Съветник: Пловдив е в транспортно блато
Пловдив се нуждае от паркинги. Но не в сърцето на града, а в неговата външна страна.
Тези дни още веднъж бе повдигната концепцията за създаване на многоетажен паркинг до Хуманитарната гимназия. Това решение, обаче, единствено ще утежни проблемите – ще докара още коли в центъра, ще усили замърсяването на въздуха и ще задълбочи тапите, счита общинският съветник . И се обосновава:
По данни от началото на годината, в Пловдив всеки ден влизат и излизат сред 150 000 и 200 000 автомобила. Голяма част от тях са на поданици от прилежащите обитаеми места и общини. С подобен непрекъснато възходящ мащаб на трафика, разумната политика е да ограничим автомобилния поток преди да влезе в града, а не да го каним още по-дълбоко в централната част.
За това си разреших да пресъздавам къде могат да бъдат едни нови 9 буферни паркинга на входно-изходните точки на Пловдив – Карловско шосе, Асеновградско шосе, Голямоконарско шосе и други съществени артерии. Визуализирал съм ги на приложената карта. Колажът е илюстративен – той демонстрира къде биха могли да се изградят такива уреди.
Пътят до реализацията на тази концепция е дълъг. Нужно е намиране на терени (за предпочитане общински, въпреки към този момент да няма доста такива), обезпечаване на финансиране, планиране, възлагане и създаване. Това е задача, която надвишава един управнически мандат.
Но за какво си заслужава напъните?
Ако всеки от тези буферни паркинги обезпечава приблизително по 1 000 места, това значи евентуално понижаване на трафика с до 18 000 автомобила дневно. Пресметнато в месечен мащаб – към 540 000 спестени пътувания или почти 10% от общия авто поток.
Такъв резултат би понижил доста тапите, би подобрил качеството на въздуха и би облекчил тежестта върху уличната инфраструктура на града.
Разбира се, с цел да работи тази система, е нужен съответен градски превоз. Ще би трябвало главно прекрояване на съществуващите направления, както и основаване на нови, по-кратки линии, обслужващи особено буферните паркинги. Необходими ще бъдат и промени в стратегическите документи на Общината като Плана за устойчива градска подвижност и Генералния проект за организация на придвижването.
Мнозина ще кажат, че това е мъчно постижимо. Но в случай че има политическа воля и упоритост, още в идната година–две може да бъде сложено началото. Може да има оборване, че построяването на паркингите ще изисква огромен финансов запас, само че тук би трябвало да напомним, общината трайно може да разчита на 100 млн. лв. от страната за планиране и строителство, всяка година. Пловдив заслужава стратегическо обмисляне, а не безредни решения, които задълбочават казуса.
Заедно с довършването (и евентуално) разширението на околовръстното шосе, модернизацията на градския превоз и построяването на паркинги по периферията, Пловдив може да стартира да излиза от транспортното тресавище, в което е заседнал към този момент няколко мандата подред.
PS: Колажът е единствено и само илюстративен.
Тези дни още веднъж бе повдигната концепцията за създаване на многоетажен паркинг до Хуманитарната гимназия. Това решение, обаче, единствено ще утежни проблемите – ще докара още коли в центъра, ще усили замърсяването на въздуха и ще задълбочи тапите, счита общинският съветник . И се обосновава:
По данни от началото на годината, в Пловдив всеки ден влизат и излизат сред 150 000 и 200 000 автомобила. Голяма част от тях са на поданици от прилежащите обитаеми места и общини. С подобен непрекъснато възходящ мащаб на трафика, разумната политика е да ограничим автомобилния поток преди да влезе в града, а не да го каним още по-дълбоко в централната част.
За това си разреших да пресъздавам къде могат да бъдат едни нови 9 буферни паркинга на входно-изходните точки на Пловдив – Карловско шосе, Асеновградско шосе, Голямоконарско шосе и други съществени артерии. Визуализирал съм ги на приложената карта. Колажът е илюстративен – той демонстрира къде биха могли да се изградят такива уреди.
Пътят до реализацията на тази концепция е дълъг. Нужно е намиране на терени (за предпочитане общински, въпреки към този момент да няма доста такива), обезпечаване на финансиране, планиране, възлагане и създаване. Това е задача, която надвишава един управнически мандат.
Но за какво си заслужава напъните?
Ако всеки от тези буферни паркинги обезпечава приблизително по 1 000 места, това значи евентуално понижаване на трафика с до 18 000 автомобила дневно. Пресметнато в месечен мащаб – към 540 000 спестени пътувания или почти 10% от общия авто поток.
Такъв резултат би понижил доста тапите, би подобрил качеството на въздуха и би облекчил тежестта върху уличната инфраструктура на града.
Разбира се, с цел да работи тази система, е нужен съответен градски превоз. Ще би трябвало главно прекрояване на съществуващите направления, както и основаване на нови, по-кратки линии, обслужващи особено буферните паркинги. Необходими ще бъдат и промени в стратегическите документи на Общината като Плана за устойчива градска подвижност и Генералния проект за организация на придвижването.
Мнозина ще кажат, че това е мъчно постижимо. Но в случай че има политическа воля и упоритост, още в идната година–две може да бъде сложено началото. Може да има оборване, че построяването на паркингите ще изисква огромен финансов запас, само че тук би трябвало да напомним, общината трайно може да разчита на 100 млн. лв. от страната за планиране и строителство, всяка година. Пловдив заслужава стратегическо обмисляне, а не безредни решения, които задълбочават казуса.
Заедно с довършването (и евентуално) разширението на околовръстното шосе, модернизацията на градския превоз и построяването на паркинги по периферията, Пловдив може да стартира да излиза от транспортното тресавище, в което е заседнал към този момент няколко мандата подред.
PS: Колажът е единствено и само илюстративен.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ