Единственият арборист в Пловдив пред TrafficNews: Предложих на Общината да отстранявам безплатно опасни клони, но ми отказаха
Пловдив се гордее със своите тепета и зелени площи, само че каква е действителната цена на сянката, под която седим? Докато администрацията твърди, че се грижи за парковете, експерти предизвестяват за рискови клони и неправилна поддръжка, която убива дърветата. TrafficNews беседва с Иван Деспов– единственият сертифициран арборист в Пловдивска област, който от години се занимава с доброволческа активност в разнообразни области, само че се сблъсква със стена от административни спънки в опитите си да помогне безвъзмезно на общината.
Прочетете още
– Работите на Младежкия рид от 2019 година. Какво е положението на това емблематично за пловдивчани място?
– Започнах като доброволец, а сега култивирам въжената градина и някогашния Пионерски дом. Младежкият рид е изкуствено горист в предишното с неимоверни старания, само че през днешния ден го одобряваме за даденост и всичко се движи на самотек. Когато започнах, Пеонерският дом беше много запустяло място с „ особени персонажи “ и забавни артефакти в храстите. Единствената облагородена част е тази на БЧК, само че откъм растителност всичко е доста зле. Дърветата са естествен капитал, който би трябвало да се обновява, а не да се оставя „ просто си мре “, тъй като такава била природата.
– Какво тъкмо прави един арборист и за какво е значимо да има такива експерти в градската среда?
– Арбористът е експерт по грижа за дърветата. В Пловдив и региона съм единственият сертифициран по европейски стандарт, а в цяла България сме едвам 40 души. За страдание тази специалност даже не е вписана в националния класификатор. Градската среда е рискова за дърветата – те имат дребен водосбор и постоянно кореновата им система е плитка поради бетон и скали изпод, което ги прави нестабилни. Ние вършим санитарна резидба – отстраняваме деформирани или заболели клони, с цел да запазим дървото. Масовата процедура в България обаче е така наречен „ топиране “ – режат върха на дървото, то замязва на четка за тоалетна и до пет години умира.
– Споменахте рискове. Имало ли е произшествия, на които сте били очевидец?
– Реших да стана арборист, откакто пред очите ми четириметров клон падна върху главата на 6-годишно дете на Младежкия рид. Тогава видях, че в короната висят още отчупени клони. С сътрудник се катерихме и свалихме 9-метров клон, тежащ над 100 кг, който просто лежеше върху живите елементи. Ако такова нещо падне върху човек, всичко завършва. Проблемът е, че „ Градини и паркове “ нямат потенциал даже да обикалят и да гледат нагоре.
– Опитали сте се да помогнете на Общината, само че сте срещнали отпор. Разкажете за тази обстановка?
– Да, предложих на „ Паркове и градини “ да спомагам и когато имам време и опция, да премахвам рискови клони. Те ме насочиха към район „ Централен “. Там предложих същото, а еколожката ме попита: „ Кой си ти, че да кастриш дървета? “. Въпросът беше верен и аз изкарах курс за арборист и получих европейски документ. Набавих си съоръжение и още веднъж отидох в регион „ Централен “. Оказа се, че няма административен ред, по който жител да помогне непринудено. Предложих им да сключим алегоричен контракт на сума 1 лев за дърво, само че се оказа че и това не е допустимо. Което звучи неуместно, тъй като в районните кметства има стотици тъжби за рискови дървета, а „ Градини и паркове “ разполагат с единствено с три екипа с резачки за целия град.
– Какво е решението съгласно Вас, с цел да не се опасяваме, когато минаваме под дърветата?
– Трябва паспортизация на дърветата, каквато да вземем за пример има във Франция. Там всяко дърво е сканирано, известно е типът му, болесттите и положението му. Данните са отворени и всеки експерт може да ги добавя. Трябва дълготрайна и ясна идея за поддържане на зелената система на града, а не да се работи на парче. Трябва също естествен разговор сред администрацията и дейните жители. Обучението ми струваше 2500 лева, а оборудването 8000 лева, само че никой не цени този риск. Вместо да пита „ ти какъв си “, а администрацията да стартира да употребява експертизата на хората, които желаят да оказват помощ. В Лион да вземем за пример, който е град с население колкото Пловдив, има 50 лицензирани арбористи, на които общината разпорежда грижата за дърветата.
Прочетете още
– Работите на Младежкия рид от 2019 година. Какво е положението на това емблематично за пловдивчани място?
– Започнах като доброволец, а сега култивирам въжената градина и някогашния Пионерски дом. Младежкият рид е изкуствено горист в предишното с неимоверни старания, само че през днешния ден го одобряваме за даденост и всичко се движи на самотек. Когато започнах, Пеонерският дом беше много запустяло място с „ особени персонажи “ и забавни артефакти в храстите. Единствената облагородена част е тази на БЧК, само че откъм растителност всичко е доста зле. Дърветата са естествен капитал, който би трябвало да се обновява, а не да се оставя „ просто си мре “, тъй като такава била природата.
– Какво тъкмо прави един арборист и за какво е значимо да има такива експерти в градската среда?
– Арбористът е експерт по грижа за дърветата. В Пловдив и региона съм единственият сертифициран по европейски стандарт, а в цяла България сме едвам 40 души. За страдание тази специалност даже не е вписана в националния класификатор. Градската среда е рискова за дърветата – те имат дребен водосбор и постоянно кореновата им система е плитка поради бетон и скали изпод, което ги прави нестабилни. Ние вършим санитарна резидба – отстраняваме деформирани или заболели клони, с цел да запазим дървото. Масовата процедура в България обаче е така наречен „ топиране “ – режат върха на дървото, то замязва на четка за тоалетна и до пет години умира.
– Споменахте рискове. Имало ли е произшествия, на които сте били очевидец?
– Реших да стана арборист, откакто пред очите ми четириметров клон падна върху главата на 6-годишно дете на Младежкия рид. Тогава видях, че в короната висят още отчупени клони. С сътрудник се катерихме и свалихме 9-метров клон, тежащ над 100 кг, който просто лежеше върху живите елементи. Ако такова нещо падне върху човек, всичко завършва. Проблемът е, че „ Градини и паркове “ нямат потенциал даже да обикалят и да гледат нагоре.
– Опитали сте се да помогнете на Общината, само че сте срещнали отпор. Разкажете за тази обстановка?
– Да, предложих на „ Паркове и градини “ да спомагам и когато имам време и опция, да премахвам рискови клони. Те ме насочиха към район „ Централен “. Там предложих същото, а еколожката ме попита: „ Кой си ти, че да кастриш дървета? “. Въпросът беше верен и аз изкарах курс за арборист и получих европейски документ. Набавих си съоръжение и още веднъж отидох в регион „ Централен “. Оказа се, че няма административен ред, по който жител да помогне непринудено. Предложих им да сключим алегоричен контракт на сума 1 лев за дърво, само че се оказа че и това не е допустимо. Което звучи неуместно, тъй като в районните кметства има стотици тъжби за рискови дървета, а „ Градини и паркове “ разполагат с единствено с три екипа с резачки за целия град.
– Какво е решението съгласно Вас, с цел да не се опасяваме, когато минаваме под дърветата?
– Трябва паспортизация на дърветата, каквато да вземем за пример има във Франция. Там всяко дърво е сканирано, известно е типът му, болесттите и положението му. Данните са отворени и всеки експерт може да ги добавя. Трябва дълготрайна и ясна идея за поддържане на зелената система на града, а не да се работи на парче. Трябва също естествен разговор сред администрацията и дейните жители. Обучението ми струваше 2500 лева, а оборудването 8000 лева, само че никой не цени този риск. Вместо да пита „ ти какъв си “, а администрацията да стартира да употребява експертизата на хората, които желаят да оказват помощ. В Лион да вземем за пример, който е град с население колкото Пловдив, има 50 лицензирани арбористи, на които общината разпорежда грижата за дърветата.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ