Пловдив изпрати съвременния възрожденец Лука Станчев
Пловдив изпрати актуалния възрожденец Лука Станчев
"Луката беше епоха", споделя за него скулпторът и галерист Жорж Трак. "Той имаше толкоз доста хрумвания и толкоз жизнеспособност, че си мислех, че е вечен", споделя някогашният пловдивски кмет Иван Чомаков: "Физически си отиде, само че следите от него остават и в Пловдив, и на Балканите, тъй като неговата нематериалност излезе от границите на страната".
Днес църквата "Света Петка" в Пловдив се оказа тясна за всички, които бяха пристигнали да изпратят в последния му път Лука Станчев, който си отиде на 83-годишна възраст, само че беляза с живота си, духовността си цели генерации пловдивчани, съобщи кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.
Учител по физика, по-късно учител в Пловдивския университет, той носеше в себе си голяма сила, ориентирана непроменяемо към общественополезни цели. През 1993 той възвръща първата неправителствена организация в следосвобожденска България – Пловдивския Граждански клуб и придвижва това възрожденско мислене към съвременността. Благодарение на концепциите, които клубът генерира и с поддръжката на тогавашния пловдивски кмет Иван Чомаков, Лука Станчев съумява да реализира една от най-важните си начинания – възобновяване на Желязната черква "Св. Стефан" в Истанбул. Това става благодарение на доста родолюбиви хора, проведени от него. Пак в границите на тази концепция са реставрирани 40 икони от иконостаса на църквата, а след това куполът и е позлатен. Следи от родолюбивата му активност има в Гърция, на остров Ахил, в Солун, на гроба на Самуил, в Албания, където възвръща като имитация колоната, поставена от цар Борис Покръстител, с цел да означи границата на християнска България, в Македония, където спомага за възобновяване на българските войнишки гробища край село Цапари, до Битоля.
Лука Станчев спомага за основаването на музей в постройката на някогашната Екзархия в Истанбул, като подарява със цел набиране на средства, 1000 литографии и 1000 сувенирни икони.
В Пловдив на него се дължи основаването на паметника на Кирил и Методий пред едноименната Хуманитарна гимназия, където е бил преподавател и в чието настоятелство е бил. Пак той с поддръжката на тогавашния кмет Иван Чомаков реализира оформянето на площад пред историческата гимназия, откъдето и през днешния ден всяка година на 11 май се организира шествие в възхвала на буквите, завещание от създателите.
"Лука Станчев беше човек, който беше одобряван другарски във всички прилежащи страни", споделя Иван Чомаков. "Той беше същински възрожденец и освен Пловдив, само че и страната ни може да се гордее, че го е имало", сподели още той. /БГНЕС
"Луката беше епоха", споделя за него скулпторът и галерист Жорж Трак. "Той имаше толкоз доста хрумвания и толкоз жизнеспособност, че си мислех, че е вечен", споделя някогашният пловдивски кмет Иван Чомаков: "Физически си отиде, само че следите от него остават и в Пловдив, и на Балканите, тъй като неговата нематериалност излезе от границите на страната".
Днес църквата "Света Петка" в Пловдив се оказа тясна за всички, които бяха пристигнали да изпратят в последния му път Лука Станчев, който си отиде на 83-годишна възраст, само че беляза с живота си, духовността си цели генерации пловдивчани, съобщи кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.
Учител по физика, по-късно учител в Пловдивския университет, той носеше в себе си голяма сила, ориентирана непроменяемо към общественополезни цели. През 1993 той възвръща първата неправителствена организация в следосвобожденска България – Пловдивския Граждански клуб и придвижва това възрожденско мислене към съвременността. Благодарение на концепциите, които клубът генерира и с поддръжката на тогавашния пловдивски кмет Иван Чомаков, Лука Станчев съумява да реализира една от най-важните си начинания – възобновяване на Желязната черква "Св. Стефан" в Истанбул. Това става благодарение на доста родолюбиви хора, проведени от него. Пак в границите на тази концепция са реставрирани 40 икони от иконостаса на църквата, а след това куполът и е позлатен. Следи от родолюбивата му активност има в Гърция, на остров Ахил, в Солун, на гроба на Самуил, в Албания, където възвръща като имитация колоната, поставена от цар Борис Покръстител, с цел да означи границата на християнска България, в Македония, където спомага за възобновяване на българските войнишки гробища край село Цапари, до Битоля.
Лука Станчев спомага за основаването на музей в постройката на някогашната Екзархия в Истанбул, като подарява със цел набиране на средства, 1000 литографии и 1000 сувенирни икони.
В Пловдив на него се дължи основаването на паметника на Кирил и Методий пред едноименната Хуманитарна гимназия, където е бил преподавател и в чието настоятелство е бил. Пак той с поддръжката на тогавашния кмет Иван Чомаков реализира оформянето на площад пред историческата гимназия, откъдето и през днешния ден всяка година на 11 май се организира шествие в възхвала на буквите, завещание от създателите.
"Лука Станчев беше човек, който беше одобряван другарски във всички прилежащи страни", споделя Иван Чомаков. "Той беше същински възрожденец и освен Пловдив, само че и страната ни може да се гордее, че го е имало", сподели още той. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ