Пловдивчанинът Васил Тосев се прочу като единствения въртящ се дервиш

Пловдивчанинът Васил Тосев се прочу като единствения въртящ се дервиш по нашите земи. Познат е също като учител по йога и предан суфист. Но по-важното е, че желае да разкрие една антична загадка, а тя е за общото сред митичния артист Орфей и суфите, както се назовават почитателите на суфизма.



Орфей основава обучение, което проповядва, че хората имат божествена същина и като такива имат право на пряк контакт със своя основател. И точно музиката ги свързва вибрационно непосредствено с божествената действителност.

Суфите, които са почитателите на персийския мъдрец и публицист Мевляна̀ Джалал пъкъл Дин Мухаммад Румѝ, пък имат вяра, че Бог може да бъде претърпян непосредствено посредством молитва, медитация, ария и танц. Техният нравствен път натъртва на любовта към Бог и духовното рационализиране. 



Сега излиза наяве за какво при започване на операта „ Орфей и Евридика “ на сцената на Античния спектакъл се появява въртящ се дервиш. Васил Тосев стартира своя тайнствен танц върху една от платформите на античната сцена, тъкмо под колонадата. С леко наклонена глава надясно, той наподобява на въртяща се статуя. Звучат първите акомпанименти от музиката на Кристоф Глук, а до момента в който се върти, ръцете му са отворени: дясната му ръка е ориентирана към небето и Бог, а лявата е обърната към земята.

Танц или магия? Публиката затаява мирис и като че ли се потапя във безконечния житейски кръговрат на живота. Въртящият се дервиш като че ли енергийно проправя пътя на Орфей към отвъдния свят. „ За да му е по-лесно там, в света на мъртвите - споделя с усмивка Тосев. И добавя: - Целта на дервишкия танц ​сема е да спрат мислите в главата, тъй като те ни дърпат нанякъде, разсейват ни от главното. Докато тече танцът, 

въртящият се човек не съществува, не чува и не вижда нищо. 

Поради тази причина не му се завива и свят. Стига се до положение, при което душата като че ли е отвън тялото. 



В меката на дервишите - Коня, Турция

Мислите изразходват голямо количество сила - към 90%. Ако създадем пауза сред мислите за 1 секунда, представете си по какъв начин при вас идва 9 пъти повече сила от тази, с която разполагате сега. Това е нещо голямо. Това е задачата на дервишкото въртене, както и на йога техниките. Основателят на йога е споделил: „ Паузата сред мислите е йога “. 



Йога е гибел на желанията, илюзиите, пристрастеностите, на всичко това, което си мислим, че сме. Нашата същинска същина е божествената същина. Човекът я е изгубил, тъй като се е затлачил с информация. Йогата оказва помощ първо да се разреди мисленето, а след това и те да се пресечен. Това е задачата на учението. Оттам нататък тялото навлиза в своето естествено положение на битие, т.е. мозъкът се включва, дава съответен отговор и притихва. И човек разполага с доста, доста сила. А човек, който има сила, може да прави всичко. Когато няма сила, колкото и положителни хрумвания да има, той не може да ги реализира “, изяснява пред „ Марица “ дервишът.



В студиото му по йога в Пловдив

Всичко обаче е друго първоначално - най-малко за Васил

Той е роден в Пловдив, приключва техникума за оператори на металорежещи машини „ Антон Иванов “. Няколко години работи като шлосер, по-късно близо 12 години ръководи оръжеен магазин. 



С шейх Надир Деде в Караман на Сена

Получава обаче съществени здравословни проблеми, тъй като качва внезапно килограмите. Тежи 110 кг, сърцето му непрекъснато излиза отвън темп, подвига високо кръвно, постоянно припада. Здравето му зависи от шепа хапчета, които пие всеки ден. „ Стигнах до припадъци, тялото ми не работеше обикновено. И всичко това, тъй като следвах препоръките на лекарите. Те ми сменяха хапчетата с втори, тр​ет​и, четвърти. Започнах с диетите, само че когато ги спирах, още веднъж качвах килограми. “ Васил обаче претърпява своята трансформация - за нея му повлиява създателят на йога в България Венцислав Евтимов.



„ Пътят ми се промени - с извършения, пречистване на тялото, дишане и правилото човек да не се отчайва. “ По-късно приема посвещение в укривам йога от преподавателя Шибенду Лахири, правнук на „ бащата “ на този тип йога система - Лахири Махасайя.  После „ среща “ суфизма. „ Преди години в Пловдив имаше дни на културата ​на Турция. Дервишка група изнасяше зрелище. Бяха пристигнали 8 мъже, назоваха ги семазени - с техния шейх и нравствен лидер. Докато ги гледах, усетих, че би трябвало да танцувам като тях. Казах на шейха, че желая да ги вървя след. Той ми даде два листа с указания, настрана потърсих книгите на великия Руми. Прочетох ги на един мирис и в мен се разсъни някаква особена сила. Започнах да се въртя като дервиш “, споделя пловдивчанинът.



Със своя гуру Шибенду Лахири

След това попада в най-важния център на суфите - турския град Коня, където от 700 години обитават танцуващите от ордена Мевлеви. Той е вписан под номер 301 в листата на отдадените или почитателите на Руми, наименуван още Мевляна. В Коня Тосев получава дервишкото име Вели, което значи " светец ". Днес може да се върти назад на часовниковата стрелка в продължение на близо 4 - 5 часа и на процедура, е единственият дервиш у нас.



Със 108-годишния Свами Две Мурти 

Чисти мисли, положителни каузи и обич към света

Така Тосев елементарно разказва формулата, по която живее. Убеден е, че „ всеки може да промени себе си, стига да има задоволително дисциплинираност, неизменност и самообладание ". Съветва хората да не се насилват, твърди, че волята е нещо нездравословно. „ В йога се приказва за ненасилие, само че освен против другите, а и против себе си. Ако имаш разбирането, че това, което правиш, е вярно, тогава няма и грам принуждение. Духовното е безгранично и то се случва естествено, когато тръгне тази сила в тялото. Енергията прави всичко. За мен същински набожен е оня, който събира силата си, с цел да види това, което е, а не я разпилява за това, което би могло да бъде. Не преследвай напразни фантазии, мечти, хрумвания! Именно от това страда този свят “, споделя Васил. И ни учи да живеем „ тук и в този момент “. Твърди, че това е основен фактор за благополучен и задоволен живот. „ На първо място е значимо човек да спре да желае, защото настояването, желанието е това, което те отдалечава от това „ тук и в този момент “. Желанието постоянно е проектирано някъде напред в бъдещето, а бъдещето го няма - имаме настоящия миг “, учи ни на мъдрост мъжът. Тосев следва препоръките на Руми, който споделя, че суфите имат една-единствена вяра и това е любовта към божественото. Колкото души има на земята, толкоз пътеки има към Бог. Няма висши и ни​сши хора, създания, творения. Всички са равни, включително и учителят, и ученикът. „ За всеки един пътеката стартира от самия него, а не от някой различен - Исус или Буда. Винаги когато вървим след някого, стоим в сянката му и не можем да израснем. В сянката всичко умира. Важното е да следим процесите, които стават в нас. Човек би трябвало да бъде светлина самичък за себе си. Затова на моите възпитаници им споделям: „ Информейшън чок, трансформейшън йок “. Т.е. информацията не води до промяна.



Снимка от Сарафово, Бургас, където всяко лято събира групи за ритрийт

Религията вкарва единствено илюзии в главата на хората. Няма човек, който да е претърпял промяна. Пътят е друг за всеки “, твърди Тосев. 
Среща правнучката на мистичност Руми


С Есин Челеби – правнучка на великия мистик Руми (първата вляво)

Васил Тосев има шанса да срещне самата Есин Челеби ​- тя е 22-ро потомство правнучка на великия мистик Руми. Прочутата наследница идва у нас по покана на художничка, която провежда галерия на фотоси на дервиши.  

„ Срещнахме се, поговорихме повече от час. Тя ми сподели, че иск​а да си създадем обща фотография. Извика фотографа си, ко​йто пък се оказа шеф на университет в Коня. След време пристигна проф. Нури Шимшеклер, с който се бях срещнал по време на културните празници в Пловдив. Видяхме се, помоли ме да танцувам, а аз взех решение да му покажа един манастир в България, който се намира до язовир „ Копринка “. Направен е от дърво и съставлява скромна постройка. Стояхме там няколко дни, демонстрирах му какво съм научил. Последва покана от фондация „ Мелвана “ за посещение в Коня. Поеха ми самолетните билети, настаниха ме в хотел, включиха ме в семинар. Беше забавно!

Аз пък им описах за Мевлеви (Мавлеви) хан, който се намира в архитектурния резерват Старинен Пловдив и съществува тук, на Трихълмието, от 1411 година Перлата на османската архитектура се обитава и до през днешния ден в някогашния ресторант „ Пълдин “, където пазят стаята за дервишките танци “, споделя нашият мистик.
Йогите не покоряват върховете, а ги почитат


Всяка неделя Васил Тосев събира съидейници и дружно вървят на разходка в Балкана. Не с цел да покоряват върховете му, а поради придвижването на чист въздух.

„ Йогите не изкачват върховете, те ги почитат. Върхът е там от милиони години и ние не желаеме да го покорим. Все едно мравката да се качи на гърба на слон и да каже, че го е покорила. Покоряването на върхове е трупане на едно его, блян да подчертаеш какъв брой си популярен. Азът е нещо незначително, той е упоритост, а упоритостта е лакомия. Вярвам, че любовта може да победи егоцентризма ​- това ни е най-необходимо в актуалния забързан свят “, твърди дервишът. Той самият не вижда „ вероятността “ в софтуерния прогрес и в гневното трупане на пари, обзело модерния ни свят. „ За мен това не  е напредък. Отровиха въздуха, водата и храната ​- планетата ни е унищожена. Ако продължаваме с това мислене, какво ще оставим на децата си - с изключение на една „ убита “ планета?! "



Вижда още нещо - модерната " война " в нашия свят е его против его​. " По-добре отвръщайте на такива хора с обич. Ако си мерим егото и всеки желае да е от горната страна, до каква степен ще стигнем в това избиване? Аз имам вяра, че любовта може да победи егоцентризма. Как един малък човек като Махатма Ганди е победил една мощна империя като Англия? Със силата на ненасилието ", поучава Тосев.
Въртейки се, лекуваме тялото


Тази фотография е от будисткия манастир 

„ Аз самият съм православен християнин “, споделя Васил Тосев в отговор на моя въпрос би трябвало ли да приемеш исляма, с цел да станеш дервиш.  След това ми изяснява, че съгласно Руми - техния нравствен преподавател, суфите имат една-единствена вяра и това е любовта.

„ Руми призовавал хората: „ Ела, ела, който и да си - мохамеданин, християнин, евреин, даже да си богохулник и на огъня да се кланяш, даже да си пристъпил своите клетви стотици пъти, отново ела подобен, какъвто си “. Затова духовният водач в Коня написа писмо на Руми и го пита по какъв начин може да кани християни, евреи, езичници, огнепоклонници, нарушители. „ Какъв образец си ти за мюсюлманите, учителю? “, възмущава се духовният водач. А Руми обръща листа и написа: „ И ти ела “, споделя историята Тосев. 

Питам го кой е най-същественият въпрос в живота, чи​йто отговор продължаваме да търсим​. „ Ние, суфите, не търсим подготвен отговор. Готовият отговор, който можем да получим, не ни трансформира и не всеки път ни оказва помощ. Правилният отговор, в случай че сами го намерим, може да променим живота ​ни, ДНК-то ​ни даже, да се отървем от заболяванията.  Има случаи на хора, които са станали дервиши, тъй като са се излекували,  въртейки се. И това също е обяснимо. Всичко във вселената се върти и пулсира - като почнеш от атома и стигнеш до планетите “, споделя нашият дервиш. 
Ритуалът на дервишите Всяка дреха се целува, преди да се облече


Танцувайки, дервишите изпадат в положение на транс. Те са облечени в бели плебеи, с необятни поли и черни наметала. На главите си имат червени шапки. Когато се завъртят и създадат първите три кръга, те захвърлят черните наметала, което символизира освобождение от земните им грижи.

„ Ритуалът е непоколебим. Преди да се облече, всяка дреха се целува ​- разкрива тънкостите на танца Васил Тосев. -  Това важи и за обувките. Черната дреха е саванът. Бялата дреха символизира чистото схващане. Шапката, която назоваваме сике, съставлява надгробния камък. Затова, когато почине дервиш, надгробният камък върху гроба му съставлява шапка. 

Преди да стартира въртенето, лявата ръка се поставя на дясното рамо, а дясната ​-на лявото. Символът на това нещо е, че човек и Бог са едно. По време на танца дясната ръка е нагоре, лявата - надолу. Смисълът е, че с дясната ръка взимаме сила от божественото, а с лявата я пускаме назад. Ние сме единствено един проводник. И помним, че нашата същинска същина е божествената същина “, изяснява мистичното обучение Тосев.