Плевен и епопеята променила стратегията за водене на боеве
Плевенската гледка е един от най-посещаваните исторически обекти в България. Уникалният с картините и панорамите си музей е нещо, което изобщо на Балканите не може да бъде забелязано. Само за тази година Плевен и панорамата са посетени от към 50 хиляди туристи – българи и чужденци, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Плевенската гледка е издигната през 1977 година в чест на 100-годишнината от огромната борба, решила изхода на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. От откриването досега залите са прегледани от туристи от целия свят, които наброяват повече от 9 милиона души.
Архитектурният план е на двама млади по това време локални архитекти надлежно 25-годишните Пламена Цачева и Иво Петров. Построена е за 11 месеца. Сградата има форма на кръстосан конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града.
Вътрешността е изрисувана за 4 месеца от 11 съветски художници. Главен реализатор и началник е Николай Василиевич Овечкин, който на място си избира двама български живописци – Христо Бояджиев и Дионисий Дончев.
За панорамното платно, изтъкано от лен, са употребявани близо 5 тона маслени бои. С него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно стълкновение за Плевен – Третият взлом /11-12 септември 1877 г./.
В залата може да се види по какъв начин е изглеждал градът, когато идват войските на Осман паша. Тогава от Видин в Плевен идва войска, наброяваща повече от 40 хиляди бойци. Срещу воините на Осман паша се изправят 83 хиляди съветски и румънски бойци, които се борят на три сектора.
Успешна е единственото борбата в третия фронт – на мястото, където през днешния ден се извисява панорамата. Там минават 13 хиляди бойци през известната като „ мъртва котловина ” и разграничени на два отряда нападат османците позиции. Мястото носи името Белият военачалник.
Именно ген. Скобелев, прочут освен с военния си гений, само че и с персоналната си смелост, съумява да овладее позиции и удържа цели пет контраатаки. За страдание, не съумява да влезе в Плевен и е заставен да отстъпи позициите си.
Заради многото жертви и трите несполучливи опита да се влезе в Плевен, тук се трансформира тактиката за водене на боеве. При града идва ген. Едуард Тотлебен като неговата концепция трансформира хода на боевете. Идеята му е друга – не да нападна Плевен, не да провежда четвърти взлом, а да провежда обсада. Така биват прекратени всички снабдителни линии за храна, лекарства и известия.
Осман паша няма избор. Войските му стартират да умират – от апетит, от заболявания и инфекции. В този миг изборът е – да капитулира в града или да пробие обръча към Плевен. Той взема решението да насочи войските си към София и по този начин се стига до паметната дата 10 декември 1877 година. При река Вит се развива една от най-важните борби в хода на войната. Краят на Плевенската епопея. Осман Паша трансферира войските си през моста, стартира стълкновение с мъжете на ген. Иван Ганецки, само че е ранен. Предава своето оръжие и войската му капитулира. Тогава Плевен е свободен.
Плевенската гледка е част от структурата на Военно-историческия музей в Плевен. До в този момент Плевенска епопея е била тематика на разнообразни пощенско-филателни издания, картички с колекционерска стойност и доста други издания, търсени от колекционери. /БГНЕС
Плевенската гледка е издигната през 1977 година в чест на 100-годишнината от огромната борба, решила изхода на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./. От откриването досега залите са прегледани от туристи от целия свят, които наброяват повече от 9 милиона души.
Архитектурният план е на двама млади по това време локални архитекти надлежно 25-годишните Пламена Цачева и Иво Петров. Построена е за 11 месеца. Сградата има форма на кръстосан конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града.
Вътрешността е изрисувана за 4 месеца от 11 съветски художници. Главен реализатор и началник е Николай Василиевич Овечкин, който на място си избира двама български живописци – Христо Бояджиев и Дионисий Дончев.
За панорамното платно, изтъкано от лен, са употребявани близо 5 тона маслени бои. С него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно стълкновение за Плевен – Третият взлом /11-12 септември 1877 г./.
В залата може да се види по какъв начин е изглеждал градът, когато идват войските на Осман паша. Тогава от Видин в Плевен идва войска, наброяваща повече от 40 хиляди бойци. Срещу воините на Осман паша се изправят 83 хиляди съветски и румънски бойци, които се борят на три сектора.
Успешна е единственото борбата в третия фронт – на мястото, където през днешния ден се извисява панорамата. Там минават 13 хиляди бойци през известната като „ мъртва котловина ” и разграничени на два отряда нападат османците позиции. Мястото носи името Белият военачалник.
Именно ген. Скобелев, прочут освен с военния си гений, само че и с персоналната си смелост, съумява да овладее позиции и удържа цели пет контраатаки. За страдание, не съумява да влезе в Плевен и е заставен да отстъпи позициите си.
Заради многото жертви и трите несполучливи опита да се влезе в Плевен, тук се трансформира тактиката за водене на боеве. При града идва ген. Едуард Тотлебен като неговата концепция трансформира хода на боевете. Идеята му е друга – не да нападна Плевен, не да провежда четвърти взлом, а да провежда обсада. Така биват прекратени всички снабдителни линии за храна, лекарства и известия.
Осман паша няма избор. Войските му стартират да умират – от апетит, от заболявания и инфекции. В този миг изборът е – да капитулира в града или да пробие обръча към Плевен. Той взема решението да насочи войските си към София и по този начин се стига до паметната дата 10 декември 1877 година. При река Вит се развива една от най-важните борби в хода на войната. Краят на Плевенската епопея. Осман Паша трансферира войските си през моста, стартира стълкновение с мъжете на ген. Иван Ганецки, само че е ранен. Предава своето оръжие и войската му капитулира. Тогава Плевен е свободен.
Плевенската гледка е част от структурата на Военно-историческия музей в Плевен. До в този момент Плевенска епопея е била тематика на разнообразни пощенско-филателни издания, картички с колекционерска стойност и доста други издания, търсени от колекционери. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ