1.4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани като безработни
Plovdiv24.bg >
Според специалистите все по-често работодатели от еднакъв бранш се конкурират при наемане на служащи. Тази наклонност се задълбочава през последните няколко години и е присъща за всички страни в Европейския съюз (ЕС).
Пътищата за превъзмогване на дефицита на работна мощ са разнообразни и зависят от икономическото и общественото развиване на обособените страни, изясняват още от Съюза на българския бизнес.
Какво демонстрират данните за България?
По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и обществената политика (МТСП) в страната ни се следи устойчива наклонност за увеличение на заетостта и понижаване на безработицата. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2018 година демонстрират, че нивото на безработица приблизително за 28-те членки на Европейски Съюз е 7 %. На този декор нивото на безработица в България по данни на Агенцията по заетостта е 5.7 на 100.
Същевременно се следи извънредно високо равнище на неактивни лица на възраст от 15-64 година в страната ни, които по-различни аргументи не работят.
Публикуваният от МТСП къс разбор на пазара на труда за м. юни 2018 година демонстрира, че по данни на Национален статистически институт броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия интервал е 91 600. На процедура българската стопанска система е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български жители в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.
Българската стопанска камара е съществено загрижена от посочените данни и от непрестанно задълбочаващата се рецесия с фрагментите за българската стопанска система. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, с цел да има действителен растеж на производството и повишение на нивото на приходите, е нужна дейна политика за привличане на работна мощ на българския трудов пазар. Тя би трябвало да е ориентирана както към трудово неактивните и обезкуражени български жители, по този начин и за привличане на фрагменти от трети страни, които със своите познания, професионален опит и трудови умения могат сполучливо да работят в българските предприятия.
През миналата една година бяха направени обилни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, както и в правилника за неговото използване, изясняват още от Българската стопанска камара.
Законодателните промени доведоха до понижаване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на жители на трети страни, до позитивни стъпки в решение на проблемите с дефицита на фрагменти за сезонна претовареност, изключително в региона на хотелиерството и ресторантьорството.
Подписани бяха спогодби за контролиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.
Според специалистите все по-често работодатели от еднакъв бранш се конкурират при наемане на служащи. Тази наклонност се задълбочава през последните няколко години и е присъща за всички страни в Европейския съюз (ЕС).
Пътищата за превъзмогване на дефицита на работна мощ са разнообразни и зависят от икономическото и общественото развиване на обособените страни, изясняват още от Съюза на българския бизнес.
Какво демонстрират данните за България?
По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и обществената политика (МТСП) в страната ни се следи устойчива наклонност за увеличение на заетостта и понижаване на безработицата. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2018 година демонстрират, че нивото на безработица приблизително за 28-те членки на Европейски Съюз е 7 %. На този декор нивото на безработица в България по данни на Агенцията по заетостта е 5.7 на 100.
Същевременно се следи извънредно високо равнище на неактивни лица на възраст от 15-64 година в страната ни, които по-различни аргументи не работят.
Публикуваният от МТСП къс разбор на пазара на труда за м. юни 2018 година демонстрира, че по данни на Национален статистически институт броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия интервал е 91 600. На процедура българската стопанска система е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български жители в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.
Българската стопанска камара е съществено загрижена от посочените данни и от непрестанно задълбочаващата се рецесия с фрагментите за българската стопанска система. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, с цел да има действителен растеж на производството и повишение на нивото на приходите, е нужна дейна политика за привличане на работна мощ на българския трудов пазар. Тя би трябвало да е ориентирана както към трудово неактивните и обезкуражени български жители, по този начин и за привличане на фрагменти от трети страни, които със своите познания, професионален опит и трудови умения могат сполучливо да работят в българските предприятия.
През миналата една година бяха направени обилни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, както и в правилника за неговото използване, изясняват още от Българската стопанска камара.
Законодателните промени доведоха до понижаване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на жители на трети страни, до позитивни стъпки в решение на проблемите с дефицита на фрагменти за сезонна претовареност, изключително в региона на хотелиерството и ресторантьорството.
Подписани бяха спогодби за контролиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ