Купуваме по-скъпи зеленчуци, но по-евтини плодове
Плодовете на тържищата у нас поевтиняха през миналата седмица, до момента в който множеството зеленчуци и съществени хранителни артикули нарастват. Това демонстрират данни на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. Темата разяснява в ефира на NOVA ръководителят на комисията и началник на Координационния център към Механизма за еврото Владимир Иванов.
По думите му общата картина на пазара демонстрира резистентен тренд на повишаване още от 2020 година, като въпросът е в темпа на повишаване и интервала, в който се случва то. Иванов подчерта, че при търговията на едро, която дава най-ясна визия за трендовете, все още цената на потребителската кошница се задържа на към 58 евро към този момент трета седмица – по отношение на 54 евро година по-рано. Това съставлява растеж от 7,4% на годишна база.
" Това не е галопираща инфлация и не е покруса. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимоотношения “, разяснява Иванов.
Ще има ли български зеленчуци на трапезата тази пролет
Според него сега най-осезаемо е повишаването при зеленчуците, което се дължи главно на по-слаба годишна продукция. Изключение вършат доматите, при които се следи по-висок ценови напън поради отражението на енергийната рецесия и по-скъпия газ. Най-сериозно е поскъпването при зелето – с 34,33% до 0,72 евро за кг.
В същото време при главните хранителни артикули на годишна база не се регистрира значително изменение в общата стойност. " Сумата е същата – към 35 евро. Има разбъркване сред обособените артикули, само че общото равнище се резервира “, изясни Иванов.
При яйцата има повишаване с към 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – към 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – към 7%. При прясното мляко обаче се регистрира спад от 3%. Пилешкото месо нараства с към 5%, до момента в който цената на свинското остава без смяна.
Според Иванов инвестициите в селското стопанство са нужни, само че би трябвало да бъдат част от по-широка тактика. " Субсидиите не са панацея. Те би трябвало да подкрепят развиване, обвързвано с повече просвета, организация и отвесна интеграция – от производството до реализацията “, обясни председателят на комисията. И подчерта, че България има капацитет да създава доста повече храни.
По думите му общата картина на пазара демонстрира резистентен тренд на повишаване още от 2020 година, като въпросът е в темпа на повишаване и интервала, в който се случва то. Иванов подчерта, че при търговията на едро, която дава най-ясна визия за трендовете, все още цената на потребителската кошница се задържа на към 58 евро към този момент трета седмица – по отношение на 54 евро година по-рано. Това съставлява растеж от 7,4% на годишна база.
" Това не е галопираща инфлация и не е покруса. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимоотношения “, разяснява Иванов.
Ще има ли български зеленчуци на трапезата тази пролет
Според него сега най-осезаемо е повишаването при зеленчуците, което се дължи главно на по-слаба годишна продукция. Изключение вършат доматите, при които се следи по-висок ценови напън поради отражението на енергийната рецесия и по-скъпия газ. Най-сериозно е поскъпването при зелето – с 34,33% до 0,72 евро за кг.
В същото време при главните хранителни артикули на годишна база не се регистрира значително изменение в общата стойност. " Сумата е същата – към 35 евро. Има разбъркване сред обособените артикули, само че общото равнище се резервира “, изясни Иванов.
При яйцата има повишаване с към 28% (приблизително 5 евроцента), при сиренето – към 4%, при кашкавала – 3%, при маслото – 1%, а при киселото мляко – към 7%. При прясното мляко обаче се регистрира спад от 3%. Пилешкото месо нараства с към 5%, до момента в който цената на свинското остава без смяна.
Според Иванов инвестициите в селското стопанство са нужни, само че би трябвало да бъдат част от по-широка тактика. " Субсидиите не са панацея. Те би трябвало да подкрепят развиване, обвързвано с повече просвета, организация и отвесна интеграция – от производството до реализацията “, обясни председателят на комисията. И подчерта, че България има капацитет да създава доста повече храни.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ