Plovdiv24.bg > Архивна снимкаС присъда от 10.06.2019 г. Окръжен съд –

Plovdiv24.bg > Архивна фотография
С присъда от 10.06.2019 година Окръжен съд – Пловдив признава С. П. за отговорен в това, че на 28.05.2018 година, на автомагистрала " Тракия “, км. 123+800, област Пловдив, при ръководене на моторно транспортно средство - товарен автомобил влекач " Волво “, е нарушил разпоредбите за придвижване и по несъобразителност е предизвикал гибелта на И. М. и бременната му другарка С. К., като действието е осъществено след приложимост на наркотични субстанции /тетрахидроканабинол/, като казусът е изключително тежък и го осъдил на 7 години отнемане от независимост. С. П. е лишен от право да ръководи МПС за период от 7 години.

Апелативният съд е изменил присъдата на първия съд, като е приел, че от подсъдимия е било осъществено единствено едно нарушаване на Закона за придвижване по пътищата, заради което не е налице и квалифициращия симптом изключително тежък случай, по този начин както е приел Окръжния съд.

От направената авто-техническа експертиза и материалите по делото се открива, че товарният автомобил се движел със 79 км/ч при ограничаване на скоростта в сектора от 90 км/ч. Поради разпръскване, лидерът му не следил деликатно пътната конюнктура пред себе си и не възприел табелите за стеснението на пътя за ремонт и не насочил навреме товарния автомобил в лявата лента. Въпреки ясните предизвестия за идни трудности на пътното платно, той не забелязал паркираното там ремарке, като осъзнал заплахата сега, в който достигнал задната му част. Едва тогава навил кормилото внезапно наляво, като маневрата насочила товарния автомобил към северното платно на автомагистралата. Подсъдимият изцяло изгубил надзор върху ръководството на композицията, която разрушила разграничителната мантинела и навлязла в лявата лента на северното платно на автомагистралата, където блъснала движещия се там лек автомобил " Ауди А8 “, в която пътували потърпевшите.

Апелативният съд е приел, че по този начин описаните обстоятелства са получили непълна и спорна интерпретация във връзка с каузалния принос на всяко едно от вменените от прокуратурата четири нарушавания на разпоредбите за придвижване по пътищата, което е рефлектирало и върху неправилните заключения на първия съд за правната подготовка на обвиняването като изключително тежък случай.

Според въззивния съд, в тази ситуация лидерът е нарушил само правилото за придвижване по пътищата по член 20, алинея 1 от ЗДвП за непрестанен надзор върху транспортното средство, в причинна връзка с настъпилия публично рисков резултат, заради което е следвало да бъде оневинен за останалите три нарушавания на разпоредбите за придвижване. Броят на позволените от подсъдимия нарушавания на разпоредбите за придвижване по пътищата е бил подложен в основата на изводите на първия съд за публичната заплаха, както на действието, по този начин и на дееца. При съществуването на едно само нарушаване на разпоредбите за придвижване в причинна връзка с настъпилия незаконен резултат, въззивният съд е оправдал подсъдимия за вменения му квалифициращ симптом - необикновен тежък случай, съобразявайки трайната правосъдна процедура, че при тази подготовка високата социална заплаха следва да се отнася, както към действието, по този начин и към дееца. Отделно, е съобразил, че разпознатият характерен метаболит на наркотичното вещество тетрахидроканабинол в тази ситуация е бил фармокологично неактивен и количественият му разбор е нямал съдебно-токсикологична значителност.

Първият съд е наложил наказването на подсъдимия при превес на смекчаващите виновността и отговорността му условия, в санкционната рамка от пет до двадесет години отнемане от независимост, като съответният размер на избраното наказване от 10 години и шест месеца е бил под междинния размер от дванадесет години и шест месеца. Въззивният съд също е определил наказването при превес на смекчаващите виновността и отговорността условия, само че в използваната към случая санкционна рамка от три до петнадесет години отнемане от независимост, като е фиксирал наказването в съответен размер от седем години, който се явява по покрай междинния размер от девет години, в сравнение с до специфичния най-малко от три години. Така е съобразил, че наказване към междинния размер, може да бъде наложено единствено при баланс на регистрираните смекчаващи и отегчаващи виновността и отговорността условия. Заради категорично плануванаъа от законодателя привилегия при кратко правосъдно разследване с изцяло признание на обстоятелствата в обвинителния акт, наказването от седем години е било понижено с 1/3. Така е бил избран неговият финален размер от четири години и осем месеца отнемане от независимост.

Решението на Апелативния съд не е дефинитивно. То предстои на обжалване и митинг пред Върховен касационен съд.