Дрогиран холандец с кока за 130 бона в ареста
Пловдивският апелативен съд остави в ареста нидерландския жител К. Х., задържан при опит да придвижи два типа опиати през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “.
На 1.08.2023 година той се опитал да влезе от България в Турция с лекия си автомобил „ Сеат “ и да продължи за Грузия.
На служителите на реда направило усещане несъответстващото му държание и го тествали с „ мил чек “, който посочил, че кара след използването на кокаин.
При претърсването на леката му кола, в тайник на вратите, служителите на реда намерили и иззели 530 грама кокаин за 100 700 лв. и 6 кг хашиш за 30 000 лв..
На К. Х. са повдигнати две обвинявания – за опит за контрабанда на наркотични субстанции през граница и за ръководство на моторно транспортно средство след приложимост на опиати.
Апелативен съд – Пловдив реши, че определението на Хасковския областен съд, с което е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража “ на К. Х. е вярно и обосновано, а жалбата на обвинения е неоснователна.
В поддръжка на този извод са събраните гласни, писмени и материални доказателства.
Касае се за умишлени закононарушения, за които се планува наказване отнемане от независимост, а първото е тежко и по смисъла на закона и се санкционира с отнемане от независимост от 10 до 15 години и санкция от 100 000 до 200 000 лв..
Като се вземат поради събитията, при които е осъществена вменената предприемчивост, нейният предмет, като тип, количество, разфасовки, стойност, броят на закононарушенията, правосъдният състав от Апелативен съд – Пловдив намира, че съществува действителна заплаха обвиненият К. Х. да извърши закононарушение.
Налице е и такава да се укрие, защото същият е непознат жител и няма каквато и да е връзка с България. Доводите на отбраната за непрекъснат адрес, чисто правосъдно минало, млада възраст на К. Х. не водят до опровержение на горните заключения.
С оглед етапа, на която се намира следствието, степента на социална заплаха на действието и на дееца, съдът намира, че най-подходящата мярка за неотклонение в тази ситуация е „ задържане под стража “, защото задачата на ограниченията за неотклонение е да се попречи на обвинения да се укрие, да извърши закононарушение или да осуети привеждането в осъществяване на влезнала в действие присъда.
Определението на Апелативния съд е дефинитивно.
На 1.08.2023 година той се опитал да влезе от България в Турция с лекия си автомобил „ Сеат “ и да продължи за Грузия.
На служителите на реда направило усещане несъответстващото му държание и го тествали с „ мил чек “, който посочил, че кара след използването на кокаин.
При претърсването на леката му кола, в тайник на вратите, служителите на реда намерили и иззели 530 грама кокаин за 100 700 лв. и 6 кг хашиш за 30 000 лв..
На К. Х. са повдигнати две обвинявания – за опит за контрабанда на наркотични субстанции през граница и за ръководство на моторно транспортно средство след приложимост на опиати.
Апелативен съд – Пловдив реши, че определението на Хасковския областен съд, с което е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража “ на К. Х. е вярно и обосновано, а жалбата на обвинения е неоснователна.
В поддръжка на този извод са събраните гласни, писмени и материални доказателства.
Касае се за умишлени закононарушения, за които се планува наказване отнемане от независимост, а първото е тежко и по смисъла на закона и се санкционира с отнемане от независимост от 10 до 15 години и санкция от 100 000 до 200 000 лв..
Като се вземат поради събитията, при които е осъществена вменената предприемчивост, нейният предмет, като тип, количество, разфасовки, стойност, броят на закононарушенията, правосъдният състав от Апелативен съд – Пловдив намира, че съществува действителна заплаха обвиненият К. Х. да извърши закононарушение.
Налице е и такава да се укрие, защото същият е непознат жител и няма каквато и да е връзка с България. Доводите на отбраната за непрекъснат адрес, чисто правосъдно минало, млада възраст на К. Х. не водят до опровержение на горните заключения.
С оглед етапа, на която се намира следствието, степента на социална заплаха на действието и на дееца, съдът намира, че най-подходящата мярка за неотклонение в тази ситуация е „ задържане под стража “, защото задачата на ограниченията за неотклонение е да се попречи на обвинения да се укрие, да извърши закононарушение или да осуети привеждането в осъществяване на влезнала в действие присъда.
Определението на Апелативния съд е дефинитивно.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ