Румен Радев: Трябва да се разделим с беззаконието, арогантността и апатията
Пловдив през днешния ден е център на тържествата, отдадени на 134 години от Съединението на България. На церемонията преди тържествената заря-проверка президентът Румен Радев произнесе слово, в което прикани през днешния ден да се разделим с беззаконието, арогантността и апатията.
Ето цялостния текст на словото на президента:
Направихме, каквото можахме и колкото можахме. Сега можем да чакаме съда на историята. С тези скромни слова смелият министър-председател Петко Каравелов разказва паметните дни на 1885 година. Присъдата е ясна. Препотвърждаваме я с благодарност година след година в Пловдив, с цел да почетем героизма на всички българи, осъществили това Съединение.
На седмата година от Свободата българите демонстрираха зрялост и национална отговорност, еманципираха се и демонстрираха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, с цел да вземат решение ориста им. Извършиха самоуверен исторически „ скок “ и отхвърлиха несправедливостта, раздрала снагата на Родината им. Защото нашите предшественици от от Княжество България и Румелия продължаваха да живеят с идела за сплотена, обединена и самостоятелна България.
С тази фантазия живееха всички без оглед на религия и етнос, пол и възраст, поминък и политически пристрастия. В оня момент политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и неговите въжделения. Броени дни по-късно мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония, всеобщо завърналите се българи от чужбина, подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница.
Днес търсим горделивост в предишното и постоянно загърбваме своя дълг към сегашното и бъдещето. Идейната обърканост на първенците катастрофира в незаинтересованост, отчуждение и безбожничество. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи.
Все повече се приканва за ново Съединение, само че се пропуща, че то минава през разделяне. Епохата желае от нас да се разделим с всичко, което тежи и стопира придвижването на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността и апатията. Да отхвърлим нихилизма. Да съзнаем, че до момента в който разрешаваме на несправедливостта да цари, не можем да бъдем същински единни.
Да помним, че най-страшна е присъдата на идващите генерации. Че същинската оценка за делата ни ще я дадат тези, които идват след нас. Но ориста на нацията се кове тук и в този момент. Наш дълг е дружно да съградим заслужен и обективен живот в свободна, демократична и просперираща страна.
Да живее Съединението! Да живее България!
Ето цялостния текст на словото на президента:
Направихме, каквото можахме и колкото можахме. Сега можем да чакаме съда на историята. С тези скромни слова смелият министър-председател Петко Каравелов разказва паметните дни на 1885 година. Присъдата е ясна. Препотвърждаваме я с благодарност година след година в Пловдив, с цел да почетем героизма на всички българи, осъществили това Съединение.
На седмата година от Свободата българите демонстрираха зрялост и национална отговорност, еманципираха се и демонстрираха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, с цел да вземат решение ориста им. Извършиха самоуверен исторически „ скок “ и отхвърлиха несправедливостта, раздрала снагата на Родината им. Защото нашите предшественици от от Княжество България и Румелия продължаваха да живеят с идела за сплотена, обединена и самостоятелна България.
С тази фантазия живееха всички без оглед на религия и етнос, пол и възраст, поминък и политически пристрастия. В оня момент политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и неговите въжделения. Броени дни по-късно мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония, всеобщо завърналите се българи от чужбина, подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница.
Днес търсим горделивост в предишното и постоянно загърбваме своя дълг към сегашното и бъдещето. Идейната обърканост на първенците катастрофира в незаинтересованост, отчуждение и безбожничество. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи.
Все повече се приканва за ново Съединение, само че се пропуща, че то минава през разделяне. Епохата желае от нас да се разделим с всичко, което тежи и стопира придвижването на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността и апатията. Да отхвърлим нихилизма. Да съзнаем, че до момента в който разрешаваме на несправедливостта да цари, не можем да бъдем същински единни.
Да помним, че най-страшна е присъдата на идващите генерации. Че същинската оценка за делата ни ще я дадат тези, които идват след нас. Но ориста на нацията се кове тук и в този момент. Наш дълг е дружно да съградим заслужен и обективен живот в свободна, демократична и просперираща страна.
Да живее Съединението! Да живее България!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ