Пловдив – най-шумният град у нас. Гонят го София, Варна

Пловдив – най-шумният град у нас. Гонят го София, Варна и Бургас. Хората се жалят от поправки, музика и гонки. Пловдив е най-шумният град в България. Само през май в Министерството на вътрешните работи са получени над 5000 сигнала, от които 1035 са от града под тепетата, споделиха оттова за „ Телеграф “. Гонят го София, Варна, Бургас, Русе, Хасково, Стара Загора.
„ Например във Велико Търново и София има наднормени равнища на звук в централните градски елементи, също и по транспортните пътища, които са при входовете на градовете “, разяснява пред медията ни инж. Петя Иванова, основен специалист в Националния център по публично здраве и разбори.

Инж. Иванова показва, че пътният трафик е главният източник на шумово замърсяване, като през идващото десетилетие се чака равнищата да се усилват както в градските, по този начин и в селските региони заради развиването на урбанизацията и нарасналата потребност от подвижност. Главният източник  на звук са транспортните средства, само че не е за подценяване и положението на пътната инфраструктура.

“В доста градове липсват обходни направления за директно преминаващи тежкотоварни транспортни средства. Също така  минималното разстояние сред постройките и пътните платна оказва въздействие, както и неналичието на задоволително паркоместа в градовете и незадоволителното екраниране на шума с дейни шумозащитни уреди “, показва тя.

Като източници на звук се подреждат още: строителните обекти, градският превоз, увеселителните заведения, гонките, почистващите компании, които при събирането на сметта блъскат контейнерите, шумните компании пред блоковете, ремонтите, говорещите на високо по улиците, уличните музиканти, сватбите, фойерверките, футболните игрища, прелитащите самолети над градовете, преминаващите влакове през жил. квартали и други

Високите равнища на звук могат да бъдат нездравословни, даже рискови за здравето. „ Като нездравословни резултати от шума се показват исхемичната болест на сърцето, мощен дискомфорт и съществени разстройства на съня “, споделя инж. Иванова. Високите равнища се срещат нормално в работна среда – при разнообразни производства. „ Понякога звукът с ниски равнища може да бъде провокиращ и да основава дискомфорт, само че тогава приказваме за шума в жилищната и околната среда, който ни съпътства “, прецизира специалистът.

Петя Иванова показва, че в борбата с намаляването на шума в обитаемоте места страната изготвя стратегически карти. „ Планове за деяние се създават на всеки 5 години, откакто се актуализира стратегическата карта за звук и там се отразяват нужните дейности, които би трябвало да се подхващат. В последните години следим ново планиране, създаване на редица транспортни инфраструктурни обекти, реконструкции и ремонт на настилките, върви се към контролиране на пътния трафик, ограничение на скоростта в жилищните региони, към учебни заведения, детски градини, лечебни заведения “, разяснява тя. Инж. Иванова прибавя, че също по този начин се възобновява градският превоз, а при санирането на здания се включват материали, които способстват за по-добрата шумоизолация на жилищата. В последните години се построяват и шумозащитни уреди, които виждаме по пътищата на страната – по автомагистрали, жп гари, съществени пътища и други

Инж. Иванова изяснява, че наблюдаване на шума у нас се прави от 80-те години на предишния век, като от 2006 година постоянно се издават отчети, които отразяват равнищата му в страната. Експертът показва, че от този момент насам данните от мониторинга демонстрират, че в диапазона над 82 децибела не попада нито един пункт за наблюдаване. В този от 78-82 децибела доста рядко попада някой пункт. Нивата сред 73-77 понижават във всичките години след 2006 година до момента. „ Висок е броят на пунктовете, където се мерят сред 63 и 67 децибела. Те се намират в градските региони, жилищните квартали и централните градски елементи. Там равнището на шума е високо и е над нормите за тези територии макар наклонността към понижаване “, обобщава Петя Иванова. Тя прибавя, че в столицата равнищата се наблюдават в 75 пункта, като общият им брой в страната е към 700, от които в към 500 се откриват превишения.

Регионалните здравни инспекции мерят равнищата на звук, само че единствено по сигнал. „ От началото на годината в РЗИ – София са постъпили 120 сигнала за звук. От тях са осъществени 97 инспекции, като останалите са пренасочени към други виновни институции. Съставени са 2 наставления – и двете за шумни вентилации и климатични съоръжения от нощни заведения. Нарушенията са отстранени ”, споделиха за „ Телеграф “ от РЗИ-София. При неизпълнено наставление за премахване на проблем има наказания. За физическите лица те са от 200 до 500 лева, за юридическите – от 500 до 2000 лева При следващо нарушаване санкциите скачат, надлежно за юридическо лице – от 1000 до 5000 лева, а в случай че се установи още веднъж – от 3000 до 12 000 лева

От инспекцията показват, че най-често сигналите, от които се жалват хората в столицата, са свързани с неизправни вентилации, климатици, външни хладилници, нерегламентиран звук от заведения, както и висок диалект, крясъци, събиране на групи хора и махленски трафик, само че част от тях се предават на други институции, защото РЗИ не може да вземе отношение по тях.

Реагиране на чиновници от Охранителна полиция на сигнали за нарушаване на тишината през 2023 година *
Месец Общ брой сигнали

ОД Министерство на вътрешните работи с най-вече сигнали през настоящия месец

Брой сигнали

Януари – 3918
Пловдив – 883

Февруари – 3747
Пловдив – 964

Март – 4062
Пловдив -1165

Април – 3969
Пловдив – 1004

Май – 5338
Пловдив – 1035

Източник: МВР