Христо Марков: Вече няма и един файтон седесари
Пловдив - от синя цитадела до синьо крушение
Христо Марков е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Пловдив. Депутат от Седмото Велико Народно заседание и от Тридесет и шестото национално заседание. Автор на доста публикации и проучвания. Ето какво споделя той за синята концепция под тепетата:
" Пътят на Съюз на демократичните сили - Пловдив първоначално беше по-различен, в сравнение с в страната. Тук се бяха събрали доста дейни персони с национална популярност - отец Димитър Амбарев, Петър Манолов, Благой Топузлиев и ние, по-младите. Политическото време тук беше пъклен сгъстено.
Така пловдивското Съюз на демократичните сили заема позициите, които имаше до 1992 година като най-силната опозиционна конструкция в страната. Истината е, че всички политически начинания тогава започваха в Пловдив и поемаха из страната. Категорично в зората на демокрацията процесите се дирижираха от града под тепетата.
До 1996 година не си припомням случай, в който някаква концепция или самодейност на пловдивчани да не бе утвърдена от националните управления на партиите в обединението Съюз на демократичните сили. Всичко започваше на първо време от тук.
Първото национално обединяване на опозиционните сили в България тогава стана в нашия град. На 25 декември 1989 година тук се учреди Форум „ 6 септември ” - в пицария „ Натали ” против подлеза на Понеделник пазара.
На 16 януари 1990 година в тогавашния клуб Кристал против Джумаята бе основан предшественикът на Съюз на демократичните сили - Независими демократични сили. В него се сплотиха безусловно всички опозиционни сили с управленията им.
Имахме самочувствие, издавахме наш вестник „ Свобода ”. Реално самостоятелните демократични сили преговаряха с управата и партийното управление на града. За разлика от софийската на пловдивската Кръгла маса опозицията реализира триумфи - на нея през 1990 година за пръв път застанахме неофициалните организации против градските водачи на Българска комунистическа партия.
Българска комунистическа партия освен седнаха на договаряния, само че ни отпуснаха хартия за вестника, дадоха ни време по радиото и малкия екран. Това безусловно на никое място другаде не стана.
При изборите за Велико Народно заседание постигнахме триумф, какъвто в никакъв случай до момента не е постиган в страната. От 9 мажоритарни региона още на 1 тур спечелихме и деветте: 9 на нула на 1 тур. Гласовете за Съюз на демократичните сили в Пловдив тогава бяха 142 000, това в никакъв случай не се повтори повече.
30 години след еуфорията обстановката в някогашната синя столица е повече от трагична. Днешното Съюз на демократичните сили няма нищо общо с това. Няма и един файтон седесари. Най-жалкото е, че тия, които в този момент са в Съюз на демократичните сили, нямат безусловно нищо общо с първото, с същинското Съюз на демократичните сили.
Пловдив обаче може да се гордее с първите деятели и депутати от Съюз на демократичните сили. Нито един от тях не се оказа помощник, клеветник на Държавна сигурност. Затова обаче тези хора бяха изтикани в периферията, защото не можеха да ни дърпат конците.
Днес в Съюз на демократичните сили няма един от старите седесари от 1989 година С проведена акция личностите бяха сменени с кухи хора, които сътвориха кухи политически структури. Това е била нечия цел. Затова и Съюз на демократичните сили си отиде, още тогава. Жалко за очакванията на милиони българи. Там някъде се корени злото и до момента. Ако бяхме анализирали процесите, щяхме да си спестим доста неточности до момента.
Христо Марков е един от основателите на Съюз на демократичните сили в Пловдив. Депутат от Седмото Велико Народно заседание и от Тридесет и шестото национално заседание. Автор на доста публикации и проучвания. Ето какво споделя той за синята концепция под тепетата:
" Пътят на Съюз на демократичните сили - Пловдив първоначално беше по-различен, в сравнение с в страната. Тук се бяха събрали доста дейни персони с национална популярност - отец Димитър Амбарев, Петър Манолов, Благой Топузлиев и ние, по-младите. Политическото време тук беше пъклен сгъстено.
Така пловдивското Съюз на демократичните сили заема позициите, които имаше до 1992 година като най-силната опозиционна конструкция в страната. Истината е, че всички политически начинания тогава започваха в Пловдив и поемаха из страната. Категорично в зората на демокрацията процесите се дирижираха от града под тепетата.
До 1996 година не си припомням случай, в който някаква концепция или самодейност на пловдивчани да не бе утвърдена от националните управления на партиите в обединението Съюз на демократичните сили. Всичко започваше на първо време от тук.
Първото национално обединяване на опозиционните сили в България тогава стана в нашия град. На 25 декември 1989 година тук се учреди Форум „ 6 септември ” - в пицария „ Натали ” против подлеза на Понеделник пазара.
На 16 януари 1990 година в тогавашния клуб Кристал против Джумаята бе основан предшественикът на Съюз на демократичните сили - Независими демократични сили. В него се сплотиха безусловно всички опозиционни сили с управленията им.
Имахме самочувствие, издавахме наш вестник „ Свобода ”. Реално самостоятелните демократични сили преговаряха с управата и партийното управление на града. За разлика от софийската на пловдивската Кръгла маса опозицията реализира триумфи - на нея през 1990 година за пръв път застанахме неофициалните организации против градските водачи на Българска комунистическа партия.
Българска комунистическа партия освен седнаха на договаряния, само че ни отпуснаха хартия за вестника, дадоха ни време по радиото и малкия екран. Това безусловно на никое място другаде не стана.
При изборите за Велико Народно заседание постигнахме триумф, какъвто в никакъв случай до момента не е постиган в страната. От 9 мажоритарни региона още на 1 тур спечелихме и деветте: 9 на нула на 1 тур. Гласовете за Съюз на демократичните сили в Пловдив тогава бяха 142 000, това в никакъв случай не се повтори повече.
30 години след еуфорията обстановката в някогашната синя столица е повече от трагична. Днешното Съюз на демократичните сили няма нищо общо с това. Няма и един файтон седесари. Най-жалкото е, че тия, които в този момент са в Съюз на демократичните сили, нямат безусловно нищо общо с първото, с същинското Съюз на демократичните сили.
Пловдив обаче може да се гордее с първите деятели и депутати от Съюз на демократичните сили. Нито един от тях не се оказа помощник, клеветник на Държавна сигурност. Затова обаче тези хора бяха изтикани в периферията, защото не можеха да ни дърпат конците.
Днес в Съюз на демократичните сили няма един от старите седесари от 1989 година С проведена акция личностите бяха сменени с кухи хора, които сътвориха кухи политически структури. Това е била нечия цел. Затова и Съюз на демократичните сили си отиде, още тогава. Жалко за очакванията на милиони българи. Там някъде се корени злото и до момента. Ако бяхме анализирали процесите, щяхме да си спестим доста неточности до момента.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ