии в света, даже в Япония.
Невероятен е героизмът на нашите воини, които след три години позиционна война на Южния фронт са безпределно изтощени. При Дойран няма никой различен с изключение на Девета дивизия против обединените сили на англичани и гърци плюс невероятната подкрепа – муниции, храна и разузнаване с самолети, които те получават от Съединени американски щати. Англичаните не пестят нито муниции, нито жива мощ. Девета дивизия освен удържа позицията, само че минава в контранастъпление.
Всяка превзета позиция е била връщана от нашите бойци с офанзива на нож. Победата става допустима с помощта на образцово укрепена позиция край река Вардар, основана от главнокомандващия Девета дивизия ген. Владимир Вазов. Под нестихващия обстрел са оживели единствено бетонните скривалища и наблюдателници. 518 са жертвите, които дават българите, против 11 548 на вражеската страна, макар многократното предимство във въоръжението на англичаните.
Единствено и единствено поради тази победа при Дойран, при сключването на ”Солунското помирение ” не се позволява сръбските и гръцки войски да окупират България.
* На 28.VI.1917 година във Военния клуб на София се открива Войнишка индустриална художествена галерия, проведена о т 9-а пехотна Плевенска дивизия. Идеята се заражда на фронта, като задачата е с получената сума да се сложи началото на един фонд за монумент на дивизията.
* На 2.XI.1927 година офицерите от Плевенския гарнизон вземат решение да се пристъпи към събиране на средства за увеличаване на фонда за монумент. Те получават позволение за образуване на парична лотария. Предвижда се отпечатването на 500 000 билета на обща стойност 5 млн. лева Само за към 3 месеца са пласирани лотарийни билети за към 3 млн. лева
* На 9.X.1932 година са положени основите на Военния клуб в Плевен, открит публично на 19.XII.1934 година Тогава наоколо до него е положен главният камък за монумент на падналите във войните от 9-а дивизия, празнува се и 100-годишнината на църквата „ Свети Николай “. В тържествата взе участие и цар Борис III, който подарява 20 000 лева на фонда.
* През 1936 година състезанието е публично разгласен. Журито, отпред с генерал-майор Недев, взема решение, че предложенията не са приемливи и афишира втори. Междувременно издигането на паметника се обвързва с изцяло градоустройствено решение на новия централен площад. Проектант е софийският проектант Владимир Хашнов. Паметникът би трябвало да бъде в западната част на площада. Около него ще се издига колонада, която насочва вниманието към Военния клуб.
* Новият конкурс за монумент е очакван за март 1937 година През това време се сипят безкрайни тъжби от притежатели на здания, които би трябвало да бъдат отчуждени. Започва подготовка за нов градоустройствен проект.
* Програмата за нов конкурс е оповестена едвам през февруари 1941 година Според нея паметникът ще бъде повдигнат „ по оста: входа на регионалната палата – средата на военния клуб, на към 12 метра западно от канала “ и ще коства 3 милиона лв..
* Предвиденият за 13.VIII.1941 година конкурс още веднъж е отсрочен – за 13 декември, с мотивировката „ да се даде опция на повече участници и за по-завършени планове “. Това ново отсрочване ще се окаже съдбовно. Нови полемики по градоустройствения проект, както и военновременната конюнктура оставят неосъществена една благородна концепция, изцяло забравена в последвалите я десетилетия.
*През юни 2013 година с писмо до кмета представители на Военно-исторически музеи, Регионален исторически музей, държавна организация „ Архиви “, сдружение „ Краезнание “ предложиха в бъдещия бюджет на общината да се предвидят средства за организирането на конкурс за издигане на монумент в чест на починалите воини.
*На 25 март 2014 година е несъмнено мястото „ за слагане на монументално-декоративен детайл – монумент на Девета плевенска дивизия по отношение на отбелязване на 100-годишнината от началото и хода на Първата международна война “.
Битката при Дойран на 18 и 19 септември 1918 година е най-големият воински капитал на България в международната военна история. Тактиката и тактиката, които ползва ген. Владимир Вазов в Дойранската епопея, като пълководец на „ Девета пехотна плевенска дивизия “, са оценени и изучавани във всички военни академии в света, даже в Япония.
Невероятен е героизмът на нашите воини, които след три години позиционна война на Южния фронт са безпределно изтощени. При Дойран няма никой различен с изключение на Девета дивизия против обединените сили на англичани и гърци плюс невероятната подкрепа – муниции, храна и разузнаване с самолети, които те получават от Съединени американски щати. Англичаните не пестят нито муниции, нито жива мощ. Девета дивизия освен удържа позицията, само че минава в контранастъпление.
Всяка превзета позиция е била връщана от нашите бойци с офанзива на нож. Победата става допустима с помощта на образцово укрепена позиция край река Вардар, основана от главнокомандващия Девета дивизия ген. Владимир Вазов. Под нестихващия обстрел са оживели единствено бетонните скривалища и наблюдателници. 518 са жертвите, които дават българите, против 11 548 на вражеската страна, макар многократното предимство във въоръжението на англичаните.
Единствено и единствено поради тази победа при Дойран, при сключването на ”Солунското помирение ” не се позволява сръбските и гръцки войски да окупират България.
* На 28.VI.1917 година във Военния клуб на София се открива Войнишка индустриална художествена галерия, проведена о т 9-а пехотна Плевенска дивизия. Идеята се заражда на фронта, като задачата е с получената сума да се сложи началото на един фонд за монумент на дивизията.
* На 2.XI.1927 година офицерите от Плевенския гарнизон вземат решение да се пристъпи към събиране на средства за увеличаване на фонда за монумент. Те получават позволение за образуване на парична лотария. Предвижда се отпечатването на 500 000 билета на обща стойност 5 млн. лева Само за към 3 месеца са пласирани лотарийни билети за към 3 млн. лева
* На 9.X.1932 година са положени основите на Военния клуб в Плевен, открит публично на 19.XII.1934 година Тогава наоколо до него е положен главният камък за монумент на падналите във войните от 9-а дивизия, празнува се и 100-годишнината на църквата „ Свети Николай “. В тържествата взе участие и цар Борис III, който подарява 20 000 лева на фонда.
* През 1936 година състезанието е публично разгласен. Журито, отпред с генерал-майор Недев, взема решение, че предложенията не са приемливи и афишира втори. Междувременно издигането на паметника се обвързва с изцяло градоустройствено решение на новия централен площад. Проектант е софийският проектант Владимир Хашнов. Паметникът би трябвало да бъде в западната част на площада. Около него ще се издига колонада, която насочва вниманието към Военния клуб.
* Новият конкурс за монумент е очакван за март 1937 година През това време се сипят безкрайни тъжби от притежатели на здания, които би трябвало да бъдат отчуждени. Започва подготовка за нов градоустройствен проект.
* Програмата за нов конкурс е оповестена едвам през февруари 1941 година Според нея паметникът ще бъде повдигнат „ по оста: входа на регионалната палата – средата на военния клуб, на към 12 метра западно от канала “ и ще коства 3 милиона лв..
* Предвиденият за 13.VIII.1941 година конкурс още веднъж е отсрочен – за 13 декември, с мотивировката „ да се даде опция на повече участници и за по-завършени планове “. Това ново отсрочване ще се окаже съдбовно. Нови полемики по градоустройствения проект, както и военновременната конюнктура оставят неосъществена една благородна концепция, изцяло забравена в последвалите я десетилетия.
*През юни 2013 година с писмо до кмета представители на Военно-исторически музеи, Регионален исторически музей, държавна организация „ Архиви “, сдружение „ Краезнание “ предложиха в бъдещия бюджет на общината да се предвидят средства за организирането на конкурс за издигане на монумент в чест на починалите воини.
*На 25 март 2014 година е несъмнено мястото „ за слагане на монументално-декоративен детайл – монумент на Девета плевенска дивизия по отношение на отбелязване на 100-годишнината от началото и хода на Първата международна война “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ