Нова присъда за д-р Димитров: Съдът реши - виновен
Пловдивският апелативен съд анулира присъдата в частта, в която подсъдимият доктор Иван Димитров беше приет за почтен по обвиняването за ликвидиране на Жоро Джевизов - Плъха, осъществено на 2-ри март 2018 година, при превишаване рамките на неизбежната защита. Магистратите постановиха нова присъда, с която признават подсъдимия за отговорен по повдигнатото обвиняване и го осъдиха на две години и шест месеца отнемане от независимост.
В останалата част, в която Димитров е приет за отговорен в държането на огнестрелното оръжие и муниции, без да има за това съответно позволение, за което е наказан на две години отнемане от независимост, присъдата е доказана.
На доктор Иван Димитров е несъмнено едно общо най-тежко наказване от две години и шест месеца отнемане от независимост, осъществяването на което е отсрочено /условно/ с изпитателен период от четири години.
След прочитането на присъдата, апелативните съдии изложиха в обобщение претекстовете си към нея, които в период ще бъдат направени по планувания в закона ред. В залата те показаха следното:
Делото се гледа наново от Пловдивския апелативен съд. Първият път Окръжният съд е приел, че подсъдимият държал огнестрелно оръжие и муниции, без да има за това позволение и го е осъдил на две години отнемане от независимост, условно с изпитателен период от три години. По отношение на обвиняването за ликвидиране, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита, подсъдимият е приет за почтен и оневинен. Прието е съществуването на неизбежна защита. Производството тогава е извършено по реда на съкратеното правосъдно разследване.
Тази присъда е анулирана от Пловдивския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от различен състав, заради позволени основни процесуални нарушавания.
Сега, при повторното разглеждане, делото е протекло по общия ред. Окръжният съд още веднъж е приел, че подсъдимият е осъществил състава на закононарушението, обвързвано с държането на огнестрелното оръжие и муниции, без да има за това съответно позволение, за което е наказан на две години отнемане от независимост, условно с тригодишен изпитателен период. Димитров е оневинен по обвиняването за убийството, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита. Отново е изработен извод, че той е работил при неизбежна защита.
На процедура е произнесена идентична присъда, каквато е постановена от първия състав на Окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, с присъдата си през днешния ден, приема че подсъдимият е осъществил от справедлива и субективна страна съставомерните признаци и на закононарушението, а точно, че на 2 март 2018 година в гр. Пловдив, съзнателно е умъртвил Жоро Плъха, като убийството е осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита.
Това е по този начин, тъй като:
Обвинителният акт обрисува рамката, в която се движи производството в правосъдната фаза на наказателния развой. Фактите, посочени в него, са потвърдени по безапелационен и неоспорим метод по време на извършеното правосъдно разследване, както от първоинстанционния съд, по този начин и от сегашния правосъден състав.
Установено е директно и нелегално нахлуване от страна на Джевизов. Със своето държание той е предизвикал Димитров.
Основателен е доводът в митинга, че ножът е хвърлен против доктора от разстояние, а не е употребен в непосредствена непосредственост сред двамата. За да отблъсне нападението, Димитров си е послужил с огнестрелно оръжие, годно да провокира гибел.
Произведен е един изстрел във въздуха и два в тялото на потърпевшия. Доказано е, че съдбовният трети изстрел е ориентиран отблизо разстояние към лявата половина на гръдния панер на потърпевшия т.е. към сърцето, заради което резултатът бил изцяло предвидим.
Поради това съдът приема за състоятелен доводът, че Димитров освен е съзнавал общественоопасния темперамент на дейностите си и е предвиждал последствията, само че е желал тяхното настъпване.
Този извод се поддържа и от събитието, че доктор Димитров авансово се е въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да аргументи гибел. След свадата и преди да бъде намерено тялото на Жоро Джевизов, изхвърлил револвера надалеч от жилището си. Извикал е собствен прочут, с който са търсили потърпевшия. Опитал се е да прикрие осъщественото, като помолил очевидец по делото да изтрие записите от охранителните камери.
Въз основа на всички тези изрично потвърдени обстоятелства, Пловдивският апелативен съд приема, че Димитров е превишил рамките на неизбежната защита при своята отбрана против непосредственото нахлуване от страна на Жоро Плъха.
Основателно е изказванието на прокуратурата, че в тази ситуация е налице очевидно противоречие на отбраната с характера и заплахата на нападението. Това е по този начин, заради явно по-ниската степен на активност и мощ на нападението, съпоставено с подхванатите от доктора дейности. Категоричен е изводът, че Димитров е могъл да се отбрани, без да се постанова да предизвиква гибелта на Джевизов.
Наказанието за това закононарушение, в размер на две години и шест месеца отнемане от независимост, съдът дефинира при съществуване на балансиращи отговорността условия т.е. към междинния, очакван в закона размер. От една страна, като смекчаващи, са регистрирани, чистото правосъдно минало на Димитров, трудовата му ангажираност, положителните характеристични данни. Като отегчаващи - времето, мястото и ситуацията на закононарушението в това число стрелбата с нелегално притежаван револвер, опитите да се заличат следите от закононарушението и лансираната пред проверяващите първична версия, че изстрелите са създадени от трето лице.
Апелативните съдии категорично подчертаха, че прокуратурата в митинга е поискала условно наказване, при смекчаващи отговорността условия. В случая наказването е несъмнено в междинния размер, очакван в закона, въз основа жалбата на околните на Жоро Джевизов, които са поискали то да бъде несъмнено при съществуване на отегчаващи отговорността условия.
За противозаконното владение на огнестрелно оръжие и муниции, наказването е несъмнено в минимално планувания размер. По отношение на него няма митинг.
Магистратите направиха следното обяснение, с оглед съпоставката на наказванията за двете закононарушения.
За ликвидиране при превишаване рамките на неизбежната защита е планувано наказване до 5 години отнемане от независимост.
За държането на огнестрелно оръжие и муниции плануванаъа глоба е от 2 до 8 години, т. е. законодателят е решил, че това действие е по-тежко и съдът ползва закона подобен какъвто е.
Съгласно условията на наказателния кодекс, е несъмнено едно общо най-тежко наказване в размер на две години и шест месеца отнемане от независимост.
С оглед всички посочени нагоре смекчаващи отговорността условия и поради на това, че до момента подсъдимият не е осъждан на отнемане от независимост за закононарушения от общ темперамент, съдът приема, че задачите на наказването могат да се реализиран и без то да бъде изтърпяно дейно. Поради това и неговото осъществяване е отсрочено с изпитателен период от четири години.
Присъдата предстои на обжалване или митинг в 15 дневен период от през днешния ден пред Върховния касационен съд.
В останалата част, в която Димитров е приет за отговорен в държането на огнестрелното оръжие и муниции, без да има за това съответно позволение, за което е наказан на две години отнемане от независимост, присъдата е доказана.
На доктор Иван Димитров е несъмнено едно общо най-тежко наказване от две години и шест месеца отнемане от независимост, осъществяването на което е отсрочено /условно/ с изпитателен период от четири години.
След прочитането на присъдата, апелативните съдии изложиха в обобщение претекстовете си към нея, които в период ще бъдат направени по планувания в закона ред. В залата те показаха следното:
Делото се гледа наново от Пловдивския апелативен съд. Първият път Окръжният съд е приел, че подсъдимият държал огнестрелно оръжие и муниции, без да има за това позволение и го е осъдил на две години отнемане от независимост, условно с изпитателен период от три години. По отношение на обвиняването за ликвидиране, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита, подсъдимият е приет за почтен и оневинен. Прието е съществуването на неизбежна защита. Производството тогава е извършено по реда на съкратеното правосъдно разследване.
Тази присъда е анулирана от Пловдивския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане от различен състав, заради позволени основни процесуални нарушавания.
Сега, при повторното разглеждане, делото е протекло по общия ред. Окръжният съд още веднъж е приел, че подсъдимият е осъществил състава на закононарушението, обвързвано с държането на огнестрелното оръжие и муниции, без да има за това съответно позволение, за което е наказан на две години отнемане от независимост, условно с тригодишен изпитателен период. Димитров е оневинен по обвиняването за убийството, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита. Отново е изработен извод, че той е работил при неизбежна защита.
На процедура е произнесена идентична присъда, каквато е постановена от първия състав на Окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, с присъдата си през днешния ден, приема че подсъдимият е осъществил от справедлива и субективна страна съставомерните признаци и на закононарушението, а точно, че на 2 март 2018 година в гр. Пловдив, съзнателно е умъртвил Жоро Плъха, като убийството е осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита.
Това е по този начин, тъй като:
Обвинителният акт обрисува рамката, в която се движи производството в правосъдната фаза на наказателния развой. Фактите, посочени в него, са потвърдени по безапелационен и неоспорим метод по време на извършеното правосъдно разследване, както от първоинстанционния съд, по този начин и от сегашния правосъден състав.
Установено е директно и нелегално нахлуване от страна на Джевизов. Със своето държание той е предизвикал Димитров.
Основателен е доводът в митинга, че ножът е хвърлен против доктора от разстояние, а не е употребен в непосредствена непосредственост сред двамата. За да отблъсне нападението, Димитров си е послужил с огнестрелно оръжие, годно да провокира гибел.
Произведен е един изстрел във въздуха и два в тялото на потърпевшия. Доказано е, че съдбовният трети изстрел е ориентиран отблизо разстояние към лявата половина на гръдния панер на потърпевшия т.е. към сърцето, заради което резултатът бил изцяло предвидим.
Поради това съдът приема за състоятелен доводът, че Димитров освен е съзнавал общественоопасния темперамент на дейностите си и е предвиждал последствията, само че е желал тяхното настъпване.
Този извод се поддържа и от събитието, че доктор Димитров авансово се е въоръжил с огнестрелно оръжие, годно да аргументи гибел. След свадата и преди да бъде намерено тялото на Жоро Джевизов, изхвърлил револвера надалеч от жилището си. Извикал е собствен прочут, с който са търсили потърпевшия. Опитал се е да прикрие осъщественото, като помолил очевидец по делото да изтрие записите от охранителните камери.
Въз основа на всички тези изрично потвърдени обстоятелства, Пловдивският апелативен съд приема, че Димитров е превишил рамките на неизбежната защита при своята отбрана против непосредственото нахлуване от страна на Жоро Плъха.
Основателно е изказванието на прокуратурата, че в тази ситуация е налице очевидно противоречие на отбраната с характера и заплахата на нападението. Това е по този начин, заради явно по-ниската степен на активност и мощ на нападението, съпоставено с подхванатите от доктора дейности. Категоричен е изводът, че Димитров е могъл да се отбрани, без да се постанова да предизвиква гибелта на Джевизов.
Наказанието за това закононарушение, в размер на две години и шест месеца отнемане от независимост, съдът дефинира при съществуване на балансиращи отговорността условия т.е. към междинния, очакван в закона размер. От една страна, като смекчаващи, са регистрирани, чистото правосъдно минало на Димитров, трудовата му ангажираност, положителните характеристични данни. Като отегчаващи - времето, мястото и ситуацията на закононарушението в това число стрелбата с нелегално притежаван револвер, опитите да се заличат следите от закононарушението и лансираната пред проверяващите първична версия, че изстрелите са създадени от трето лице.
Апелативните съдии категорично подчертаха, че прокуратурата в митинга е поискала условно наказване, при смекчаващи отговорността условия. В случая наказването е несъмнено в междинния размер, очакван в закона, въз основа жалбата на околните на Жоро Джевизов, които са поискали то да бъде несъмнено при съществуване на отегчаващи отговорността условия.
За противозаконното владение на огнестрелно оръжие и муниции, наказването е несъмнено в минимално планувания размер. По отношение на него няма митинг.
Магистратите направиха следното обяснение, с оглед съпоставката на наказванията за двете закононарушения.
За ликвидиране при превишаване рамките на неизбежната защита е планувано наказване до 5 години отнемане от независимост.
За държането на огнестрелно оръжие и муниции плануванаъа глоба е от 2 до 8 години, т. е. законодателят е решил, че това действие е по-тежко и съдът ползва закона подобен какъвто е.
Съгласно условията на наказателния кодекс, е несъмнено едно общо най-тежко наказване в размер на две години и шест месеца отнемане от независимост.
С оглед всички посочени нагоре смекчаващи отговорността условия и поради на това, че до момента подсъдимият не е осъждан на отнемане от независимост за закононарушения от общ темперамент, съдът приема, че задачите на наказването могат да се реализиран и без то да бъде изтърпяно дейно. Поради това и неговото осъществяване е отсрочено с изпитателен период от четири години.
Присъдата предстои на обжалване или митинг в 15 дневен период от през днешния ден пред Върховния касационен съд.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ