Най-старата неправителствена организация у нас бе удостоена с ордена на Св. Ерм от Пловдивския митрополит Николай
Пловдивският цивилен клуб е първата неправителствена организация в рамките на днешна България с към този момент 128 годишна история. Той се заражда през Възраждането като " Разисквателно сдружение " в пансиона на учебното заведение на Найден Геров в Пловдив, публично е регистриран през 1893 година, само че работи отпреди най-малко година. Във времето си той е основан по сходство на британските мъжки клубове и сплотява елита на Пловдив. Никога не се е занимавал с политика, неговото поле на активност постоянно са били родолюбиви начинания. През 1944 година клубът е закрит, с цел да бъде съживен през 1993/4 и публично регистриран през 1996 от незабравимия пловдивски държавник и към този момент мъртвец Лука Станчев.
По мотив тазгодишния Празник на националните будители, пловдивският митрополит Николай удостои Гражданския клуб и неговия ръководител Рашко Радомиров персонално с най- високия медал на Пловдивската митрополия - Ордена на св. Ерм първа степен. Свети Ерм е настойникът на града под тепетата.
" Ние високо ценим вашия труд, вашето християнско и родолюбиво схващане, " обърна се към членовете на Пловдивския цивилен клуб митрополит Николай. " Пазейки заветите и приемството, продължавайки делото на своите славни предшественици- същински будители и възрожденци на правдата, на историческата истина са членовете на Пловдивския цивилен клуб под председателството на господин Рашко Радомиров, внесли предложение за удостояването на господин Гавраил Кръстевич посмъртно със званието " Почетен жител на Пловдив ".
Генерал-губернатор на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич е един от огромните губещи от Съединението, което поставя завършек на неговата кариера. Спомените за него са спорни и много тенденциозни във времето. Но има безспорни негови триумфи, които провокираха в ново време концепцията той да бъде оправдан, а приносът му към историята на Пловдив приет. Неслучайно в този случай Пловдивската митрополия и Пловдивският цивилен клуб се сплотиха към тази идея и я реализираха.
На 28 февруари 1870 година излиза султански ферман, с който се учредява и признава от османското държавно управление самостоятелната българска черква. Огромната заслуга за този ферман е на Гавраил Кръстевич, който показва отлична правна просветеност, познаване на църковната и политическата история на Балканите, а и тогава има въздействие по високите етажи в Цариград. На идната година Гавраил Кръстевич е в основата на Народния църковен събор, извършен от 23 февруари до 24 юли 1871 година, на който се одобряват главните правила и начала за естественото действие на самостоятелната ни черква. През същата година Кръстевич издава фамозното си " Възражение ", в което умело и логичен обосновано, подсилен с доста съществени доказателства, пази в осем точки българската идея в решаването на гръцко- българската духовна свада.
Миналата година Гавраил Кръстевич бе разгласен за почетен жител на Пловдив посмъртно, а тази година в деня на Съединението бе открит негов монумент в двора на църквата " Света Богородица ".
По мотив тазгодишния Празник на националните будители, пловдивският митрополит Николай удостои Гражданския клуб и неговия ръководител Рашко Радомиров персонално с най- високия медал на Пловдивската митрополия - Ордена на св. Ерм първа степен. Свети Ерм е настойникът на града под тепетата.
" Ние високо ценим вашия труд, вашето християнско и родолюбиво схващане, " обърна се към членовете на Пловдивския цивилен клуб митрополит Николай. " Пазейки заветите и приемството, продължавайки делото на своите славни предшественици- същински будители и възрожденци на правдата, на историческата истина са членовете на Пловдивския цивилен клуб под председателството на господин Рашко Радомиров, внесли предложение за удостояването на господин Гавраил Кръстевич посмъртно със званието " Почетен жител на Пловдив ".
Генерал-губернатор на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич е един от огромните губещи от Съединението, което поставя завършек на неговата кариера. Спомените за него са спорни и много тенденциозни във времето. Но има безспорни негови триумфи, които провокираха в ново време концепцията той да бъде оправдан, а приносът му към историята на Пловдив приет. Неслучайно в този случай Пловдивската митрополия и Пловдивският цивилен клуб се сплотиха към тази идея и я реализираха.
На 28 февруари 1870 година излиза султански ферман, с който се учредява и признава от османското държавно управление самостоятелната българска черква. Огромната заслуга за този ферман е на Гавраил Кръстевич, който показва отлична правна просветеност, познаване на църковната и политическата история на Балканите, а и тогава има въздействие по високите етажи в Цариград. На идната година Гавраил Кръстевич е в основата на Народния църковен събор, извършен от 23 февруари до 24 юли 1871 година, на който се одобряват главните правила и начала за естественото действие на самостоятелната ни черква. През същата година Кръстевич издава фамозното си " Възражение ", в което умело и логичен обосновано, подсилен с доста съществени доказателства, пази в осем точки българската идея в решаването на гръцко- българската духовна свада.
Миналата година Гавраил Кръстевич бе разгласен за почетен жител на Пловдив посмъртно, а тази година в деня на Съединението бе открит негов монумент в двора на църквата " Света Богородица ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ