Асен Димитров - Феликс състави уникалния поетичен сборник, за да

Асен Димитров - Феликс сформира неповторимия лиричен алманах, с цел да е жива паметта за духовния град



Поетът и публицистът Асен Димитров - Феликс сътвори след дълголетен труд нещо изумително за паметта на Пловдив - поетичния алманах „ Пловдивски рецитал”.

" Тъй като не можах да построя чешма за поколенията, взех решение да събера стихове от поетите, живели и творили под тепетата, с цел да не бъдат забравени, да се знаят от хората, които ще дойдат след нас ", споделя Феликс.

Целта на този алманах е да запази най-хубавите мостри на класическия стих, писан в Пловдив от модерни създатели, и да улесни предаването им на идващите генерации. Той съдържа 43 стихотворения от 36 създатели, някои от които са обитавали за малко в многоликия град под тепетата, само че под въздействие на неговата атмосфера са написали затрогващи стихове.

Най-възрастният създател, показан в сборника, и до момента живее в нашия град, други, по-късно родени, отлетяха към отвъдното. Ала стиховете им, намерили място в това антологично издание, търсени и подбирани от съставителя в продължение на двадесет години, не би трябвало да потънат в общия информативен поток, който в наши дни става все по-пълноводен. Те са прелестна изява на българския език, а както споделя Феликс, „ при също по този начин хубави преводи могат да украсят и други езици и литератури”.

„ Пловдивски рецитал” на първо време се появи в електронното списание „ Литературен свят” през 2013 година, само че в недовършен вид и с ангажимента, че е отворен за нови създатели и произведения. Сега електронната книга, оповестена в многоезичния уебсайт за пловдивска литература PlovdivLit, е допълнена и придобила окончателния си вид, с цел да не се наруши изискването „ от модерни автори”.

" Сборникът сподели, че последните шест десетилетия са ползотворни за класическата лирика, писана в нашия вселенски град. Той има заряда да се трансформира в една от обичаните книги за всички, които обичат красивите върхове на римуваното слово ", споделя Феликс. Тук предлагаме някои от творбите на създатели, включени в „ рецитала”, а целия алманах можете да прочетете в



АЛЕКСАНДЪР БАНДЕРОВ

(1933 - 2007)

***

Беше сън и в съня бях без глас, без лице.
Бях неистинен, бях две разтворени длани.
Две открити за малко искреност ръце.
Две кървящи от всяка престореност рани.
Тропах дълго по доста познати порти.
Не отвориха на никое място. Мъртви ли бяха?
Ако нямах лице, имах още фантазии,
само че мълчах. Затова ли не ме разпознаха!?
Моят глас беше различен, имах друго лице,
бях най-истински - две разтревожени длани.
Две познали обич и нечестност ръце,
два юмрука, затропали по съвестта ни.
Беше сън, беше моят живот отлетял.
Беше всичко, което денят даде обещание ми.
Беше детството, първият сняг навалял.
Беше първият сън от гибелта на татко ми.

1978

ЦВЕТАНА СЕСТРИМСКА

(1935 - 2010)

НАСТРОЕНИЕ

Есен…
Гроздов сок лепне по устните.
Шепнат окапали листи.
Над прозореца клонка се спуска,
а на жиците дъжд е висящ.
Есен…
Ливада от вятър косена.
Слънце нищожно на прага изстинал.
Простички думи, останали в мене.
Думи отминали.
Есен…
Расне хорото на птиците.
Гасне небето стъмено.
Тихи облаци плуват в очите ми.
Нещо е станало с мене.
Есен…
Късна ли, ранна ли?
Вглеждам се в себе си - мисля за мама.
Топъл шал съм си захванала.
Иначе нищо, не, нищо ми няма!

1989

ИВАН НИКОЛОВ

(1937 - 1991)

СРЕДНОЩНО ДИШАНЕ

Нищо друго не желая, за нищо не запитвам -
чувам твоето дишане признателен и тих…
И от него идва неравния темп
на този изречен в дрямка стих.

Спиш прочувствено нежна под товар от съдбовни
безразсъдства, събития и вести
върху топлата пепел на две международни
и на още двеста по-малки войни.

Но в този момент всички гърмежи и произшествия
ще бъдат отсрочени за по-дълъг период.
Генералите поставят домашни пантофи
и техния взор не е толкоз непоколебим.

И под гъстата мрежа от дълги и къси
радиосигнали
аз мълча учуден:
имам възприятието, че възпираш с дъха си
всички ракети, прицелени в мен.

И от полюс до полюс, над вода и суша
към този момент никой не помни какво е война:
три милиарда човечество слуша
среднощното дишане на една жена.

1977

ГЕОРГИ РАЙЧЕВСКИ

(1939 - 2017)

ПРЕДПРОЛЕТ

Минзухарено време - зъзне
пламък нерешителен върху сняг посивял.
Изтънява под мене хлъзгав
път, кръстосан от бързей бял.

И тъмнее в краката ми мощен
дънер, легнал от бряг до бряг.
Приютено под ланшни билки,
бърза клонче - пролетен знак.

А на завет, до стръмен пролез,
съска въглен под капки дъжд.
Тук са спирали геолози;
и вероятно - жена и мъж.

И огледана в бистри пръски,
над искрящобяла вода,
доверчиво - измежду мечи стъпки -
чезне женска в мъжка диря.

1970

НИКОЛАЙ ЗАЯКОВ

(1940 - 2012)

ВЪЗДИШКА

Салкъмите бавно гаснат,
изстива тъмният зид.
Сред неподвижни меки шубраци
се носи аромат на нектар.

На пръсти любовта си ляга
до друга някоя обич.
Звездите нежно се облягат
на мъничкото ни кълбо.

Навярно покривът на здрача
ще се пропука внезапно.
Навярно облакът не плаче,
а просто създава дъжд.

И някак ирационално
душата се снабдява с плът.
Въздишката ти духа залеза
и потегля в сетния си път.

2007 година

НИКОЛАЙ ГЮЛЕВ

(1942 - 2017)

ЛЯТНА ЕСЕН

И мене ме обгаря до болежка знойно лято,
само че есента намира междина към душата.
Тя стихва, изтощена от пристрастеностите си летни,
опадат гнили листи - нещата мимолетни.
Около мен е безшумно и някак си пространно,
и вятърът ми свири с невидима валдхорна
мелодията чиста на мъдрата природа.
Не диря към този момент смисъл, не очаквам и полза,
и злобата безсилна в нозете ми се кротва,
а Любовта във мене още веднъж спуска котва.
Любов към всяко клонче, към всяка живинка.
И усещам - към този момент мога на глас да изрека,
въпреки да ви се коства напълно необикновено:

дървото е зелено, само че аз го виждам златно!

1999

ДОБРОМИР ТОНЕВ

(1955 - 2001)

***

Ако решиш да ме извадиш отново от нищото
посредством нежната алхимия на две тела
преплетени,
върни ме, Господи, в тринадесетгодишното
изтънчено тяло, захвърли ме измежду конете.

Живота желая да чувствам,
потните му хълбоци,
а пяната по бърните му да роди богиня;
и щом ме видиш по стомах
на женствените хълмове,
помагай ми мъчителното юношество
да мина.

Не ме оставяй дълго подземен,
не ме обезличавай в книги по ботаника;
учи ме да разгадавам клиновидното писмо
на ятото,
щом лятото затвори и последната си
страница.

А най-последният от щъркелите -
като на разкриване -
с алената си ножица да среже
мойта нишка…
И аз да потегли на следващото си обединение.

Ако решиш да ме извадиш отново от нищото.

1984

ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА

(1975)

МОЕТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Аз не помня дали съм сънувала

тази картина…
Сред уюта на своята стая

с прозорец квадратен
усещах по какъв начин доближава

следващата зима
и от мраз е настръхнала,

към момента топла, земята.

Като мрачен чадър се надвеси

небето ревностно
над изящния връх на отсрещната

тънка топола -
чувах вятър в листата <210>

фино да съска и вие,
виждах по какъв начин се огъва снагата <210>

стройна и гола…

После гневно сви към съседската

остаряла череша
тази сляпа буря,

прекършвайки нейните клони.
Връхлетя под стрехите

и праните бебешки дрешки
разпиля и понесе

като пухчета от балкона.

„ Ето на, си помислих,

от моя прозорец квадратен
до хвърчащите дрешки на открито

нямам време да стигна -
ще ги пръсне в този момент по земята

свирепият вятър,
ще ги валя в прахта

и Бог знае къде ще ги вдигне!”

Ала той ги пое, полюля и…

гневът му утихна.
И вместо снежинки,

пеленки заваляха надолу,
като че ли белите божии ангели

там закръжиха -
под изящния връх на отсрещната

тънка топола…

2005