Пловдив вече има свое цвете-символ: хризантемата като нов културен знак на града
Пловдив се подрежда измежду огромните международни градове, които имат свое цвете-символ – знак за културна еднаквост, история и връзка с природата. Макар градът да няма публично одобрена флорална емблема, хризантемата все по-ясно се обрисува като натурален знак на „ Перлата на Тракия “, с дълбоки исторически и културни учредения.
Цветята като език на градовете
По света доста градове избират цвете, посредством което описват своята история и темперамент. Хирошима уважава олеандъра – освен като знак на устойчивостта, само че и тъй като това е първото цвете, разцъфнало след атомната бомбардировка. Флоренция е сложила лилията в герба си като знак за достойнство и хубост, Пекин се асоциира с китайската роза, а Ню Орлиънс – с водната лилия, трансформирала се в знак на възобновяване след урагана „ Катрина “. В Барселона даже тротоарите носят флорален отпечатък посредством емблематичните плочки „ панот де флор “.
Флоралните знаци не са просто декорация – те основават чувство за принадлежност, предизвикват грижата за градската среда и построяват прочувствена връзка сред хората и мястото, в което живеят.
Защо хризантема и за какво Пловдив
Макар гербът на Пловдив да е белязан от силата на тепетата, градът има и неповторима историческа връзка с хризантемата. Именно отсам това екзотично азиатско цвете стъпва на българска земя. В края на XIX век Люсиен Шевалас – индивидът, който основава парковете на Пловдив, облагородява тепетата и проектира Цар Симеоновата градина – донася хризантемата в града.
Този малко прочут факт напомни скулпторът Цвятко Сиромашки при откриването на своята най-нова творба – пластиката „ Хризантемите на Харизма “, ситуирана във вътрешния двор на „ Рилон Център “. Композицията е осъществена по самодейност на Дентална клиника „ Харизма “, чиито кабинети се намират наоколо.
Кинетична статуя с обръщение
„ Хризантемите на Харизма “ носят присъщия почерк на Цвятко Сиромашки – кинетична статуя, в която мраморните цветове са инсталирани върху специфични железни детайли и се движат при лъх напразно или при човешко допиране. По думите на създателя, концепцията е композицията да бъде развита и в по-голям мащаб – сред 3 и 4 метра, тъй че хризантемите да „ оживяват “ в пространството.
Начало на нов знак
Сиромашки не за първи път оставя дълготраен културен знак в Пловдив. По негово предложение Домът на културата носи името на Борис Христов, а скулптурната маска на фасадата му придава уникалност, каквато няма другаде по света. Сега хризантемата има капацитета да се трансформира в новия флорален знак на града.
Самият ваятел споделя, че концепцията се ражда по време на работата му върху паметника на Люсиен Шевалас в Цар Симеоновата градина, където са изобразени 10 типа хризантеми. „ Запитах се – кои са цветята на Ню Йорк, на Вашингтон… а кое е цветето на Пловдив? “, споделя той. Според Сиромашки хризантемата символизира непорочност, благополучие и дългоденствие, а историческата ѝ връзка с града я прави изцяло натурален избор.
Пловдив и хризантемата – естествена връзка
Дали хризантемата публично ще стане цвете-символ на Пловдив, следва да се види. Но началото към този момент е сложено – с изкуство, история и концепция, която прибавя нов слой към културната еднаквост на най-стария жив град в Европа.
Цветята като език на градовете
По света доста градове избират цвете, посредством което описват своята история и темперамент. Хирошима уважава олеандъра – освен като знак на устойчивостта, само че и тъй като това е първото цвете, разцъфнало след атомната бомбардировка. Флоренция е сложила лилията в герба си като знак за достойнство и хубост, Пекин се асоциира с китайската роза, а Ню Орлиънс – с водната лилия, трансформирала се в знак на възобновяване след урагана „ Катрина “. В Барселона даже тротоарите носят флорален отпечатък посредством емблематичните плочки „ панот де флор “.
Флоралните знаци не са просто декорация – те основават чувство за принадлежност, предизвикват грижата за градската среда и построяват прочувствена връзка сред хората и мястото, в което живеят.
Защо хризантема и за какво Пловдив
Макар гербът на Пловдив да е белязан от силата на тепетата, градът има и неповторима историческа връзка с хризантемата. Именно отсам това екзотично азиатско цвете стъпва на българска земя. В края на XIX век Люсиен Шевалас – индивидът, който основава парковете на Пловдив, облагородява тепетата и проектира Цар Симеоновата градина – донася хризантемата в града.
Този малко прочут факт напомни скулпторът Цвятко Сиромашки при откриването на своята най-нова творба – пластиката „ Хризантемите на Харизма “, ситуирана във вътрешния двор на „ Рилон Център “. Композицията е осъществена по самодейност на Дентална клиника „ Харизма “, чиито кабинети се намират наоколо.
Кинетична статуя с обръщение
„ Хризантемите на Харизма “ носят присъщия почерк на Цвятко Сиромашки – кинетична статуя, в която мраморните цветове са инсталирани върху специфични железни детайли и се движат при лъх напразно или при човешко допиране. По думите на създателя, концепцията е композицията да бъде развита и в по-голям мащаб – сред 3 и 4 метра, тъй че хризантемите да „ оживяват “ в пространството.
Начало на нов знак
Сиромашки не за първи път оставя дълготраен културен знак в Пловдив. По негово предложение Домът на културата носи името на Борис Христов, а скулптурната маска на фасадата му придава уникалност, каквато няма другаде по света. Сега хризантемата има капацитета да се трансформира в новия флорален знак на града.
Самият ваятел споделя, че концепцията се ражда по време на работата му върху паметника на Люсиен Шевалас в Цар Симеоновата градина, където са изобразени 10 типа хризантеми. „ Запитах се – кои са цветята на Ню Йорк, на Вашингтон… а кое е цветето на Пловдив? “, споделя той. Според Сиромашки хризантемата символизира непорочност, благополучие и дългоденствие, а историческата ѝ връзка с града я прави изцяло натурален избор.
Пловдив и хризантемата – естествена връзка
Дали хризантемата публично ще стане цвете-символ на Пловдив, следва да се види. Но началото към този момент е сложено – с изкуство, история и концепция, която прибавя нов слой към културната еднаквост на най-стария жив град в Европа.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ