Пловдивският митрополит Николай ще хвърли кръста в река Арда в

Пловдивският митрополит Николай ще хвърли кръста в река Арда в Кърджали, което ще блокира зрелищната традиция на отец Петър Гарена на Богоявление, съобщи кореспондентът на БГНЕС.

Ексцентричният енорийски духовник направи Кърджали прочут с чудатите си приумици за ритуала по хвърлянето на Божия кръст, в който постоянно взе участие и кметът Хасан Азис. Миналата година свещеният признак бе пренесен със профилиран автомобил на пожарната с 30-метрова стълба, от платформата на която полетя във водите на Арда. Всяка година на Йордановден локалните поданици чакат следващата изненада, сътворена от отец Петър - кръстът и децата за кръщението са пътували до реката с колела, камили, фадрома, магарета, ретро-автомобил, БТР, каруца и така нататък, хвърлян е от катамаран, от мост, от избавителна лодка на Гражданска отбрана. Включването на владиката обаче този път безусловно отстрани проектите на локалния духовник да развее расо от делтапланер.

Митрополит Николай ще хвърли кръста от брега на реката, където се намира средновековният манастирски комплекс „ Св. Йоан Предтеча “, който след реставрацията е настоящ православен храм. Свещенослужителят Николай сътвори и неделно учебно заведение за деца, които също ще се борят да заловен кръста, само че в особено построен басейн в църковния двор. Всичко това предизвика кмета на Кърджали и зам.-председател на Движение за права и свободи Хасан Азис да съобщи сериозната си позиция в профила си във Facebook, „ с цел да няма лавинообразно интерпретиране на информация “. Според него наличието на Пловдивския митрополит Николай в Кърджали, който ще оглави тържествената литургия и ритуала по хвърлянето на кръста, е положителната вест. „ Лошата е, че сме очевидци на следващото спиране на една одобрена традиция за мятане на кръста във водите на река Арда. Изразявам голямото си отвращение и оскърбление от опитите за насилствена интервенция в отбелязването на обичайния за Кърджали - Йордановден. За страдание, ритуалното мятане на кръста в Кърджали във връзка огромния християнски празник Богоявление - Йордановден, е мотив за политически надпревари “, разяснява Азис в обществената мрежа. Като „ състезатели “ той показва „ избрани персони, със силови и груби способи, които погазват религията и традициите за свои персонални и политически цели “.

Възмущението си кметът на Кърджали стоварва първо върху полицията: „ В конкретика - груба интервенция на полицията в свободното практикуване на религиозните традиции и жестоко потъпкване на свободата на вероизповеданието, това е в контраст с правото на свободен избор и упражняване на вяра, всичко това намира своята наредба главно в чл.13 и чл.37 от Конституцията на Република България. Още в раздел І – Основни начала /чл.13, ал.1 и 2/ – е закрепен правилото, че вероизповеданията са свободни, както и че религиозните институции са отделени от страната “. И отива още по-далеч в нападките си с изказванието, че „ този противен акт е опит да се наруши един бит, който води началото си от 1912 година, и е следващ знак за безсилието и злобата, които са завладели съперниците ми. За тях границата на морала не съществува. Нито през времето на развития социализъм, нито през 28-годишния преход, историята помни такова безумство. Председателят на Народното събрание на Република България /Цвета Караянчева, б.а./ се пробва да прекъсне една традиция, възползвайки се от позицията, която заема, и властта, с която разполага, с цел да „ контролира “ метода на свободно практикуване на религиозните убеждения. Обидно за всички поданици на Кърджали.

Всяка година означаваме този ден по друг и новаторски метод за Кърджали и България /както е хорото в Калофер/, наш блян постоянно е било да опазваме традициите и да сътворяваме общоградски празник “. Освен, че насочва намерено гнева си към Караянчева, кметът пита това ли е демокрацията – „ Да прекъсваш една утвърдила се през годините традиция и принудително да насочваш провеждането на религиозно мероприятие от едно място на друго? Измерва ли се демокрацията със събирането на религиозните водачи и чрез властта, с която разполагаш, да ги задължаваш по какъв начин и къде да организират своите обреди? “. Публична загадка в Кърджали обаче е фактът, че тримата настоящи енорийски свещеници са „ прегърнати “ от партийните централи – отец Гарена гравитира компактно към Движение за права и свободи, отец Николай е любимецът на ГЕРБ и с партийната дотация съумя да построи неделното учебно заведение, а Боян Саръев е духовникът на Патриотите /б.а./. По-нататък кметът Азис акцентира личните си старания да построи Кърджали като столица на толерантността, само че в този момент акцията на Караянчева с включването на Пловдивския митрополит показвала, „ че се търси тъкмо противоположен резултат “. „ Кому е нужна тази показност - церемониал на силата, церемониал на властта, церемониал на наложителното празнуване на едно място? Една друга партия се опита да вкара Мюфтийството в „ вярно “ политическо държание, а в този момент други, отново със силата на властта, се пробват да вкарват християнските водачи в друга „ вярна “ политическа линия. Къде остава религиозната независимост – запитвам аз?! И осведомени ли са всички тези опитващи се да узурпират празниците ни, че правото на изповедание е обезпечено като персонално право, упражняването на което не се обуславя от съществуването на държавно глобена правно-организационна форма.

Религията може да се практикува свободно, както от записано изповедание, по този начин и от обединяване от вярващи, които не са се записали като юридическо лице, по този начин и от обособения набожен.

Затова на Йордановден ще ви чакам като по традиция - за здраве и благодат на Кърджали “, заключава кметът Хасан Азис. Накрая той показва убеденост, че локалните хора ще продължат своята традиция за Богоявление. /БГНЕС