Пловдив ще отбележи 130 години от Първото българско земеделско-промишлено изложение

Пловдив ще означи 130 години от Първото българско земеделско-промишлено ревю с галерия на Историческия музей. Експозицията ще включва 20 пана и ще бъде ситуирана на структурите до фонтана „ Деметра” в градината „ Цар Симеон”. Официалното разкриване на изложбата ще се състои на 14 юли 2022 година в 10 часа. През 1891 година държавното управление на Стефан Стамболов взема решение за образуване на ревю, с което българският народ да покаже своите обичайни производства и усърдие и да се притегли присъединяване на индустриалните страни, като се вземе образец от техните постижения. На пловдивчанина доктор Георги Вълкович, български дипломатически представител в Цариград, принадлежи концепцията ревюто да бъде в Пловдив. Изложение с непознато присъединяване е стъпка към признание на княз Фердинанд от Великите сили и Османската империя. Все още в правно и дипломатическо отношение съществува Източна Румелия с шеф българския княз и столица Пловдив, който тогава е най-големият град в България с население над 35 000 души и пази възрожденските обичаи на общобългарски нравствен център. Той е стопанско средище на богатата Тракийска равнина, железопътно обвързван със София, Цариград и Европа. През есента на 1891 година в Пловдив стартира същинската работа. Под управлението на швейцарския градинар Люсиен Шевалас изоставеното турско гробище „ Шехидлик “ единствено за половин година се трансформира в прелестна градина с огромно езеро и пещера с фонтан. Общинската власт отчуждава парцели, отстранява остарели и неугледни здания. Извършен е ремонт на гарата, сложени са нова настилка и улично осветяване на основните градски улици. На избрания за Изложението терен са построени изложбените павилиони, два ресторанта, навеси за машини, здания за пожарна и полиция, пощенска станция, фотографско ателие на Братя Карастоянови. На 15 август 1892 година, след приветствените слова на княз Фердинанд, Първото българско ревю е намерено. В него се въплъщава трудолюбието на българския народ и стремежът към механически и културен напредък. Европа и светът се удивяват, българите се гордеят, хиляди гости от цялата страна имат опция да видят изложените многочислени мостри на артикули, да се допрян до зрелищни атракции и да натрупат мемоари и усещания за цялостен живот, които да описват на деца и внуци. Това е първо наличие и проява на опциите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната мощ, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, железни стругове и машини за бутилиране на вино и филтрация на коняк. Тогава пловдивчани за пръв път посрещат с плевел екстаз чудото на електрическото осветяване, което озарява панаирното градче по невероятен метод. На ревюто те се срещат и с други изобретения на модерния свят – въздушния балон на Йожен Годард, Едисоновия фонограф (предшественик на грамофона), телефона, марионетките на Томас Холден, „ падащата железница”, показана от софийския търговец Лудвиг Партел, железницата, оръжията на Круп, увеселителното корабче, пехливанските битки, стрелбището, многообразието от селскостопански машини, отличаващи се със своята издръжливост, съвършени механизми и деловитост.
Във втората половина на XIX век обичайните стокови панаири стартират да отстъпват на мострените изложби. Новият тип изложби, при които търговци и производители показват свои образци и подписват покупко-продажби за сделки на избрани количества артикули и артикули, които по-късно биват доставени непосредствено на поръчителя. От средата до края на столетието се организират общо 13 международни изложби, на които се показват последните постижения в региона на науката, техниката, производството, изкуството.







Светът остава учуден от грандиозните Кристал палас в Лондон (1851), Champ de Mars (1867), Айфеловата кула (1889), Гранд палас и Петит палас (1900) в Париж, неокласическите здания на международното ревю в Чикаго (1893).

Автор и основен мотор на концепцията за провеждането на мострен панаир в България е финансовият министър Григор Начович. Той изяснява задачата на форума „ да познаем себя” и да покажем на света, „ че сме будни, че следим пътя на цивилизацията”.







За основен проектант на ревюто пък е определен швейцарецът Хайнрих Майер. Той проектира основния държавен павилион - правоъгълно здание, чиито вътрешни четири стени ограждат една дребна градина с шадраван (водоскок). Импозантна е и постройката на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият проектант Гринангер. Друг проектант - Димитриевич, създава проекта на Варненския павилион.

На територията на панаира са построени три изкуствени езера, водопад и два шадравана. След окончателното установяване на границите на ревюто в задната му лява част е включено и едно тресавище, което съгласно направения от инж. И. Несторов проект се планува да бъде превърнато в изкуствено езеро. Други две по-малки езера се разполагат пред павилиона на горите и риболова, несъмнено за стартиране на жива риба, и пред изкуствената пещера, написа в свое проучване Евелина Ръждавичка.

„ С Пловдивското ревю България чака да потвърди, че тя към този момент е станала една постоянна и напреднала страна и че тя е излязла изцяло от недрата на полуварващината, в която живеят една огромна част от балканските нации “, написа френският вестник „ Ла Прес “.
До закриването на 1 ноември 1892 година Изложението е посетено от 167 922 души – българи от Мизия, Тракия, Македония и чужденци. След закриването с декрет на княз Фердинанд градината на Изложението е наименована „ Цар Симеон” и подарена от българската страна на пловдивчани с едничкото изискване да се грижат за нея.