В знак на благодарност: СБЖ-Пловдив връчи плакети на общинар...
Пловдив към този момент има своя площад „ Журналист “ . Той се намира пред постройките на Радио Пловдив и Българска национална телевизия – Пловдив – сред ул. „ Дондуков “, „ Найден Геров “ и „ Емил дьо Лавеле “. Идеята за основаването му беше взета с решение на Общинския съвет при започване на ноември.
.webp )
За да се случи тази идея помогнаха доста хора, измежду тях са: кметът на Пловдив Костадин Димитров, зам. кметът по „ Култура, археология и туризъм “ Пламен Панов, кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов и предприемачите Милко Цветков и Димитър Чолаков. Всички те получиха плакети в символ на признателност.
Инициативата на пловдивските сдружения към Съюз на българските журналисти и водещи медии в града породи по време на форума „ Медии и туризъм “, извършен през май 2024 година в Пловдив. Събитието бе проведено във връзка със 180-ата годишнина от основаването на българската публицистика и 130 години от проведеното журналистическо придвижване в страната.
„ Трябва да отдадем респект в Пловдив на една от най-достойните и най-трудни специалности каквато е публицистиката. Особено живеейки във времена, в които има хибридна война, има доста подправени вести . В такива моменти би трябвало да се уповаваме на стойностната публицистика и тя да бъде компас за истинността и морала ", сподели зам.-кметът Пламен Панов, който получи един от плакетите.
„ Пловдивски публицисти са измежду учредителите на родната журналистика преди повече от 130 години. В първия събор на българските публицисти са взели участие Иван Вазов, Алеко Константинов, Янко Сакъзов – хора, които са живели и работили в града “, сподели Екатерина Кючукова от УС на Съюз на българските журналисти на благото празненство. И добави, че Пловдив е един от водещите центрове на българската публицистика още през Възраждането, наследявайки традициите на Христо Г. Данов и Йоаким Груев. През XIX век тук се основават списания като „ Любословие “, а след Освобождението Пловдив се утвърждава като медийна столица на Източна Румелия. В него доктор Иван Богоров редактира първото българско профилирано от време на време издание – списание „ Журнал за просвета, поминък и търговия “. Найден Геров разгласява публикации в отбрана на битката за църковна самостоятелност, а Христо Г. Данов издава първия следосвобожденски български вестник – „ Марица “.
В града се появява и първият ежедневник „ Балканска зора “, както и вестник „ Борба “, който е първото независимо издание на Захари Стоянов, посредством което се пропагандира концепцията за Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Церемонията по връчването на премиите „ Златно перо “ следващата година ще се поведе в Пловдив , стана ясно по време на събитието. Най-големият приз в гилдията – премиите на Съюза на българските публицисти – за първи път излиза от София и ще се случи в Града на тепетата. По традиция това ще е към 1 ноември – Денят на будителите. На площад „ ‘Журналист‘‘ следва да бъде подложен и монумент, обвързван с специалността или на изтъкнат български литератор.
Снимки : БНР-Пловдив, Тони Марчев
За да се случи тази идея помогнаха доста хора, измежду тях са: кметът на Пловдив Костадин Димитров, зам. кметът по „ Култура, археология и туризъм “ Пламен Панов, кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов и предприемачите Милко Цветков и Димитър Чолаков. Всички те получиха плакети в символ на признателност.
Инициативата на пловдивските сдружения към Съюз на българските журналисти и водещи медии в града породи по време на форума „ Медии и туризъм “, извършен през май 2024 година в Пловдив. Събитието бе проведено във връзка със 180-ата годишнина от основаването на българската публицистика и 130 години от проведеното журналистическо придвижване в страната.
„ Трябва да отдадем респект в Пловдив на една от най-достойните и най-трудни специалности каквато е публицистиката. Особено живеейки във времена, в които има хибридна война, има доста подправени вести . В такива моменти би трябвало да се уповаваме на стойностната публицистика и тя да бъде компас за истинността и морала ", сподели зам.-кметът Пламен Панов, който получи един от плакетите.
„ Пловдивски публицисти са измежду учредителите на родната журналистика преди повече от 130 години. В първия събор на българските публицисти са взели участие Иван Вазов, Алеко Константинов, Янко Сакъзов – хора, които са живели и работили в града “, сподели Екатерина Кючукова от УС на Съюз на българските журналисти на благото празненство. И добави, че Пловдив е един от водещите центрове на българската публицистика още през Възраждането, наследявайки традициите на Христо Г. Данов и Йоаким Груев. През XIX век тук се основават списания като „ Любословие “, а след Освобождението Пловдив се утвърждава като медийна столица на Източна Румелия. В него доктор Иван Богоров редактира първото българско профилирано от време на време издание – списание „ Журнал за просвета, поминък и търговия “. Найден Геров разгласява публикации в отбрана на битката за църковна самостоятелност, а Христо Г. Данов издава първия следосвобожденски български вестник – „ Марица “.
В града се появява и първият ежедневник „ Балканска зора “, както и вестник „ Борба “, който е първото независимо издание на Захари Стоянов, посредством което се пропагандира концепцията за Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Церемонията по връчването на премиите „ Златно перо “ следващата година ще се поведе в Пловдив , стана ясно по време на събитието. Най-големият приз в гилдията – премиите на Съюза на българските публицисти – за първи път излиза от София и ще се случи в Града на тепетата. По традиция това ще е към 1 ноември – Денят на будителите. На площад „ ‘Журналист‘‘ следва да бъде подложен и монумент, обвързван с специалността или на изтъкнат български литератор.
Снимки : БНР-Пловдив, Тони Марчев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ