Да се върнеш от ръба: Пловдивчанин за борбата си със зависимостта
Пловдивчанинът Иван (името е променено) е измежду малцината, съумели да излязат от клопката на дългогодишна полизависимост. Загубил близки, работа и години от живота си, той намира път към възобновяване и сили да потърси помощ.
Прочетете още
Иван стартира да използва алкохол на 16-годишна възраст. Към зависимостта го тласка възприятието за неуспех, защото не съумява да сбъдне фантазията си да се осъществя като пианист. Започва да пие всекидневно по 400 мл водка, от време на време и повече. В продължение на към 25 години зависимостта оказва унищожителен резултат върху персоналния му живот, здравето и кариерата. След сполучлив интервал в Англия, кариерните благоприятни условия се провалят и той се връща в България, където попада в поредност от тежки тествания: загуба на другари, професионален спад, и остро самосъжаление. Заради алкохора се разболява от няколко смъртоносни заболявания. Първата и най-сериозна е цирозата. Следват язва на дванадесетопръстника и диабет, който постанова инсулинолечение. Претърпява няколко доста съществени интервенции. В един сериозен миг, който разказва като привидение за личното си заравяне, той взема решение да потърси помощ — първо неофициално от човек, който среща, и по-късно посредством Терапевтичен център „ Жива ”.
По време на форума „ Заедно против зависимостите, пандемията на XXI век “, който се организира в Пловдив, младият мъж описа историята си. Представяме я, без редакторска интервенция:
Добър ден. Казвам се Иван и съм полизависим. Чувствам се фаворизиран да съм измежду вас и че съм жив и мога да предам опита си.
Преди да стартира с тъжната част на моя живот, желая да ви хвърля един кокал за размисъл. Предполагам, че много от вас са чували известната мисъл на Жан-Жак Русо: Човек се ражда свободен, а на всички места е в окови. През целия си живот се пробвам да разкъсам и да унищожа тези окови. Оковите, с които обществото още от дребни ни закача. Родих се да бъда нежна птица, само че действителността ме посрещна с тежък пестник. Този удар стартира да плете маски по лицето ми единствено и единствено да оцелея. Това възбуди възприятие на яд, егоцентризъм и горделивост, които скриваха страха ми. Превърнах се в бунтовник, прекрачвах граници след граница, научих се да подлъгвам. Оковани хора елементарно се манипулират.
Казва се, че зависимостта се отключва с даден интервал, само че тя действително е развой, който стартира от ранна детска възраст. И в коя посока и кой признак ще приемем след това зависи от хората, с които човек се обкръжава - дали ще е обвързвано с хазарт, опиати, алкохол. Едно от най-важните неща, които ми лиши зависимостта, е любовта. Отблъснах хората, които най-вече обичах. Момчетата и девойките, в които бях влюбен. Казваха ми: Ти си страховит, когато не пиеш и си изтрезнял. Когато се напиеш, ставаш заплашителен и лицето ти се изкривява. Аз, като всеки уважаващ себе си пияч, отговарях: Говорите нелепости, аз не се напивам, аз съм добре. Съответно, колкото и да съм срещу изневярата, се оказва, че съм изневерявал в съвсем всичките си връзки. Което е плод на загубата ми на разсъдък – второто нещо, което зависимостта ми лиши. Отдавах се на непрекъснат ваучър. Превърнах се в водач на обезверените. В дома ми цареше безпорядък. Хората ми се присмиваха зад тила, а на мен не ми пукаше.
Илюзията ми за великолепие доближи невиждани върхове. Егоцентризмът при подвластните в действителност е много значителен фактор. Например, в случай че един човек е благополучен, тъй като си е купил 5 яйца, подвластният, купувайки си тези яйца, ще бъде най-щастливият. Същото е и в нещастието. Нещо дребно да ти се случи, да си загубиш портфейла да вземем за пример, един естествен човек ще го одобри обикновено и ще продължи напред. На подвластния това ще му донесе яд, който след това посредством други усеща ще го докара до приложимост на алкохол или опиати.
Едно от най-грандиозните неща, които зависимостта ми лиши – към 25 години от моя живот отидоха похабени в една полуда, фикс идея, битка. Употребявах големи количества алкохол. Зависимостта ми лиши и работата. Сбъдна ми се фантазията да работя в Англия. Дадена ми бе опцията за страхотна кариера, защото се оказах добър в работата си. Колегите и шефовете ме обичаха и ми се доверяваха. Но зависимостта ме надхитри, като внесе боязън във вземането на някои решения и по този начин се върнах назад в България. Където не ми остана нищо друго, с изключение на самосъжалението.
Разбира се, няма по какъв начин да не кажа, че зависимостта ми лиши морала. Правих секс нахално, без виновност. Станах „ кучето на крайния квартал ” и това ме радваше. Заедно с най-скъпия ми другар пеехме тази ария на Васко Кръпката, която ни въплъщаваше напълно. Приятел, който зависимостта умъртви и лиши от мен. Както и останалите ми трима най-близки другари починаха в резултат на взаимозависимост.
Надали има доктор, който, виждайки ТЕЛК-а ми, да каже, че има вяра за мен. Но с помощта на лечебния център, на екипа, всички другари през днешния ден съм един много сполучлив човек. Започвайки да пия на 16-17-годишна възраст, през днешния ден съм студент и си изживявам живота от там, където съм спрял. Спортувам, пребивавам, изучавам, работя, което е ужасно, без значение че поради болесттите, животът ми няма отдалечен светоглед. Сега само се апелирам моите родители и Господ да ми простят, че попаднах в лапите на това подло заболяване и бяха очевидци на моето житейско проваляне. Защото, отново ще употребявам думи на Русо, „ природата в никакъв случай не ни лъже, ние сме тези, които лъжат себе си ”.
Ще споделя и мои мисли за бъдещето. Таргетната група от хора, към които е целесъобразно да се работи, са родителите. Те са образецът. Ако един или двамата родители пушат, то те дават образец на детето си. Ако родителите са нападателни, и децата ще са. Децата би трябвало да си кажат, че могат да бъдат по-добрия образец от родителите си. Но по какъв начин да стане това, в случай че няма обединяване на заинтригуваните страни? Време е лекарите от разнообразни области да стартират да си кореспондират един с различен. Да се образуват смесени лекарски екипи, които да оказват помощ на децата в риск в този момент. Медиите и обществените мрежи да провеждат просветителни акции против зависимостта. Образователни стратегии за родители и деца, информираността и разкритие на зависимостта като болест са жизненоважни за сегашното и бъдещето на цялото ни общество. Общество, което сега боледува и не знае по какъв начин да се лекува и от какво.
Моментът, който трансформира живота му
Това беше моментът, в който разбрах, че не мога да се оправя самичък. Дотогава макар че признавах на околните, че съм пияч, с цел да им угодя, вътрешно имах вяра, че мога да се оправя самичък с нещата. Една вечер обаче, до момента в който седях на пейката в парка с кучето ми, започнах да си представям погребението си. Дори предходната Коледа си бях купил костюм за гроба, тъй като нямах. И в оня миг се запитах кой ще пристигна на погребението ми – родителите, брат ми, двама-трима близки. Също тока постоянно съм вярвал, че човек има задача в живота. И защото преди много пишех, се замислих, че всичко написано от мен ще бъде изхвърлено и по никакъв метод няма да бъде оповестено. Просто един фиктивен живот. И онази вечер си споделих: Не мога да се оправя самичък. И още на идващия ден приказвах с момче, което се е лекувало в комуна, и той много ми оказа помощ. Прибрах се у дома и споделих, че желая да се церя.
Прочетете още
Иван стартира да използва алкохол на 16-годишна възраст. Към зависимостта го тласка възприятието за неуспех, защото не съумява да сбъдне фантазията си да се осъществя като пианист. Започва да пие всекидневно по 400 мл водка, от време на време и повече. В продължение на към 25 години зависимостта оказва унищожителен резултат върху персоналния му живот, здравето и кариерата. След сполучлив интервал в Англия, кариерните благоприятни условия се провалят и той се връща в България, където попада в поредност от тежки тествания: загуба на другари, професионален спад, и остро самосъжаление. Заради алкохора се разболява от няколко смъртоносни заболявания. Първата и най-сериозна е цирозата. Следват язва на дванадесетопръстника и диабет, който постанова инсулинолечение. Претърпява няколко доста съществени интервенции. В един сериозен миг, който разказва като привидение за личното си заравяне, той взема решение да потърси помощ — първо неофициално от човек, който среща, и по-късно посредством Терапевтичен център „ Жива ”.
По време на форума „ Заедно против зависимостите, пандемията на XXI век “, който се организира в Пловдив, младият мъж описа историята си. Представяме я, без редакторска интервенция:
Добър ден. Казвам се Иван и съм полизависим. Чувствам се фаворизиран да съм измежду вас и че съм жив и мога да предам опита си.
Преди да стартира с тъжната част на моя живот, желая да ви хвърля един кокал за размисъл. Предполагам, че много от вас са чували известната мисъл на Жан-Жак Русо: Човек се ражда свободен, а на всички места е в окови. През целия си живот се пробвам да разкъсам и да унищожа тези окови. Оковите, с които обществото още от дребни ни закача. Родих се да бъда нежна птица, само че действителността ме посрещна с тежък пестник. Този удар стартира да плете маски по лицето ми единствено и единствено да оцелея. Това възбуди възприятие на яд, егоцентризъм и горделивост, които скриваха страха ми. Превърнах се в бунтовник, прекрачвах граници след граница, научих се да подлъгвам. Оковани хора елементарно се манипулират.
Казва се, че зависимостта се отключва с даден интервал, само че тя действително е развой, който стартира от ранна детска възраст. И в коя посока и кой признак ще приемем след това зависи от хората, с които човек се обкръжава - дали ще е обвързвано с хазарт, опиати, алкохол. Едно от най-важните неща, които ми лиши зависимостта, е любовта. Отблъснах хората, които най-вече обичах. Момчетата и девойките, в които бях влюбен. Казваха ми: Ти си страховит, когато не пиеш и си изтрезнял. Когато се напиеш, ставаш заплашителен и лицето ти се изкривява. Аз, като всеки уважаващ себе си пияч, отговарях: Говорите нелепости, аз не се напивам, аз съм добре. Съответно, колкото и да съм срещу изневярата, се оказва, че съм изневерявал в съвсем всичките си връзки. Което е плод на загубата ми на разсъдък – второто нещо, което зависимостта ми лиши. Отдавах се на непрекъснат ваучър. Превърнах се в водач на обезверените. В дома ми цареше безпорядък. Хората ми се присмиваха зад тила, а на мен не ми пукаше.
Илюзията ми за великолепие доближи невиждани върхове. Егоцентризмът при подвластните в действителност е много значителен фактор. Например, в случай че един човек е благополучен, тъй като си е купил 5 яйца, подвластният, купувайки си тези яйца, ще бъде най-щастливият. Същото е и в нещастието. Нещо дребно да ти се случи, да си загубиш портфейла да вземем за пример, един естествен човек ще го одобри обикновено и ще продължи напред. На подвластния това ще му донесе яд, който след това посредством други усеща ще го докара до приложимост на алкохол или опиати.
Едно от най-грандиозните неща, които зависимостта ми лиши – към 25 години от моя живот отидоха похабени в една полуда, фикс идея, битка. Употребявах големи количества алкохол. Зависимостта ми лиши и работата. Сбъдна ми се фантазията да работя в Англия. Дадена ми бе опцията за страхотна кариера, защото се оказах добър в работата си. Колегите и шефовете ме обичаха и ми се доверяваха. Но зависимостта ме надхитри, като внесе боязън във вземането на някои решения и по този начин се върнах назад в България. Където не ми остана нищо друго, с изключение на самосъжалението.
Разбира се, няма по какъв начин да не кажа, че зависимостта ми лиши морала. Правих секс нахално, без виновност. Станах „ кучето на крайния квартал ” и това ме радваше. Заедно с най-скъпия ми другар пеехме тази ария на Васко Кръпката, която ни въплъщаваше напълно. Приятел, който зависимостта умъртви и лиши от мен. Както и останалите ми трима най-близки другари починаха в резултат на взаимозависимост.
Надали има доктор, който, виждайки ТЕЛК-а ми, да каже, че има вяра за мен. Но с помощта на лечебния център, на екипа, всички другари през днешния ден съм един много сполучлив човек. Започвайки да пия на 16-17-годишна възраст, през днешния ден съм студент и си изживявам живота от там, където съм спрял. Спортувам, пребивавам, изучавам, работя, което е ужасно, без значение че поради болесттите, животът ми няма отдалечен светоглед. Сега само се апелирам моите родители и Господ да ми простят, че попаднах в лапите на това подло заболяване и бяха очевидци на моето житейско проваляне. Защото, отново ще употребявам думи на Русо, „ природата в никакъв случай не ни лъже, ние сме тези, които лъжат себе си ”.
Ще споделя и мои мисли за бъдещето. Таргетната група от хора, към които е целесъобразно да се работи, са родителите. Те са образецът. Ако един или двамата родители пушат, то те дават образец на детето си. Ако родителите са нападателни, и децата ще са. Децата би трябвало да си кажат, че могат да бъдат по-добрия образец от родителите си. Но по какъв начин да стане това, в случай че няма обединяване на заинтригуваните страни? Време е лекарите от разнообразни области да стартират да си кореспондират един с различен. Да се образуват смесени лекарски екипи, които да оказват помощ на децата в риск в този момент. Медиите и обществените мрежи да провеждат просветителни акции против зависимостта. Образователни стратегии за родители и деца, информираността и разкритие на зависимостта като болест са жизненоважни за сегашното и бъдещето на цялото ни общество. Общество, което сега боледува и не знае по какъв начин да се лекува и от какво.
Моментът, който трансформира живота му
Това беше моментът, в който разбрах, че не мога да се оправя самичък. Дотогава макар че признавах на околните, че съм пияч, с цел да им угодя, вътрешно имах вяра, че мога да се оправя самичък с нещата. Една вечер обаче, до момента в който седях на пейката в парка с кучето ми, започнах да си представям погребението си. Дори предходната Коледа си бях купил костюм за гроба, тъй като нямах. И в оня миг се запитах кой ще пристигна на погребението ми – родителите, брат ми, двама-трима близки. Също тока постоянно съм вярвал, че човек има задача в живота. И защото преди много пишех, се замислих, че всичко написано от мен ще бъде изхвърлено и по никакъв метод няма да бъде оповестено. Просто един фиктивен живот. И онази вечер си споделих: Не мога да се оправя самичък. И още на идващия ден приказвах с момче, което се е лекувало в комуна, и той много ми оказа помощ. Прибрах се у дома и споделих, че желая да се церя.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ