Потребителската кошница поскъпна със 7,4% за година
Плодовете на тържищата у нас поевтиняха през миналата седмица, до момента в който множеството зеленчуци и съществени хранителни артикули нарастват. Това демонстрират данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. Темата разяснява в ефира на NOVA ръководителят на комисията и началник на Координационния център към Механизма за еврото Владимир Иванов.
По думите му общата картина на пазара демонстрира резистентен тренд на повишаване още от 2020 година, като въпросът е в темпа на повишаване и интервала, в който се случва то. Иванов подчерта, че при търговията на едро, която дава най-ясна визия за трендовете, все още цената на потребителската кошница се задържа на към 58 евро към този момент трета седмица – по отношение на 54 евро година по-рано. Това съставлява растеж от 7,4% на годишна база.
Къде ще ни „ удари “ инфлацията през март
„ Това не е галопираща инфлация и не е покруса. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимоотношения “, разяснява Иванов.
Според него сега най-осезаемо е повишаването при зеленчуците, което се дължи главно на по-слаба годишна продукция. Изключение вършат доматите, при които се следи по-висок ценови напън поради отражението на енергийната рецесия и по-скъпия газ. Най-сериозно е поскъпването при зелето – с 34,33% до 0,72 евро за кг.
В същото време при главните хранителни артикули на годишна база не се регистрира значително изменение в общата стойност. „ Сумата е същата – към 35 евро. Има разбъркване сред обособените артикули, само че общото равнище се резервира “, изясни Иванов.
istock
При яйцата има повишаване с към 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – към 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – към 7%. При прясното мляко обаче се регистрира спад от 3%.Пилешкото месо нараства с към 5%, до момента в който цената на свинското остава без смяна.
Потребителската кошница се задържа на 57 евро, само че цените се менят
Според Иванов инвестициите в селското стопанство са нужни, само че би трябвало да бъдат част от по-широка тактика. „ Субсидиите не са панацея. Те би трябвало да подкрепят развиване, обвързвано с повече просвета, организация и отвесна интеграция – от производството до реализацията “, обясни председателят на комисията. И подчерта, че България има капацитет да създава доста повече храни.
Целия диалог гледайте във видеото.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
По думите му общата картина на пазара демонстрира резистентен тренд на повишаване още от 2020 година, като въпросът е в темпа на повишаване и интервала, в който се случва то. Иванов подчерта, че при търговията на едро, която дава най-ясна визия за трендовете, все още цената на потребителската кошница се задържа на към 58 евро към този момент трета седмица – по отношение на 54 евро година по-рано. Това съставлява растеж от 7,4% на годишна база.
Къде ще ни „ удари “ инфлацията през март
„ Това не е галопираща инфлация и не е покруса. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимоотношения “, разяснява Иванов.
Според него сега най-осезаемо е повишаването при зеленчуците, което се дължи главно на по-слаба годишна продукция. Изключение вършат доматите, при които се следи по-висок ценови напън поради отражението на енергийната рецесия и по-скъпия газ. Най-сериозно е поскъпването при зелето – с 34,33% до 0,72 евро за кг.
В същото време при главните хранителни артикули на годишна база не се регистрира значително изменение в общата стойност. „ Сумата е същата – към 35 евро. Има разбъркване сред обособените артикули, само че общото равнище се резервира “, изясни Иванов.
istock При яйцата има повишаване с към 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – към 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – към 7%. При прясното мляко обаче се регистрира спад от 3%.Пилешкото месо нараства с към 5%, до момента в който цената на свинското остава без смяна.
Потребителската кошница се задържа на 57 евро, само че цените се менят
Според Иванов инвестициите в селското стопанство са нужни, само че би трябвало да бъдат част от по-широка тактика. „ Субсидиите не са панацея. Те би трябвало да подкрепят развиване, обвързвано с повече просвета, организация и отвесна интеграция – от производството до реализацията “, обясни председателят на комисията. И подчерта, че България има капацитет да създава доста повече храни.
Целия диалог гледайте във видеото.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ