Пловдив отдавна не е град, в който гларусът е изненада,

Пловдив от дълго време не е град, в който гларусът е изненада, само че през последните месеци наличието на тези птици все по-често се трансформира от любопитна панорама в всекидневен тормоз за хората. Крясъци още по мрачно, големи изпражнения по коли, тераси и пейки, раздрани торби с боклуци и безсрамно доближаване до хора с храна - това към този момент е непрекъсната част от градската картина в някои региони под тепетата.
Прочетете още
Темата с гларусите в Пловдив става все по-актуална в обществените мрежи и в диалозите сред пловдивчани. Сигнали постъпват и в редакцията на медията ни, като едни се оплакват, че не могат да оставят колите си чисти даже за ден, други описват за птици, които обикалят към заведения, спирки и контейнери, чакайки комфортен миг да стигнат до храна, а трети се будят всяка нощ от мощните им викове по покривите и не могат да оставят прозорците си отворени.

На пръв взор казусът наподобява битов и даже леко смешен, само че за хората, които живеят под непрекъснат звук, чистят колите си през ден и се тормозят за децата си към места с доста птици, това не е смешка. Гларусите към този момент са част от градския пейзаж на Пловдив и се срещат в съвсем всички квартали.

Причината птиците да се задържат в града е елементарна - той им предлага храна и сигурни места за гнездене. Контейнери с елементарен достъп, останки от храна към заведения, пазари и спирки, покриви на здания, тераси и високи структури основават комфортна среда. Гларусите са интелигентни и адаптивни птици и когато един път свържат даден регион с лесна храна, те се връщат още веднъж и още веднъж.

Проблемът не е единствено пловдивски - във Варна и Бургас тематиката се разисква от години, само че все по-често сходни сигнали идват и от вътрешността на страната, т.е. птиците към този момент не следват единствено морето - те следват храната, а огромните градове им я обезпечават всекидневно. Затова работещият метод за справяне с гларусите би трябвало да бъде градски, систематичен и предпазен.

Първата и най-важна мярка е контролът върху храната - колкото по-малко налични останки има, толкоз по-малък тласък имат птиците да се задържат. Това значи по-често разчистване към контейнерите, затворени съдове за боклуци, надзор към заведенията, пазари и обекти за бързо хранене, както и наказания при редовно оставяне на храна и отпадъци навън.

Втората ефикасна мярка би трябвало да е ясна акция към жителите да не ги хранят. Дори когато наподобява безобидно, хвърлянето на самун, баничка или останки от храна учи птиците, че хората са източник на лесна плячка. Така те стават по-смели, по-шумни и по-настойчиви. Това държание след това се връща като проблем към всички - в това число към хората, които в никакъв случай не са ги хранили.

Третата стъпка е обезопасяване на местата за гнездене там, където това е допустимо и законно. Сгради, търговски обекти и жилищни кооперации могат да употребяват мрежи, шипове, образни и звукови средства за отбиване, само че това би трябвало да се прави деликатно, преди дейния размножителен интервал и без да се заплашват птиците. Особено значимо е да не се запушват или унищожават гнезда с яйца или дребни без способена интервенция.

Четвъртата мярка е институционална. Община Пловдив може да стартира с карта на зоните с най-вече сигнали - към пазари, учебни заведения, заведения, огромни контейнери, паркове и жилищни комплекси. Така вместо казусът да се третира като обособени недоволства от ядосани жители, ще стане ясно къде са огнищата и какво ги поддържа.

Необходим е и явен канал за реакция. При замърсяване към контейнери и нерегламентирано изхвърляне на боклуци сигналите би трябвало да стигат до звената по непорочност. При случаи с ранени, бедстващи или мъртви птици - до способените екоинституции. А когато има систематичен проблем в съответен регион, общината би трябвало да ревизира освен птиците, а и повода те да са там - отпадък, храна, неприятно обслужвани съдове за боклуци или подобаващи места за гнездене.

Но даже и всичко това да се случи, ясно е, че гларусите няма да изчезнат от Пловдив. И това не трябва да бъде задачата. Достатъчно е просто да не завладяват всекидневието на хората. Градът може да съжителства с дивата природа, само че единствено в случай че не я храни безотговорно, не оставя отпадъците си отворени и не чака казусът да стане непоносим, преди да реагира.

Защото птиците не идват инцидентно. Те просто демонстрират къде градът е оставил храна, нечистотия и безучастие.