Затворник, лежал 17 години, иска 46 000 лв. от държавата
Пловдивчанин, лежал 7 пъти в Пловдивския затвор, заведе пълен иск против страната. Той е изискал да му бъдат присъдени общо 46 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в оскърбление, позор, възприятие за беззащитност, болки и премеждия.
Лишеният от независимост се оплакал от липса на задоволително жилищна повърхност, вентилация и пресен въздух в килиите, което влошило здравословното му положение. Това довело до появяването на зной и кашлица. Той декларирал, че в продължение на две години – от 1993 до 1995 година в килията му въобще не е имало хигиеничен възел, написа Trafficnews.bg. В момента подобен имало, само че казанчетата не работели. Липсвали загради, чешми и мивки. Освен това, клозетът не бил шумоизолиран.
В исковата си молба мъжът показал още, че храната била неприятна и не съдържала нужното количество калории, а водата не ставала за пиянство. Банята била в неприятно положение, имало прокапали тръби и плесен. В килиите пък не влизала задоволително светлина. Вътре било цялостно с инсектициди. Спалното долни дрехи пък се сменяло доста рядко.
Пловдивчанинът се оплакал и от това, че не му е предоставено право да упражнява труд.
Положението, по думите му, не било по-различно и в Пазарджишкия затвор, както и в ареста в Пловдив, където прекарал общо повече от година. Отново там липсвала жилищна повърхност и задоволително светлина в килиите, които пък били цялостни с хлебарки и дървеници. Имало и плесен. Санитарният възел бил в неприятно положение, като липсвала и вентилация.
Различно било мнението на Глава дирекция " Изпълнение на наказванията ", откъдето поискали Административен съд Пловдив да отхвърли желае като безпочвен.
От справките, постъпили по делото станало ясно, че мъжът е прекарал в Пловдивския затвор общо повече от 17 години в пандизите в Пловдив и Пазарджик от 1993 година насам. В Следствения арест пък обитавал 7 пъти, за по няколко месеца.
В документа било посочено, че през юни 2009 година е открита постройката на новия арест, който се намира в Пловдивския затвор. Килиите в арестните пространства отговаряли на всички критерии – на всяко арестувано лице се падали по 4 кв. м. Осигурени били възглавници, одеяла и чаршафи. Всяка килия била снабдена със личен хигиеничен възел, като била построена и съвременна система за диференцирано на ден и нощно осветяване. Според справката дневната светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на пресен въздух. На всички арестувани лица се осигурявал всекидневен престой навън. На съда били предоставени и информации за осъществените дезинфекции.
От материалите, приложени по делото, ставало ясно още, че пандизчиите разполагали с задоволително спално долни дрехи и сами поддържали чистотата му по избран график. В случай на захабяване, то можело да бъде сменено. Затворническата баня пък се поддържала от един от лишените от независимост, като инспекциите сочели, че хигиената в обекта е приемлива. Във всяка баня имало денонощен достъп до течаща вода. Достъпът до топла вода се правил по авансово одобрен график.
През последните 27 години не са правени съществени поправки в килиите, станало ясно още в съда. Извършвани са обаче настоящи такива, като навреме били подменяни кранчета, осветителни тела, счупени прозорци и други. През 2017 година пространствата били боявисани, а в общите умивални бил подложен гранитогрес. Била сменена и дограмата.За хигиената в спалните пространства пък отговаряли лишените от независимост, като за задачата им се предоставяли съответните принадлежности.
В документите било посочено още, че за последните си две санкции пандизчията не работил, защото не бил подал молба, с която да кандидатства за някоя от оповестените свободни позиции.
В хода на правосъдното съвещание били разпитани и двама очевидци. Единият от се срещнал с ищеца преди 20 години, до момента в който обитавали дружно в пандиза. Около 2015 година двамата били съкилийници в продължение на 6 месеца. Според показанията му, по това време в килията имало още 12 души, а в прилежащата – 18-20 пандизчии. Вентилация нямало. Според очевидеца храната била задоволителна. От показанията му обаче ставало ясно, че при започване на годината лишените от независимост нямали вода в продължение на цялостен месец. Те коментирали между тях казуса с водата, както и този с насекомите, хлебарките и гризачите, от които нямало избавление.
Проблем имало и с отоплението – през зимата парното се пускало по два пъти дневно. Когато било изкючено, в килиите било хладно. През лятото пък температурите вътре достигали 40 градуса, защото покривът бил ламаринен и се нагрявал. Светлината и въздухът не били задоволителни.
Откакто почнала пандемията от ковид, на лишените от независимост се раздавали препарати - по 200 мл. веро на човек, по половин чаша прахуляк и два „ свински “ сапуна, които миришели на сода каустик.
Попитан за поддръжката на тоалетната, очевидецът декларирал, че пандизчиите са „ бели” момчета и сами се грижат за чистотата и хигиената вътре. Все отново, той изтъкнал, че тоалетните „ не са както трябва”, без обаче да прецизира какво има поради.
Затворникът разкрил още, че постоянно се пръскало за хлебарки и бълхи. В момента, в който това ставало обаче наставал пъкъл – в килията излизали повече буболечки, които, съгласно очевидеца, очевидно мутирали.
Пред магистратите се изправил и различен съкилийник на ищеца, с който делели едно спално помещение в продължение на 3-4 месеца. Във въпросната килия било „ като в Бейрут”. Всичко било олющено, таванът бил в плесен и мухъл, имало дупки по стената. Нямало маси и столове, в случай че пандизчиите не си ги закупят. Санитарният възел не ставал за нищо, само че бариера въпреки всичко имало. В килията имало минимум 8 индивида, а по едно време броят им достигнал 12. Храната била задоволително, само че не ставала за ястие. Това било огромен проблем за някои от пандизчиите, които били заболели. Нови чаршафи въобще не се раздавали, а в килиите бъкало от дървеници.
Магистратите обаче отхвърлили по-голямата част от претенциите на пандизчията. Те взели поради и обстоятелството, че погасителната отминалост за доста от вредите, които пандизчията претендирал, че са му породени, била изтекла. Съгласно закона, тя е 5-годишна. Така настояванията му за интервалите преди 2015 година не били почетени.
Съдебният състав отхвърлил като неоснователна претенцията за времето, което пандизчията е прекарал в ареста. Той обаче приел, че за времето от 2014 до 2016 година в килиите не е имало задоволително жилищна повърхност. Според показанията, броят на хората в тях е достигал 18. От Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” не дали информация за броя на лишените от независимост в обособените килии през посочения интервал. Магистратите счели, че в реалност виталното пространство не отговаряло на условията.
„ Тези условия, според практиката на Съда по правата на индивида, съставляват независимо и задоволително съображение да се одобри, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение”, е записано в претекстовете на съда.
Претенциите за липса на пресен въздух и вентилация били отхвърлени като неоснователни. Видно от справките по делото, пандизчиите имали достъп и до течаща вода. Съдът приел и че хигиената в килиите е ангажимент на лишените от независимост. Твърдението, че санитарният възел не бил шумоизолиран, не било обвързвано с нечовешко и унизително отношение, защото шумоизолацията е над междинното равнище на битови условия, счели още магистратите. Отхвърлени били и претенциите за спално долни дрехи, защото нито пандизчията, нито очевидецът не декларирали, че са поискали в допълнение такова, още повече да им е било отказано.
Съдът счел за неоснователни и останалите искания, които приел за недоказани.
В последна сметка, искът бил отчасти почетен, а размерът на претендираното обезщетение – понижен. Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” ще би трябвало да изплати на пандизчията обезщетение в размер на 1350 лева, ведно със законна рента. Останалата част от желае била отхвърлена като неоснователна. Дирекцията ще поеме и разноските по делото.
Решението предстои на обжалване.
Лишеният от независимост се оплакал от липса на задоволително жилищна повърхност, вентилация и пресен въздух в килиите, което влошило здравословното му положение. Това довело до появяването на зной и кашлица. Той декларирал, че в продължение на две години – от 1993 до 1995 година в килията му въобще не е имало хигиеничен възел, написа Trafficnews.bg. В момента подобен имало, само че казанчетата не работели. Липсвали загради, чешми и мивки. Освен това, клозетът не бил шумоизолиран.
В исковата си молба мъжът показал още, че храната била неприятна и не съдържала нужното количество калории, а водата не ставала за пиянство. Банята била в неприятно положение, имало прокапали тръби и плесен. В килиите пък не влизала задоволително светлина. Вътре било цялостно с инсектициди. Спалното долни дрехи пък се сменяло доста рядко.
Пловдивчанинът се оплакал и от това, че не му е предоставено право да упражнява труд.
Положението, по думите му, не било по-различно и в Пазарджишкия затвор, както и в ареста в Пловдив, където прекарал общо повече от година. Отново там липсвала жилищна повърхност и задоволително светлина в килиите, които пък били цялостни с хлебарки и дървеници. Имало и плесен. Санитарният възел бил в неприятно положение, като липсвала и вентилация.
Различно било мнението на Глава дирекция " Изпълнение на наказванията ", откъдето поискали Административен съд Пловдив да отхвърли желае като безпочвен.
От справките, постъпили по делото станало ясно, че мъжът е прекарал в Пловдивския затвор общо повече от 17 години в пандизите в Пловдив и Пазарджик от 1993 година насам. В Следствения арест пък обитавал 7 пъти, за по няколко месеца.
В документа било посочено, че през юни 2009 година е открита постройката на новия арест, който се намира в Пловдивския затвор. Килиите в арестните пространства отговаряли на всички критерии – на всяко арестувано лице се падали по 4 кв. м. Осигурени били възглавници, одеяла и чаршафи. Всяка килия била снабдена със личен хигиеничен възел, като била построена и съвременна система за диференцирано на ден и нощно осветяване. Според справката дневната светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на пресен въздух. На всички арестувани лица се осигурявал всекидневен престой навън. На съда били предоставени и информации за осъществените дезинфекции.
От материалите, приложени по делото, ставало ясно още, че пандизчиите разполагали с задоволително спално долни дрехи и сами поддържали чистотата му по избран график. В случай на захабяване, то можело да бъде сменено. Затворническата баня пък се поддържала от един от лишените от независимост, като инспекциите сочели, че хигиената в обекта е приемлива. Във всяка баня имало денонощен достъп до течаща вода. Достъпът до топла вода се правил по авансово одобрен график.
През последните 27 години не са правени съществени поправки в килиите, станало ясно още в съда. Извършвани са обаче настоящи такива, като навреме били подменяни кранчета, осветителни тела, счупени прозорци и други. През 2017 година пространствата били боявисани, а в общите умивални бил подложен гранитогрес. Била сменена и дограмата.За хигиената в спалните пространства пък отговаряли лишените от независимост, като за задачата им се предоставяли съответните принадлежности.
В документите било посочено още, че за последните си две санкции пандизчията не работил, защото не бил подал молба, с която да кандидатства за някоя от оповестените свободни позиции.
В хода на правосъдното съвещание били разпитани и двама очевидци. Единият от се срещнал с ищеца преди 20 години, до момента в който обитавали дружно в пандиза. Около 2015 година двамата били съкилийници в продължение на 6 месеца. Според показанията му, по това време в килията имало още 12 души, а в прилежащата – 18-20 пандизчии. Вентилация нямало. Според очевидеца храната била задоволителна. От показанията му обаче ставало ясно, че при започване на годината лишените от независимост нямали вода в продължение на цялостен месец. Те коментирали между тях казуса с водата, както и този с насекомите, хлебарките и гризачите, от които нямало избавление.
Проблем имало и с отоплението – през зимата парното се пускало по два пъти дневно. Когато било изкючено, в килиите било хладно. През лятото пък температурите вътре достигали 40 градуса, защото покривът бил ламаринен и се нагрявал. Светлината и въздухът не били задоволителни.
Откакто почнала пандемията от ковид, на лишените от независимост се раздавали препарати - по 200 мл. веро на човек, по половин чаша прахуляк и два „ свински “ сапуна, които миришели на сода каустик.
Попитан за поддръжката на тоалетната, очевидецът декларирал, че пандизчиите са „ бели” момчета и сами се грижат за чистотата и хигиената вътре. Все отново, той изтъкнал, че тоалетните „ не са както трябва”, без обаче да прецизира какво има поради.
Затворникът разкрил още, че постоянно се пръскало за хлебарки и бълхи. В момента, в който това ставало обаче наставал пъкъл – в килията излизали повече буболечки, които, съгласно очевидеца, очевидно мутирали.
Пред магистратите се изправил и различен съкилийник на ищеца, с който делели едно спално помещение в продължение на 3-4 месеца. Във въпросната килия било „ като в Бейрут”. Всичко било олющено, таванът бил в плесен и мухъл, имало дупки по стената. Нямало маси и столове, в случай че пандизчиите не си ги закупят. Санитарният възел не ставал за нищо, само че бариера въпреки всичко имало. В килията имало минимум 8 индивида, а по едно време броят им достигнал 12. Храната била задоволително, само че не ставала за ястие. Това било огромен проблем за някои от пандизчиите, които били заболели. Нови чаршафи въобще не се раздавали, а в килиите бъкало от дървеници.
Магистратите обаче отхвърлили по-голямата част от претенциите на пандизчията. Те взели поради и обстоятелството, че погасителната отминалост за доста от вредите, които пандизчията претендирал, че са му породени, била изтекла. Съгласно закона, тя е 5-годишна. Така настояванията му за интервалите преди 2015 година не били почетени.
Съдебният състав отхвърлил като неоснователна претенцията за времето, което пандизчията е прекарал в ареста. Той обаче приел, че за времето от 2014 до 2016 година в килиите не е имало задоволително жилищна повърхност. Според показанията, броят на хората в тях е достигал 18. От Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” не дали информация за броя на лишените от независимост в обособените килии през посочения интервал. Магистратите счели, че в реалност виталното пространство не отговаряло на условията.
„ Тези условия, според практиката на Съда по правата на индивида, съставляват независимо и задоволително съображение да се одобри, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение”, е записано в претекстовете на съда.
Претенциите за липса на пресен въздух и вентилация били отхвърлени като неоснователни. Видно от справките по делото, пандизчиите имали достъп и до течаща вода. Съдът приел и че хигиената в килиите е ангажимент на лишените от независимост. Твърдението, че санитарният възел не бил шумоизолиран, не било обвързвано с нечовешко и унизително отношение, защото шумоизолацията е над междинното равнище на битови условия, счели още магистратите. Отхвърлени били и претенциите за спално долни дрехи, защото нито пандизчията, нито очевидецът не декларирали, че са поискали в допълнение такова, още повече да им е било отказано.
Съдът счел за неоснователни и останалите искания, които приел за недоказани.
В последна сметка, искът бил отчасти почетен, а размерът на претендираното обезщетение – понижен. Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” ще би трябвало да изплати на пандизчията обезщетение в размер на 1350 лева, ведно със законна рента. Останалата част от желае била отхвърлена като неоснователна. Дирекцията ще поеме и разноските по делото.
Решението предстои на обжалване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ