Пловдив. За първи път водосвет на български бойни знамена е

Пловдив. За първи път водосвет на български бойни флагове е отслужен по времето на цар Симеон Велики преди борбата при Ахелой през 917 година, в която той извоюва паметна победа над войските на Византия. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България “ по Радио „ Фокус ” - Пловдив военният историк доцент доктор Петър Ненков. По думите му до рухването на България под османско иго преди всяка борба, която води българската армия, се прави водосвет. След петте века на иго, с възобновяване на българската страна, воинско-църковният обред „ Водосвет на бойните флагове “ е възобновен от първия боен министър на Княжество България, съветския военачалник Пьотр Паренсов.
„ През 1946 година ритуалът „ Водосвет на бойните значена “ е зарязан от властта на Отечествения фронт и на негово място са вкарват нови воински ритуали, присъщи за времето на социализма “, сподели Ненков.
След настъпилите демократични промени у нас на 10 ноември 1989 година традицията още веднъж е възобновена през 1993 година Оттогава, всяка година на 6 януари – Богоявление, във всички гарнизони на страната, най-висшият йерарх на Българската православна черква в епархията, след прочитане на молитвата „ За триумф на народа “ поръсва със светена вода за здраве и триумфи представителните воински елементи на Българската войска и нейните бойни флагове.
„ Бойното знаме, дружно с воинската клетва, е най-яркият детайл на войнската символика, олицетворяваща дълга към Отечеството, държавността и армията ни “, сподели още Петър Ненков.
Като знаци на достойнството, доблестта и успехите на българската армия, бойните ѝ флагове поддържат висок воинския дух.
Цветана ТОНЧЕВА

Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "