Вдъхновяващи 140: Драматичният театър празнува юбилей с премиера на „Коприна”
Пловдивският трагичен спектакъл ще означи 140-годишнината си с премиера на „ Коприна” на 11 декември от 19 ч.
Спектакълът е по едноименния разказ на Алесандро Барико, а драматизацията е на Александър Секулов. Режисьор е Диана Добрева. Костюмите са дело на Марина Райчинова, сценография – Мира Каланова, музика – Петя Диманова, саунд дизайн – Явор Карагитлиев, видео дизайн – Петко Танчев.
Ролите извършват Ивана Папазова, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова, Патриция Пъндева, Мария Сотирова, Ирина Митева, Климентина Фърцова, Боряна Маноилова, Боряна Братоева, Радина Думанян, Симеон Алексиев, Троян Гогов, Константин Еленков, Тодор Дърлянов, Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Ивайло Христов, Стоян Сърданов.
" Коприна " - една от дълго чаканите министър председатели на театъра
В „ Коприна “ по световноизвестния разказ на Алесандро Барико търсещият човек доближава до хубостта през единствения прочут път – саможертвата в любовта. Главният воин на описа излиза от дребното пространство на търговията, прекосява целия свят, с цел да остане безгласен пред хубостта – единственото средство на цивилизациите, с което е допустимо да прекосят времето. В империята на хубостта индивидът открива същинските размери на личния си дух, осъзнава цената на обичта и смирението. Великата хубост на любовта като последна точка и цел на човешкото пътешестване през живота е тематиката на този театър. „ Коприна “ е метафора на човешкото безпокойствие.
Драмата чества достоен празник
Платоничната любовна история сред френския търговец на копринени буби Ерве и безименно момиче, живеещо в японско притежание, разпростира метафората на пътя като свързваща сред другите цивилизации, слага въпроса до каква степен те въобще могат да бъдат съвместими, разкрива радикално противоположните разбирания за съществени човешки категории като триумф, облага, цел на съществуването, социална подчиненост, модерност и шаблонност. Но над всички исторически събития, маркирани в спектакъла – протести в Япония, съд над литературното произведение на Бодлер „ Цветя на злото “, акостирането на американските кораби, нарушили вековната изолираност на Япония, превръщането на френското селячество в индустриален капиталистически пласт – господства непроменяемо нещо, което покорява и източната, и западната цивилизации: необяснимата хубост.
Ръкописът на Георги Миятев
Спектакълът е част от стратегия „ Наследство” на Пловдив – Европейска столица на културата. Той е следващият стадий от плана „ Пътуващият човек” след забележителното зрелище „ Одисей”.
„ Коприна” е продължението на пътя на индивида в света. Творческия развой по основаването на спектакъла дава опция на театъра да продължи тематичните, метафизичен и естетически търсения, довели до основаването на творбата „ Одисей “.
Драматичният спектакъл ще показа на публиката в границите на годишнината и ръкописа на Георги Миятев, незабравим повествовател на някои от най-ранните истории, свързани със основаването на първата професионална натрупа в България.
Спектакълът е по едноименния разказ на Алесандро Барико, а драматизацията е на Александър Секулов. Режисьор е Диана Добрева. Костюмите са дело на Марина Райчинова, сценография – Мира Каланова, музика – Петя Диманова, саунд дизайн – Явор Карагитлиев, видео дизайн – Петко Танчев.
Ролите извършват Ивана Папазова, Маргита Гошева, Елена Кабасакалова, Патриция Пъндева, Мария Сотирова, Ирина Митева, Климентина Фърцова, Боряна Маноилова, Боряна Братоева, Радина Думанян, Симеон Алексиев, Троян Гогов, Константин Еленков, Тодор Дърлянов, Алексей Кожухаров, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Ивайло Христов, Стоян Сърданов.
" Коприна " - една от дълго чаканите министър председатели на театъра
В „ Коприна “ по световноизвестния разказ на Алесандро Барико търсещият човек доближава до хубостта през единствения прочут път – саможертвата в любовта. Главният воин на описа излиза от дребното пространство на търговията, прекосява целия свят, с цел да остане безгласен пред хубостта – единственото средство на цивилизациите, с което е допустимо да прекосят времето. В империята на хубостта индивидът открива същинските размери на личния си дух, осъзнава цената на обичта и смирението. Великата хубост на любовта като последна точка и цел на човешкото пътешестване през живота е тематиката на този театър. „ Коприна “ е метафора на човешкото безпокойствие.
Драмата чества достоен празник
Платоничната любовна история сред френския търговец на копринени буби Ерве и безименно момиче, живеещо в японско притежание, разпростира метафората на пътя като свързваща сред другите цивилизации, слага въпроса до каква степен те въобще могат да бъдат съвместими, разкрива радикално противоположните разбирания за съществени човешки категории като триумф, облага, цел на съществуването, социална подчиненост, модерност и шаблонност. Но над всички исторически събития, маркирани в спектакъла – протести в Япония, съд над литературното произведение на Бодлер „ Цветя на злото “, акостирането на американските кораби, нарушили вековната изолираност на Япония, превръщането на френското селячество в индустриален капиталистически пласт – господства непроменяемо нещо, което покорява и източната, и западната цивилизации: необяснимата хубост.
Ръкописът на Георги Миятев
Спектакълът е част от стратегия „ Наследство” на Пловдив – Европейска столица на културата. Той е следващият стадий от плана „ Пътуващият човек” след забележителното зрелище „ Одисей”.
„ Коприна” е продължението на пътя на индивида в света. Творческия развой по основаването на спектакъла дава опция на театъра да продължи тематичните, метафизичен и естетически търсения, довели до основаването на творбата „ Одисей “.
Драматичният спектакъл ще показа на публиката в границите на годишнината и ръкописа на Георги Миятев, незабравим повествовател на някои от най-ранните истории, свързани със основаването на първата професионална натрупа в България.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ